Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

България през 2013 година: Цецо с големите уши

25 декември 2013, 12:00 часа • 117859 прочитания

Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. Тези думи на холандския философ Барух Спиноза, който е отлъчен от еврейската общност заради смелите си тезиси относно човешката душа (според него тя не е безсмъртна) и законът като творение на Бог и обвързан с евреите (според Спиноза това не е така) следва да бъдат помнени много добре. Защото е редно да си спомняме миналото, за да не го повтаряме отново и отново в бъдещето.

Какво се случи през изминалата година? Actualno.com събра за Вас, уважаеми читатели, девет събития, които белязаха годината и развитието на България. Тези събития е много вероятно да влязат в учебниците по история, но докато това стане, можем да им направим един съвременен прочит – така, както ги видя екипът ни.

Както Ви информирахме в предния епизод на поредицата „България през 2013 година”, предсрочните парламентарни избори като събитие всъщност бяха белязани от четири отделни събития - дейността на служебния кабинет на Марин Райков, скандалът с подслушванията на политици и бизнесмени с главно действащо лице Цветан Цветанов, скандалът с разговора между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов плюс аферата с бюлетините в печатница „Мултипринт” в Костинброд. Днес дойде ред да видим какво свърши Цветан Цветанов.

След падането на правителството на ГЕРБ и идващите по-рано предсрочни избори, които трябваше да се организират от служебно правителство, логично най-големият политически противник на ГЕРБ в лицето на БСП опита да предложи алтернатива на българските граждани, за да спечели доверието им. И както е типично за нашите географски ширини, започна и кампанията по изваждане на кирливите ризи на опонента – а такива при ГЕРБ имаше достатъчно.

На какво заложи БСП – на пробив през най-доверения човек на Борисов, а именно – Цветан Цветанов. Всъщност през годините на управление на ГЕРБ многократно се тиражаха информации, че Цветанов има достатъчно "оръжия" под ръка, за да се противопоставя дори на Бойко Борисов. Дали е така или не е, знаят само двамата – факт е обаче, че Сергей Станишев засегна точно Цветанов и похватите му на управление като вътрешен министър.

На 28 март скандалът "ЦецоГейт" гръмна – Станишев обяви, че на електронната си поща е получил обширен сигнал за водени от МВР под ръководството на Цветанов незаконни подслушвания на телефоните на политици и бизнесмени по време на цялото управление на ГЕРБ. "Схемата е следната – министър Цветанов лично дава нареждания на ръководителя на СДОТО в МВР кой да бъде подслушван – без искане на СРС и т. н. СДОТО проверява какви телефони има лицето и спуска задачата на екипа", обясни при подаването на сигнала Сергей Станишев. Отговорът на въпроса откъде Станишев разполага с тези данни се ограничи в думите „добронамерен служител на МВР го е дал”. Още на следващия ден прокуратурата започна проверка на сигнала. В него се твърдеше, че коли на службите са обикаляли и са подслушвали с помощта на специална техника. Набързо беше „хваната” и една от колите, а пет дни след избухването на скандала прокуратурата прибра техника на СДОТО като част от разследването.

След този скандал Станишев на практика подготви и почвата за реформата в МВР, която беше извършена след като БСП заедно с ДПС отново дойдоха на власт. Разбира се, това съвсем не означаваше, че лидерът на БСП не е прав – появиха се и обяснения как в рамките на закона всъщност може да се подслушва незаконно.

В средата на април прокуратурата вече официално обяви – нарушения и злоупотреби със СРС според обвинението е имало. На мушката застанаха трима бивши шефове на СДОТО на МВР – Цветан Иванов, Камен Костов и Сергей Кацаров. Началникът на отдел в СДОТО Радко Димитров пък беше обвинен, че е опитал да осуети проверката на прокуратурата, като е унищожил запис с данни, събирани от автомобил със специализирана техника. Разира се, на челно място беше Цветан Цветанов – той беше обвинен, че е подтикнал Иванов, Костов и Кацаров да извършат престъпление, като това може да доведе до осем години затвор за бившия вицепремиер при доказване на вина.

