Подготовката за Българското председателство на Европейския съюз през втората половина на 2018-та година критично изостава. Това става ясно от дискусия между отговорния вицепремиер Меглена Кунева и премиера Бойко Борисов, която се е провела на правителственото заседание на 04 май, предаде репортер на БГНЕС. На заседанието в сряда МС прие Постановление за създаване на Национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство. България ще е ротационен председател на ЕС в периода 01 юли – 31 декември 2018 г.
Правителствени източници коментираха, че сред причините за забавянето е конфликт между Кунева и външния министър Даниел Митов по въпроса кой да оглави Националния щаб за подготовката и провеждането на председателството на ЕС. В сряда този спор намира разрешение в полза на вицепремиера, която застава начело на т.нар. Национален щаб на Българското председателство. Преди приемането на точката от министрите, Кунева изразява сериозни опасения за досегашния ход на подготовката, отговорност за която имаха четири работни групи. “Аз няма да скрия, че съм притеснена от темпото, с което върви подготовката. По отношение на обучението на администрацията, ние дори нямаме зала, където това нещо да се случва...”, признава пред колегите си от правителството вицепремиерът по координация на европейските политики. Недоволството на Кунева продължава с думите: “силно съм притеснена и от готовността на НДК. В смисъл, до това време ние трябваше вече да сме напреднали...”
Първоначалните разчети показваха, че българското председателство трябваше да струва минимум 60 млн. евро. Заради забавянето сумата може и да нарасне значително. Огромната част от средствата трябва да отидат за цялостен ремонт на НДК, а за момента дори не са стартирали процедурите по избор на изпълнител. Ремонт трябва да се прави и на Резиденция “Бояна”. На двете места ще се провеждат по-голямата част от форумите, срещите и стотиците събития, на които София трябва да е домакин в рамките на второто шестмесечие на 2018-та година.
Оказва се, че освен проблеми с логистиката и инфраструктурата, подготовката на председателството изостава и откъм кадрово обезпечение. Вместо предложения за решения, с които да се наваксва изоставането, прави впечатление, че при изказването си на заседанието на правителството, Кунева търси начин да сподели отговорността при евентуален провал на председателството.
“Националният щаб всъщност събира политическото ръководство на сега съществуващите четири групи, защото да се губи експертния потенциал на министър като Лиляна Павлова е абсолютно непроизводително. Да не ползваме обаче капацитета на министъра на туризма или министъра на земеделието и храните, когато става въпрос за подготовката на Председателството, също няма да е добре, макар че те сега не водят работни групи. Затова ние правим това политическо ръководство, където се взимат методически решения”. Така Кунева мотивира предложението си да оглави щаба на Българското председателство на ЕС. “Бюджетът за председателството, разбира се, съвместно с Министерството на финансите. Тук искам да кажа, че това, че Владислав Горанов ни събира на всеки две седмици в последните месеци, беше много положително и се надявам да продължи в същото темпо. Провежда централизирани обществени поръчки заедно с Министерството на финансите, осигурява протокола, логистиката, организацията на събитията, разбира се, съвместно с Министерството на външните работи”, продължава със споделянето на отговорност вицепремиерът по координацията на европейските политики.
Не на последно място, България все още не е дефинирала тема за председателството й на ЕС. 2018-та година ще е ключова за развитието на европейската общност. Тогава ще се подготвя и финансовата рамка на следващия програмен период 2020-2027 година. Факт, който засега убягва на администрацията и политическото й ръководство. “Ние нямаме обединяващо звено какво е българското председателство, какво точно. Посланието трябва да е политическо, то не може да е просто свързано с културата. Дори да имаме много богата културна програма, тя трябва да има водеща политическа тема. Само за пример ще дам Гърция. Водещата й политическа тема беше морското пространство. Това си бяха избрали, това им беше център на тежестта, логото им беше свързано с това, мотото „Навигирайки Европа” пак беше свързано с това. Такава тема на България трябва”, обяснява на колегите си от правителството Меглена Кунева, която дори навлиза в ресора на Митов, като препоръчва засилване на административния капацитет на Министерството на външните работи.
За да даде нагледен пример доколко България е изостанала в подготовката на председателството, Кунева посочва Румъния, която ще е начело на ЕС от средата на 2019 година, т.е. година след нас. По думите на вицепремиера румънците “вече са започнали да се готвят сериозно”.
След продължителното експозе на заместник министър-председателя, думата взима премиерът Бойко Борисов. След като посочва, че точката се приема, той посича всички амбиции на министрите да раздуват администрацията. “Искам предварително да знаете, че ще се пазим от всякакво разточителство и всички министерства така да си реорганизират работата, че да не се надяват, че ще им разкриваме нови бройки и капацитет от хора. Имате достатъчно служители, достатъчно експерти, специалисти, съветници, отсега си мислете как ще си ги реорганизирате”, заявява Борисов.
Проверка на БГНЕС установи, че две години преди България да застане начело на ЕС, единственото което към момента е направено е стартирането на сайт на Председателството. Освен, че повечето от директориите на сайта нямат никакво съдържание, не става ясно от кого е изготвена интернет-страницата, нито как, нито кой е избирал изпълнителя на услугата. В портала за обществени поръчки за последните две години липсва информация правителството да е обявявало търг за изработка на сайт на Българското председателство на ЕС през 2018-та година.
