Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. Тези думи на холандския философ Барух Спиноза, който е отлъчен от еврейската общност заради смелите си тезиси относно човешката душа (според него тя не е безсмъртна) и законът като творение на Бог и обвързан с евреите (според Спиноза това не е така) следва да бъдат помнени много добре. Защото е редно да си спомняме миналото, за да не го повтаряме отново и отново в бъдещето.
Какво се случи през изминалата година? Actualno.com събра за Вас, уважаеми читатели, девет събития, които белязаха годината и развитието на България. Тези събития е много вероятно да влязат в учебниците по история, но докато това стане, можем да им направим един съвременен прочит – така, както ги видя екипът ни. Започваме с първото събитие – атентатът срещу почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
В самото начало на тази година България стана свидетел на акт на насилие срещу политик – нещо, което не се случва често в страната ни. Свикнали сме често-често през годините на прехода да има показни убийства на знакови фигури от подземния свят, но единствено убийството на Андрей Луканов може да бъде записано в графата „убийства на политици”.
На 19 януари (събота) тази година обаче България стана свидетел на нещо уникално – опит за убийство срещу човека, който според всичките му политически противници и куп експерти е кукловодът на България – Ахмед Доган. В телевизионен ефир (Канал 3 предаваше директно), по време на VIII-та Национална конференция на ДПС Доган беше нападнат от млад мъж, докато изнасяше речта си пред делегатите. Нападателят опря пистолет в главата на Сокола и натисна спусъка, но изстрел не беше произведен. Доган успя да блъсне ръката на своя нападател, а след това стоящите наблизо охранители от НСО и няколко делегати на конференцията скочиха и повалиха неуспелия атентатор, като буквално го смляха от бой.
Реакциите
И емоциите избухнаха. От ДПС веднага определиха нападението срещу лидера си като „език на омразата”, вадейки етническата карта. Стори го сегашният председател на партията Лютви Местан. В същия дух бяха изказванията и от БСП – партията, която отдавна е считана за пръв съюзник на БСП. Реакция имаше дори от Турция, макар и от медиите там, а не политическа.
Бързо-бързо обаче етническата карта беше победена – оказа се, че атентаторът е от турски произход. Името му съвсем скоро стана известно в цяла България – Октай Енимехмедов. Защо обаче Енимехмедов атакува Сокола – този въпрос предизвика спекулации, но те бяха разсеяни светкавично от самия Енимехмедов, който заяви, че е искал да покаже на Доган, че не е недосегаем. Разбира се, въпросите дали не е имало поръчител останаха, но и досега данни за такъв официално не са съобщени. Повечето слухове сочеха, че е възможно дори самият Доган да е направил инсценировка, за да излезе в нелегалност, но това си остава недоказуемо.
Крайно интересна беше и реакцията на управляващата по това време партия ГЕРБ. Тя беше обобщена от вътрешния министър и вицепремиер в този период Цветан Цветанов, който беше по-загрижен за последствията за Енимехмедов, отколкото за Доган. Цветанов упорито поддържаше тезата, че няма начин с газов пистолет да бъде извършен атентат и реално засили съмненията какво всъщност видя България на 19 януари 2013 година. Стигна се даже до протест в защита на Енимехмедов, който обаче не доведе до нищо. В чужбина съмненията дали нападението срещу Доган всъщност е атентат дори се превърнаха в директно осмиване.
Къде беше НСО?
Този въпрос също бързо-бързо се появи в главите на всички, видели инцидента. Защото Енимехмедов спокойно стигна до сцената и опря пистолет в главата на Доган без нито един охранител дори да влезе в обсега на камерите за близо половин минута. Впоследствие беше обяснено, че нападателят е влязал на конференцията с изтекла карта на член на ДПС, заради която реално не е бил и проверен.
Логично след този провал двама души от НСО бяха уволнени. След това обаче се оказа, че не са двама, а накрая дори се стигна до решение на съда по казуса с уволнението. И за пореден път се оказа, че в България всяко решение е предпоследно.
Обвинението и делото срещу Енимехмедов
Три дни след нападението прокуратурата беше готова с обвинението – закана за убийство и хулиганство.
Почти седем месеца след повдигнатото обвинение на Енимехмедов започна и същинското дело. Тръгна обаче се оказа доста силна дума – защото основният потърпевш и свидетел, а именно Ахмед Доган, така и не искаше да дойде в съда. Два пъти Сокола даваше болнични, за да не застане пред правосъдието. Самият Енимехмедов изрично поиска Доган да свидетелства срещу него, както и двама други висши функционери в ДПС – настоящият председател Лютви Местан и бившият вече заместник-председател Христо Бисеров. В крайна сметка обаче Доган така и не дойде – беше заличен като свидетел по делото. Причината – психиатрична експертиза, доказваща че Доган е твърде стресиран, за да се изправи лице в лице с Енимехмедов. А третият свидетел в лицето на Христо Бисеров пък изобщо не се яви, поне засега, защото беше обявен за общодържавно издирване. Първата значима експертиза по делото също се оказа интересна – Енимехмедов не можел да убие Доган с газов пистолет, точно както Цветан Цветанов каза по-рано през годината. И противно на твърденията на опозорения бивш градски прокурор на София Николай Кокинов, който казваше, че Енимехмедов му е споделил, че „иска да гръмне Доган”. Експертът ли е крив или Енимехмедов не е разбрал разликата между газов и боен пистолет – може би 2014-та година ще даде отговор.