Четири дни по-късно скандалът придоби още по-големи размери – директорът на ГДБОП Станимир Флоров също влезе в полезрението на прокуратурата заради подозрения за корупция. Флоров е считан за много приближен на Цветан Цветанов, който не спираше да повтаря, че той е много достоен човек. Според слуховете обаче Флоров е бил човекът, който всъщност е контролирал каналите на наркотрафика и е отговарял част от приходите в тази търговия да отиват към ГЕРБ. Логично още същият ден Флоров излетя от ГДБОП, а след това беше и пенсиониран.

А скандалът си продължаваше – Станишев се яви да дава показания за подслушването в прокуратурата, като вече и ЕС се заинтересува от случая и дори там го „загледаха”.

Ударите срещу ГЕРБ валяха един след друг и вече беше време Бойко Борисов да отговори по някакъв начин. И той го направи – вярвам на Цветанов, няма да го гоня от ГЕРБ. Естествено и Цветан Цветанов се обяви за невинен, определяйки всичко за компромат и заяви, че ако се докаже негова вина, спира с политиката.

Скандалът затихна преди предсрочните избори, изместен от други теми – скандалният запис между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов, както и аферата с бюлетините в Костинброд. След възкачването на власт на БСП и ДПС обаче дойде ред за промените в сектора – законовата промяна по отношение на СРС-тата беше изготвена и внесена в парламента. Президентът Росен Плевнелиев се противопостави на един особено „хлъзгав” текс т в закона – бюрото за контрол на СРС-тата реално получи власт да се разпорежда с разследванията при използване на специални разузнавателни средства чрез директни указания. Президентското вето обаче не промени нищо.

А междувременно МВР също реши да затегне контрола върху СРС-тата. Излизаха и все повече данни за незаконни подслушвания, като главният прокурор Сотир Цацаров захранваше медиите с информация за случая, а новият вътрешен министър Цветлин Йовчев също помагаше – първо изглеждаше, че сякаш се застъпва за Цветанов, един вид „гарван гарвану око не вади”, два дни преди Коледа обаче смени плочата. Проверката на акциите на МВР и ГДБОП от времето на Цветанов действително е мащабна операция и от нея могат да излязат на бял свят куп нарушения – такива, които биха вдигнали сметката на обвиненията срещу бившия вътрешен министър от три на поне триста.

Досъдебното производство стигна и до съда. Преди да започне гледането на обвинението срещу Цветанов по подслушванията, имаше промяна в съдебния състав – защото се появи информация, че докладчикът по делото съдия Димитрина Ангелова е в близки отношения с адвоката на Цветан Цветанов – Менко Менков.

Междувременно срещу Цветанов бяха повдигнати още две обвинения – за отказ да разпореди използване на СРС при разследване на шефа на звеното за организирана престъпност във Велико Търново Орлин Тодоров и за присвояване на 50 хил. лева от бюджета на МВР, с които е платил на Тодоров възнаграждение, докато последният е бил в ареста на Ловешкия затвор. Самият Цветанов се защити по тези обвинения с думите, че бил давал да се използват СРС срещу Орлин Тодоров, но не помнел защо е отказал при конкретен случай да даде разрешение за СРС.

В крайна сметка, след всички повдигнати обвинения, БСП припомниха на Цветанов, че е обещал да си тръгне от политиката, но той финтира с думите, че още няма доказана от съда вина. Освен съдът, с Цветанов се занимава и прочутата комисия „Кушлев”, която проверява за незаконно придобито имущество.

2013-та година не стигна да бъде разплетена сагата с Цветанов и незаконните подслушвания. Очакваме да видим дали 2014-та година ще стигне и дали България ще стане свидетел на нещо уникално – първият политик с голямо обществено влияние, осъден от българския съд. Със сигурност обаче Сергей Станишев засега няма да попадне в съда заради търсене на наказателна отговорност, макар червеният лидер също да има опит с класифицирана информация като управляващ. Но със скандала с Цветанов Станишев успя да повлияе на предизборните настроения, като заложи на картата „милиционерщина” – защото 24-ри години след падането на комунистическия режим призракът на Държавна сигурност продължава да влияе на душите и умовете на българите.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес