България не знае колко от планираните 150 млн. лв. за председателството на Съвета на ЕС са похарчени и колко остават. Единственото сигурно число досега, посочено от министъра на културата Боил Банов, е, че ремонтът на НДК е струвал 45 млн. лв. С тази сума са ремонтирани 90 000 кв. м от 123 000 кв. м в двореца на културата, който ще е главен център за събития у нас във връзка с председателството, започнало на 1 януари.
Нито Министерството за европредседателството, нито Министерството на външните работи, нито дори Министерството на финансите се справи до коледните празници с въпроса на "Сега" каква част от сумата е похарчена досега. Всички отговориха, че нямат обобщени данни и трябва всяко от многобройните ведомства да си направи сметката съгласно отпуснатия му за целта бюджет. "Усвояването на предоставените допълнителни разходи за съответната година е отговорност на всеки отделен разпоредител с бюджет и изпълнението се отразява в съответния годишния отчет на ведомството", бе отговорът на финансовото министерство, от което се очаква да има цялостна представа за изпълнението на бюджета.
Парите са гласувани с няколко постановления на Министерския съвет от средата на 2016 г. до средата на 2017 г. На 18 май 2016 г. бяха отпуснати 49,858 млн. лв. В тях не бяха записани пари за ремонта на НДК, но бяха предвидени 24,259 млн. лв. в бюджета на Народното събрание за ремонт на зала "Света София" в бившия Партиен дом, за която отдавна се знаеше, че няма да е готова за европредседателството. На Министерския съвет бяха дадени 9 млн. лв. за ремонт на Дом №2 в резиденция "Бояна".
Половин година по-късно стана ясно, че основните събития ще бъдат не в София, а в Брюксел, и на 19 януари 2017 г. отиващото си второ правителство на Бойко Борисов разпредели на министерствата допълнително 9,398 млн. лв., за да командироват свои служители в белгийската столица за периода на председателството. Служебното правителство на Огнян Герджиков също се замисли дали гласуваните вече пари ще стигнат и завиши на 5 април сумата на 69,361 млн. лв., като само за 2017 г. разходите бяха увеличени с 37,24 млн. лв., пише Сега.
Щом Борисов се върна на власт, третото му правителство веднага започна да преизчислява неотложните разходи за подготовката на председателството и отново установи, че парите няма да стигнат. Най-напред се фокусира върху критичния сектор - подготовката на НДК за главен домакин в София на очакваните 20 000 чуждестранни гости. Стана ясно, че отпуснатите специално за тази цел 17 млн. лв. извън гласуваните други разходи няма да бъдат достатъчни, защото не бяха предвидени 12 млн. лв. за системи за сигурност, 4,5 млн. лв. за техника, резервни пари за възникващите нови ремонтни нужди и пр. Затова на 9 юни 2017 г. МС реши да отпусне на Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС допълнителни 28 млн. лв. за сметка на централния бюджет с цел да се увеличи капиталът на НДК. Така се стигна до сумата 45 млн. лв.
Финансовата инжекция събуди заспали страсти и се извъртя вихър от обвинения срещу бившия директор на НДК Мирослав Боршош за прахосническо отношение към отпуснатите му пари. Това не промени сметката, но НДК и парите за него бяха пренасочени на 3 август 2017 г. от ведомството на Лиляна Павлова към Министерството на културата, което довърши ремонта. На другия ден, 4 август, бяха извършени "вътрешнокомпенсирани промени в рамките на одобрените разходи" на бюджетите за различните министерства.
Запитана дали България ще се вмести в прогнозните 150 млн. лв., министърката на европредседателството Лиляна Павлова отговори уверено: "Абсолютно!" Според нея всяка държава председател в ЕС е харчела средно 70 млн. евро (140 млн. лв.), но за разлика от България другите не са включвали в тази сума ремонтните работи. Прави впечатление, че сметката на другите държави е публично известна, но българската не е.
