Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. Тези думи на холандския философ Барух Спиноза, който е отлъчен от еврейската общност заради смелите си тезиси относно човешката душа (според него тя не е безсмъртна) и законът като творение на Бог и обвързан с евреите (според Спиноза това не е така) следва да бъдат помнени много добре. Защото е редно да си спомняме миналото, за да не го повтаряме отново и отново в бъдещето.
Какво се случи през изминалата година? Actualno.com събра за Вас, уважаеми читатели, девет събития, които белязаха годината и развитието на България. Тези събития е много вероятно да влязат в учебниците по история, но докато това стане, можем да им направим един съвременен прочит – така, както ги видя екипът ни.
Както Ви информирахме в предния епизод на поредицата „България през 2013 година”, предсрочните парламентарни избори като събитие всъщност бяха белязани от четири отделни събития - дейността на служебния кабинет на Марин Райков, скандалът с подслушванията на политици и бизнесмени с главно действащо лице Цветан Цветанов, скандалът с разговора между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов плюс аферата с бюлетините в печатница „Мултипринт” в Костинброд. Време е да видим какво стана в Костинброд точно преди предсрочните парламентарни избори.
11 май, 2013 година – Ден за размисъл преди изборите за 42-ро Народно събрание. В този ден българските граждани трябваше да помислят за последно кого да предпочетат за свой представител в следващия парламент. Разбира се, с най-големи шансове да съберат най-много гласове бяха ГЕРБ и БСП. Всички проучвания сочеха жестока битка, като изглеждаше, че ГЕРБ все пак ще спечели. Ако това се случеше обаче, щеше да е от огромно значение колко депутати ще има партията на Бойко Борисов.
След скандалите с Цветан Цветанов и разговора от Банкя рейтингът на ГЕРБ пострада. Дали обаче достатъчно, за да може БСП да спечели? Това няма да узнаем никога, тъй като в Деня за размисъл избухна третият голям скандал преди предсрочните избори – аферата с печатница „Мултипринт” в Костинброд. В ранния следобед на 11-ти май сензацията гръмна по ТВ7 – в печатницата са подготвени 350 хил. бюлетини, с които да се нагласят изборите в полза на ГЕРБ, за да може партията на Борисов да вземе решаващо мнозинство в 42-рото Народно събрание. Набързо основният противник на ГЕРБ – БСП, направи сметката – 350 хил. бюлетини са 10% от вота. Всъщност се оказа, че сигналът за бюлетините е внесен от Мая Манолова. Обвиненията заваляха, на първо място към собственика на „Мултипринт” Йордан Бончев, който бил общински съветник от ГЕРБ в Костинброд. Ефирът се изпълни с политическите лидери и техните интерпретации на новината. От ГЕРБ реагираха, казвайки, че е недопустимо в Деня на размисъл да се случва такава политическа вахканлия. А подробностите се сипеха ли сипеха - кой е правил проверка, кой е дал сигнала, откъде е изтекла информацията до ТВ7. Оказа се, че сигналът до прокуратурата бил внесен от Мая Манолова, която го направила, защото е български гражданин и искала да предотврати изборна манипулация. Беше дадено и обяснение за бюлетините – ставало въпрос за технологичен брак. Прокуратурата обаче набързо каза, че толкова голямо количество нямало как да е брак.
Заваляха и сигналите към ЦИК за нарушения на изборното законодателство – от страна на Николай Бареков и ТВ7. ЦИК дори наложи глоба на телевизията – но не заради аферата „Костинброд”, а заради повторение на предването „България без цензура” с участието на Сергей Станишев. В интервюто със Станишев се засягат различни въпроси, свързани с предизборната програма на БСП, както и послания за гласуване в полза на партията, имащи характер на предизборна агитация. Глобата за телевизията се наложи по чл. 300, 299 и 133 от Изборния кодекс, като сумата е между 200 и 5000 лева – размерът ѝ се определя от областния управител на София-град. По това време това е Красимир Живков, който е освободен на 5 юни, 2006 година, а на негово място за постоянно, на 21 юни беше назначен Росен Малинов – агент на Държавна сигурност. Самият Живков също не може да се похвали с изрядна репутация – според самия него има диплома за висше образование от Московския младежки институт (ММИ), но разследване на вестник „Десант” от 2010 година сочи друго - Висшата комсомолска школа към Централния Комитет на Ленинския Комунистически Младежки Съюз, аналог на българския ДКМС. Тази школа е била школа за подготовка на млади партийни кадри, в която от България навремето са били изпращани деца на комунистически величия, на борци против фашизма и капитализма или много изявени активисти на нашия комсомол, но през 1990 година реално е заменена от ММИ. Живков е и член на БСП. Заради материала на ТВ7 дори имаше протест за медийна манипулация.
Междувременно прокуратурата промени първоначалните твърдения – месец и половина след скандала. От прокуратурата вече заявиха, че 351 075 бюлетини са годни за употреба, но са намерени общо 475 417 бюлетини. Другите са негодни за използване. Съобщено беше и че бюлетините не са били охранявани.
Именно този факт, че бюлетините не са охранявани, беше в основата на повдигнатото в крайна сметка обвинение по случая. Обвинен се оказа единствено главният секретар на Министерския съвет по времето на служебното правителство Росен Желязков - при това не в извършване на изборна измама, а в престъпление по служба. Обвинението към Желязков е, че в периода 27 април - 12 май, с цел да набави облага за "Мултипринт" ООД, не е осъществил контрол върху дейността на служителите от администрацията към МС по отношение на изработката и доставката на 8 343 000 броя бюлетини за гласуване. След обвинението основното действащо лице в скандала Мая Манолова за пореден път заяви, че е действала като гражданин и изпълнявайки гражданския си дълг. Лютви Местан пък стигна и до патосни откровения, посочвайки "добрите" и "лошите". А Бойко Борисов просто каза, че прокуратурата ясно е показала с обвинението какъв компромат е Костинброд. На 16 декември обвинителният акт по случая влезе и в съда.
Заради бюлетиновата афера в проекта за нов Изборен кодекс е предвидено оттук насетне бюлетини за избори да печата само печатницата на БНБ. А през 2014 година ще видим дали Росен Желязков ще бъде осъден по обвинението за занижен контрол относно бюлетините за изборите.
Накрая завършваме с коментара на "Дневник" относно цялата афера – "Да припомняме ли, че никой никога нито хипотетично показа, още по-малко пък аргументирано доказа как би могло пакетираните бюлетини да се озоват с по два печата в урните, като след това бройката да съответства на секционните протоколи?!".
