Премиерите идват и си отиват, но държавите остават. Преди 15 години Гърция даде в Солун перспектива на България и Румъния, трябва да го помним. Днес в София идват лидерите на Европа – хич не им се занимава със Западните Балкани, имаме си проблеми, но накрая приеха присърце темата. Това се дължи изключително на канцлера Ангела Меркел – не знам дали ще вземе Нобелова награда, но за това ѝ дължим. Това заяви премиерът Бойко Борисов в реч при откриването на конференцията "Диалог със Западните Балкани: създаване на регион на растеж, сигурност и свързаност по пътя към Европа".
Борисов е убеден, че "това, което ще стане", са основните транспортни и инфраструктурни линии. Той добави и, че заемите за реализиране на проектите ще се изплатят "с ТОЛ системите" на Западните Балкани.
Само се надяваме да приключи спорът с името на Македония – да не си помислите, че ви даваме акъл, само се надяваме, продължи Борисов по адрес на гръцкия премиер Алексис Ципрас и македонския му колега Зоран Заев. Очаква се утре, 17 май, двамата да се видят на четири очи.
Същевременно, Борисов попита ЕС от какво се плаши по отношение на Западните Балкани, след като общият БВП на шестте държави в региона бил колкото на Словакия – 96 млрд. евро. Това стана на фона на думите на друг участник в събитието, който заяви, че има съществена разлика между това, което ЕС е постигнал в региона и това, което гражданите на региона възприемат като постигнато. Трябва да се прекрати подвеждащата реторика, беше призивът, който се чу на събитието, но не от Борисов.
Председателят на ЕНП Манфред Вебер – партията, в която членува ГЕРБ, пък обяви в пряк текст, че Турция не може да стане член на ЕС, защото регионът, където живее кюрдското население, не е в Европа. ЕС трябва да бъде готов да приеме страните от Западните Балкани – все още ЕС не е готов да приеме шест нови членове от този регион. Трябва да променим начина, по който работим, добави Вебер.
Междувременно Европейската комисия изготви пакет от най-малко петстотин допълнителни въпросиа които скоро трябва да бъдат изпратени до властите в Босна и Херцеговина. Целта му е да се изяснят неяснотите, които са възникнали след като Босна и Херцеговина изпрати в Брюксел въпросник, относно вземането на решение за евентуален статут на страна-кандидатка за членство в ЕС. От Дирекцията по европейска интеграция на Босна и Херцеговина заявиха, че новите въпроси ще пристигнат в Сараево в края на този месец или в началото на юни.
