Делът на бюджетните разходи в БВП, диференцирана ДДС ставка и системата за семейно подоходно облагане бяха ключовите теми за БСП по отношение на финансовата политика на страната на последния ден от преговорите за съставяне на правителство с мандата на „Продължаваме промяната“.
По отношение на бюджетните разходи левицата се обяви “за“ поддържане на дял на бюджета в БВП – приходи и разходи минус съответния дефицит. „Последните години в България се провеждаше политика на необяснимо свиване на бюджета в БВП до 34%, при положение, че в повечето страни той е около 45%. Ние смятаме, че увеличението трябва да стане много внимателно. То трябва да стане чрез политика, свързана именно със стимулиране на растежа и осигуряване на устойчиво развитие“, заяви проф. Румен Гечев, избран за депутат от БСП в 47-то Народно събрание, по време на обсъжданията на тема "Финанси“.
По думите му в условията на криза развити пазарни икономики рязко увеличават бюджетните си разходи, но у нас това крие рискове за финансовата система. БСП би подкрепила бюджетен дефицит за 2022 г. от 4-4,5%.
По отношение на диференцираната ДДС ставка, проф. Гечев поясни, че България и Дания са единствените държави, които нямат подобна, но е задължително да се направят внимателни разчети при какви условия и дали изобщо България може да си позволи да я въведе.
Предложенията на БСП бяха изложени от Орлин Ваташки, член на Националния съвет на партията:
- Намаляване на ДДС ставката от 20% на 9% за лекарства и храни от малката потребителска кошница би струвало на бюджета около 300 млн. лв.;
- Минималната работна заплата да се изчислява като процент от средната работна заплата за страната от предходната година между 45 и 50%. Увеличаване на минималната работна заплата – не по-малко от 700 лева от началото на 2022 г.;
- Въвеждане на семейно подоходно облагане и въвеждане на необлагаем минимум на един от родителите за сума от 550 лева за всяко дете до навършване на 18 години. Това ще струва около 845 млн. лв.;
- 6 500 лева еднократна помощ за всяко второ и трето дете, при условие, че един от родителите се е осигурявал поне 24 месеца назад. Това ще обхване около 9 000 родители и ще струва около 171 млн. лв. годишно;
- Нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години. Това ще струва около 121 млн. лв.;
- Осигуряване на безплатни детски градини и ясли, което ще струва около 100 млн. лв.
