Вместо да предприеме санкции против длъжностните лица, които нарушиха законоустановените права на бежанци с напълно редовен статут, правителството отмени правата на бежанците. Това заявиха от Българския хелзинкски комитет (БХК) във връзка с отмененото постановление 208, което уреждаше реда за интеграция на официално получили статут на бежанци в България.
Преди всичко безспорната пряка намеса на президента в изпълнителната власт е противоконституционна, припомнят от БХК, отбелязвайки ролята на Румен Радев относно решението. И продължават: "Съгласно чл. 98 от Конституцията на Република България президентът има точно определени представителни функции и определянето на политиката на държавата, в която и да е област, не попада сред тях. Президентът няма право да поставя директни управленски или нормотворчески задачи на никое правителство, включително и на назначаваното от него служебно такова. Доброто познаване на кръга от компетентности, които има един държавен глава, само би спомогнало на президента Радев да изпълнява своите задължения по начин, който не поставя под съмнение конституционосъобразността на неговите действия.
Отделно стои въпросът за международните последици от послушанието, с което служебното правителство на премиера Огнян Герджиков изпълни президентската поръчка. Въпреки многобройните и напълно резонни възражения, изказани от редица негови членове, с одобрената отмяна България наруши своите международноправни задължения в областта на убежището, а в частност – и поетите ангажименти към Европейската комисия и ЕС, за изпълнението на които на държавата ни бяха отпуснати значителни европейски финансови средства и помощ в края на 2016 г.
Изказаните при обсъждането на отмяната аргументи, че наредбата е неработеща, тъй като в някои общини и населени места се създало напрежение по приема на бежанци, може да се квалифицира единствено като прехвърляне на проблема от болната на здравата глава.
Следва да се отбележи размахът, с който всички институции и политици използват напоследък довода за националната сигурност. Всякакви правонарушения и дори престъпления са оправдавани или извинявани под предлог, че се извършват в името на опазването на националната ни сигурност при мълчаливото съглашателство на полиция, прокуратура и съд. Псевдопатриотизмът се възведе в обществена норма, а плурализмът и различното мнение се заклеймяват като национално предателство. Използването на предлога за опазване на националната сигурност от президента по същия безапелационен, но най-вече неаргументиран начин, по който го вършат отделни политици от неототалитарни партии и лица, участващи в организирани престъпни групи за граничен рекет, съставлява опасен прецедент на отстъпление от държавността пред първичния популизъм.
Отказът да се предостави минимална – при това финансирана основно от ЕС – помощ на бежанците да се интегрират в обществото ни и да станат негови работещи и полезни членове, освен незаконен и неморален, е и откровено глупав от всяка гледна точка. Той води единствено до тяхната евентуална маргинализация, изолация и капсулиране в затворени общества, което е предпоставка за радикализация."
