Краят на годината дойде и дойде време да видим взела ли си е България поука от това, което се случи предишната година. Мъдрият човек не се спъва два пъти в един и същ камък, гласи народната поговорка. Дали обаче си се спънал – Дяволът винаги се е крил в детайлите. Нека заедно видим, уважаеми читатели, какви бяха събитията, белязали България и нас и взели ли сме си поука, така че да вървим напред, а не в омагьосан кръг. Затова – настанете се удобно и вижте гледната точка на Actualno.com в обзорите за 2014 година.
За да оценим настоящето, важно е да си спомним какво е било миналото. Защото потокът на събития не се заключва само в 365 дни. И е редно да припомним как се развиха някои от знаковите събития на 2013 година през 2014 година.
Атентатът срещу Ахмед Доган
Всичко в България започва и свършва в сараите – в това вярват мнозина и не без основание. На 19 януари, 2013 година лидерът на ДПС Ахмед Доган преживя опит за покушение – или поне така изглеждаше на пръв поглед в очите на милиони, видели стряскащите кадри на Канал 3 на живо и кадрите в новинарските емисии след това. Според поръчаната от Софийския градски съд експертиза обаче се оказа, че нападателят на Доган – Октай Енимехмедов, не е можел да го убие от разстоянието, от което е насочил газовия си пистолет към слепоочието му. За да може да се говори за смъртна опасност, дулото е трябвало да бъде на не повече от 2-3 сантиметра от слепоочието на Доган, а то е било на десет пъти по-голямо разстояние. Освен това експертът Кристиян Атанасов подчерта, че газов пистолет като този на Енимехмедов може да засече и това не е рядко срещано явление.
Още преди експертизата обаче делото започна да се развива по странен начин – Ахмед Доган беше заличен като свидетел след психиатрична експертиза. Доган повече не се появи пред съда, въпреки призива на „атентатора” Енимехмедов. Бившият зам.-председател на ДПС Христо Бисеров, който блесна с нечуван скандал през миналата година и за когото всички отговорни институции мълчат като комунист на разпит през тази, също се появи да свидетелства. Какво каза в съдебната зала, не стана ясно – единственото ясно беше, че дойде там след съдебна принуда, след като се направи на разсеян след първата покана на съда.
Последва общо взето тривиално и очаквано развитие на делото срещу Октай Енимехмедов – държавното обвинение твърдеше, че той е искал да убие Доган, а самият Октай се счете за герой. В крайна сметка, на 26 февруари тази година, Енимехмедов беше осъден на първа инстанция на 3 години и 6 месеца затвор за закана за убийство и оправдан за опит за убийство. Мотивите за решението станаха публично ясни почти три месеца по-късно - няма доказателства, че Енимехмедов е искал да убие Доган.
Присъдата не извади Енимехмедов от медиите – той обяви, че ще прави политическа кариера, а от ДПС, вместо Доган, говореше Местан – как може Октай да е медийна звезда и как съдът с решението си „поощрявал младите да стрелят по политически лидери”. Съдиите не оставиха „екзактността” на Местан без отговор – и Софийският апелативен съд (САС) чрез все още действащия си председател Веселин Пенгезов, и Съюзът на съдиите припомниха на лидера на ДПС, че България е правова държава. Друг е въпросът, че точно Пенгезов лъсна в скандал заради длъжностно присвояване по проект за изготвяне на софтуер за военните съдилища в София и Плевен. А САС още си стои без председател.
През лятото не намери отговор и въпросът: Кой преби жестоко Октай Енимехмедов, след като беше обезвреден по време на случката от 19 януари, 2013 година. По телевизията добре се видя, как делегати на конференцията на ДПС смилат от бой нападателя на Доган. Междувременно Енихмедов остана под домашен арест и реши, че ще става независим депутат в 43-тото Народно събрание. Речено-сторено - в края на август Октай се кандидатира за парламента и беше регистриран. Пет дни преди самите избори съдът разреши на Енимехмедов да напуска дома си заради вота, но в крайна сметка Октай не влезе в Народното събрание. На 23 октомври тази година присъдата от 3 години и 6 месеца затвор за Енимехмедов беше потвърдена и на втора инстанция, а през 2015 година ще видим ще дойде ли окончателното решение на трета инстанция по въпроса.
Цветан Цветанов и съдебните му перипетии
След грандиозния скандал за незаконно подслушване преди предсрочните парламентарни избори през миналата година, бившият вицепремиер и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов трябваше да се изправи пред съда по цели четири дела – три наказателни и едно гражданско. Гражданското дело беше заведено от съдия Мирослава Тодорова заради клевета по неин адрес от страна на Цветанов, от което вторият най-силен човек в ГЕРБ бягаше като дявол от тамян. Другите три бяха по-сериозни – за незаконно подслушване, за присвояване на 50 хил. лева от бюджета на МВР в полза на трето лице (бившият шеф на РЗБОП Орлин Тодоров) и за отказ от разрешение за използване на СРС срещу същия този Тодоров, въпреки че е имало съдебно позволение. По първото обвинение Цветанов не е изправен пред съда сам – там обвиняеми са и бившите директори на СДОТО - Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов, защото в периода февруари 2010 – април 2013 година не са осигурили адекватна защита за опазване на класифицирана информация. Цветанов пък отговаря пред съда как като министър "съзнателно е допуснал" тримата директори на СДОТО да извършат престъпление.
