Прокуратурата е осъдена да плати 20 000 лева обезщетение на бившия зам.-министър на външните работи Христо Ангеличин за моралните вреди от делото за безстопанственост във връзка със самолетни билети на министерството, съобщава сайтът Lex.bg.
Това става ясно от решението на Софийският апелативен съд, с което втората инстанция намали с 5 000 лева сумата, която държавното обвинение трябва да плати на Ангеличин. Миналата година градският съд осъди прокуратурата да му плати 25 000 лева, а искът на Ангеличин е за 100 000 лева.
Той го заведе, след като Върховният касационен съд (ВКС) го оправда окончателно по делото, по което беше подсъдим заедно с бившия външен министър и депутат от ГЕРБ Даниел Митов. Обвиненията към тях бяха за това, че МВнР не е обявило обществена поръчка, а е сключило споразумение с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), за да ползва услугите на туроператорска фирма, с която редовен договор имало само МЗХ.
Прокуратурата твърдеше, че външното министерство е изплатило на фирмата близо 500 000 лева, без да получи дължимите отстъпки от цената на билетите. След това фирмата върна парите, но тезата на обвинението беше, че престъпление има, защото случаят е като кражба на портмоне, след която извършителят е заловен и е върнал парите. Още по темата: АКФ: Прокуратурата за пореден път повдига обвинение за нещо, което не е престъпление
Ангеличин беше обвинен в безстопанственост, защото не е изпълнил задължението си да контролира работата на шефовете на дирекциите „Бюджет и финанси“ и „Управление на собствеността и материално – техническо осигуряване“. Тази му отговорност била възложена със заповеди на министъра, но ВКС установи, че никъде в тези заповеди не се говори за подобна отговорност на Ангеличин, а накрая и прокуратурата не поддържаше обвиненията.
Делото продължи близо 3 години, а на първа инстанция спецсъдът осъди Ангеличин на 4 години затвор и 4000 глоба. Макар да беше оправдан от следващите две инстанции, осъдителната ефективна присъда също е сред аргументите за по-високо обезщетение за вреди, което обаче дължи прокуратурата.
„С оглед обичайните вреди, търпени от процесния незаконен акт, същият е изпитвал притеснение, че ще бъде несправедливо осъден, засилено от първоинстанционната осъдителна присъда, уронени са били и честта и достойнството му", пише в мотивите на съда.
Според съда с оглед спецификата на обвинението, е бил накърнен и професионалният му авторитет. "На наказателното производство е дадена и изключително голяма гласност, водеща до накърняване на доброто име на ищеца пред неопределен кръг от хора, при наличие на данни, че именно представител на прокуратурата е разпространил информацията за обвинението, впоследствие признато за незаконно", се казва още в мотивите.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
