Българската стопанска камара не подкрепя допълнителни правомощия за участие на прокуратурата в гражданския процес т.е. да може да блокира в срок от 48 часа сделки. Това обявиха в специална позиция от БСК след среща с главния прокурор Сотир Цацаров, на която присъстваха още АИКБ и КРИБ.
Срещата на Цацаров беше с ръководителите на съответените работодателски организации - Васил Велев (Асоциация на индустриалния капитал в България), Божидар Данев (Българска стопанска камара) и Кирил Домусчиев (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Самият Цацаров определи като популизъм готвените промени и посочи, че е редно финансовият министър да има определена по-силна роля, а не прокуратурата.
В подкрепа на позицията си от БСК цитираха и препоръка от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Според нея участието на прокурора трябва да се ограничи само до производството по наказателни дела, когато става въпрос за системата на наказателното правосъдие. В сега действащия чл. 26 на ГПК е предвидено, че прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи, а интересите на държавата се защитават от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие.
Предвиждането на допълнителни правомощия за прокуратурата да започва граждански дела и да встъпва като страна в процеса, с оглед защитата на интересите на държавата и общините и на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, по своята същност е опит за установяване на "контрол върху контролните органи". Това е прецедент, с който се прехвърля отговорност от държавната администрация към разследващите органи, без с това да се увеличава усещането за справедливост в обществото. В проекта липсват аргументи за необходимостта от разширяване на тези правомощия, нужните за това финансови и човешки ресурси, както и очакваните ефекти, заявяват от БСК.
Въпроси без отговор
Предвид текста, който гласи, че "в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа", от БСК са категорични, че има купо неясноти: Какъв е фактическият състав, който трябва да е налице, за да се пристъпи към "спиране на финансова операция или сделка с имущество"? Кой и по какъв ред уведомява прокуратурата за наличието на "изключителни случаи"? Липсва дефиниция за "изключителни случаи". Не е ясно и какво е правното действие на "спирането" по отношение на страните по сделката и на третите лица (нотариуси, съдии по вписвания, кредитори, органи по приходите и пр.), както и при неизпълнение на "спирането". Липсва легална дефиниция на понятието "спиране" на финансова операция или сделка с имущество: С какъв акт се извършва? Изисква ли се писмен акт? Подлежи ли на обжалване? Представлява ли административен акт? На кой етап "спирането" поражда действие - преди или след сключване на сделката? Какво е задължението на страните по сделката? От кой момент тече 48-часовият срок и какво се случва след изтичането му? Какви са санкциите при неправомерно "спиране" на сделки?
Отделно липсват механизми за защита за страните по сделката за претърпените вреди и пропуснати ползи, в случай, че основанието за "спиране" на сделката отпадне и не се повдигнат обвинения. Не е направен анализ за съответствие на законопроекта с правото за Европейския съюз и залегналите в него основни свободи на движение на хора, стоки, услуги и капитали. Затова от БСК казват - подобно законодателство е антипазарна мярка. И настояват такива мерки първо да минават през широко обществено обсъждане.