Сагата се развихри с пълна сила – все пак ставаше въпрос за цели четири дела, при това срещу известно политическо лице. Самият Цветанов призна, че т.нар. „кечери” т.е. автомобилите за следене и подслушване на службите, са излизали по задачи и извън София. Това обаче не е незаконно подслушване, категоричен беше бившият вицепремиер. Цветанов започна и да припомня кой всъщност е „лошият” в този момент – задкулисието, действащо чрез инструментите си Волен Сидеров, Цветлин Йовчев и Бисер Миланов-Петното. Депутатът от БСП и председател на Комисията по вътрешните въпроси Атанас Мерджанов върна топката при Цветанов с твърдението, че 85% от поръчките на МВР били в нарушение.
Междувременно отдавна известните проблеми със съдебната ни система лъсваха, макар и не толкова медийно атрактивни. Първо, делото срещу Орлин Тодоров, който е в основата на две от трите наказателни обвинения срещу Цветанов, циклеше, а впоследствие се оказа, че Цветанов познавал бащата на съдия Тони Гетов, който водеше делото срещу бившия вицепремиер заради отказа му да се ползват СРС срещу Орлин Тодоров. Гетов не даде отвод, след като и съдът, и прокуратурата се съгласиха, че познанството на Цветанов с бащата на Гетов не значи познанство и със сина.
И докато съдебните тегоби течаха, медийните престрелки не спираха – адвокатът на Цветанов Менко Менков се оплака, че клиентът му е подслушван месеци наред, голямата уста на БСП Антон Кутев върна, че бившият вицепремиер сам си е виновен. ГЕРБ се оплака в Европа от случая с незаконното подслушване, а Менков поиска записите на МВР по второто наказателно дело срещу Цветанов. Тези записи на практика доведоха до по-късното оневиняване на Цветанов на първа инстанция.
Цялата патардия около делата на Цветанов не остана невидяна от ЕК, а по делото срещу бившия вицепремиер за незаконното подслушване съдия стана човек, водил делото срещу Златко Баретата. Цветанов продължи и с натиска от медиите – обвини зам.-главния прокурор Борислав Сарафов в нечисти действия. Главният прокурор Сотир Цацаров не остана длъжен и поиска от Цветанов да докаже думите си - нещо, което не се случи пред съда. Главният прокурор обясни защо Цветанов се държи така – защото Сарафов води „разследвания за хора със свален имунитет”. Дори Бойко Борисов би отбой и остави Цветанов да се оправя сам. Бившият вицепремиер не се стресна и си настояваше, че срещу Сарафов има разследване за незаконни действия, но за него не се говори.
Ала-бала по медиите, но в крайна сметка Цветанов остана зам.-председател на ГЕРБ, въпреки някои слухове за вътрешна съпротива в ГЕРБ. Междувременно същественото беше, че обвинението за незаконно подслушване беше върнато на първа инстанция на прокуратурата, а тя не възрази. СГС обясни и какви са нарушенията – какво, кога и как са правили Цветанов, Кацаров, Костов и Иванов, за да нарушат закона.
Започна и дело за длъжностно присвояване срещу Цветанов, но по него не бяха разпитвани в съдебна зала ключови свидетели – просто показанията им бяха зачетени такива, каквито са дадени в досъдебното производство. По делото за отказ да даде разрешение за ползване на СРС срещу Орлин Тодоров също не се мина без драма – самият Тодоров, който беше свидетел, първо се скри, после се появи, обяснявайки, че разбрал от медиите, че трябва да дойде.
В крайна сметка трябваше да минат евроизборите, за да продължи развитието на делата. Прокуратурата поиска пет години затвор за присвояване на 50 хил. лева в полза на Орлин Тодоров от Цветан Цветанов, но на първа инстанция бившият силов министър беше оправдан. Това даде увереност на адвокат Менков да чака оправдателни присъди по всички дела срещу клиента му. Все пак Цветанов беше далеч от спасение, а се появиха слухове, че МВР ще заведе дело за набедяване срещу бившия вицепремиер – заради думите му, че справката за визитите на Делян Пеевски в кабинета на Цветанов са манипулирани от вътрешния министър Цветлин Йовчев. Впоследствие от МВР потвърдиха, че проверяват Цветанов.
Изненадата дойде по делото за отказ от послушване на Орлин Тодоров от страна на Цветанов, въпреки дадено разрешение от съда. Прокуратурата поиска три години условно, но вместо това Софийският градски съд (СГС) лепна четири години ефективно на Цветанов. За сметка на това делото за незаконното подслушване се бавеше и стана ясно, че ще продължи чак през септември, като преди това бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев също се яви в съда да свидетелства. Официално излезе и справка, че никой от депутатите не бил подслушван в периода януари-юни 2014 година.
Междувременно самият Орлин Тодоров, който беше свидетел и по делото за отказаното подслушване, получи присъда на първа инстанция - една година затвор условно. Веднага след това прокурор Валентин Вълков обяви, че ще обжалва.
Присъдата от четири години за Цветанов на първа инстанция естествено не беше краят – първо съдия Тони Гетов обясни как не му е оказван натиск заради делото, а след това друг съдия по същото дело – Христина Михова, се оттегли заради това, че е разрешила през 2010 година на обвиняемите по делото „Килърите” да не останат в ареста, което Цветанов като вътрешен министър критикува остро. А Цветанов си караше на своята версия – БСП превърна делото за подслушването на Тодоров в политически процес.
В крайна сметка, след предсрочните парламентарни избори от 5 октомври тази година, всички дела срещу Цветанов бяха спряни - за незаконно подслушване на първа инстанция, за присвояване в полза на Орлин Тодоров на втора инстанция и за отказ да бъде подслушван Орлин Тодоров. Причината - Цветанов влезе в 43-тото Народно събрание и взе имунитет. Бившият вицепремиер не се възползва от имунитета и официално поиска делата срещу него да продължат. Това ще се случи през януари, 2015-та година – и за трите наказателни дела.
