Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в Народното събрание отхвърли на първо четене Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева.
Решението беше взето с 6 гласа „въздържал се” срещу 4 гласа „за”. Законът на Кунева беше подкрепен само от Реформаторския блок и ГЕРБ, а Патриотичният фронт, БСП, ДПС и БДЦ се въздържаха. От АБВ напуснаха заседанието без да вземат думата по време на дебатите и без да гласуват.
Впечатление направи и поведението на вицепремиера Кунева, която също напусна заседанието преди да мине гласуването.
Преди да влезе в парламента проектът отнесе множество критики от най-високо ниво. Върховният касационен съд (ВКС) излезе с позиция, че неяснотите в закона са предпоставка за "произвол, популизъм и политически атаки" . Върховните съдии критикуваха въвеждането на анонимни сигнали срещу държавници и политици като възможност за развихряне на "лов на вещици". Преди това неправителствената организация Програма "Достъп до информация" предупреди, че новият закон ще скрие имуществото на близо 100 000 чиновници .
Отговорът на Меглена Кунева и съпартийците й от ДБГ беше в стил "Който е срещу закона, той е срещу борбата с корупцията".
По време на дебатите в комисията днес, 12 май, председателят на комисията Валентин Николов (ПФ) заяви, че в закона има текстове, които няма да са от полза за борбата с корупцията, а напротив - ще има обратен ефект.
"Големият въпрос е кой ще проверява това Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество от парламентарна гледна точка, запита Николов, подкрепен за въпроса си и от депутата и Методи Андреев от ГЕРБ.
Кунева подчерта, че Бюрото не проверява конфликта на интереси при магистратите, това било уредно в Закона за съдебната власт. То обаче ще се задейства не по своя инициатива, а след сигнал на Инспектората към ВСС, когато се налага повторна или по-дълбока проверка, за която той не разполага с капацитет.
Атанас Зафиров от БСП изрази учудване, че въпреки критиките в предходен период в налагането на този закон, особено в частта, касаеща анонимните сигнали, в момента в този текст се вижда същия подход. Няма да се съгласим, отсече и той. Лично аз ще гласувам с „въздържал се” за това, че някои наши съвети са взети предвид. Но има доста смущаващи неща - тук има предпоставки за пристрастност в сигналите за корупция, принципно и политически няма как да приемем такива постановки, допълни Зафиров.
Методи Андреев от ГЕРБ попита защо в списъка с проверяваните лица са пропуснати началника и зам.-началника на НСО. "Пропуснати началниците и зам.-началниците на РПУ", продължи той като се аргументира, че този тип хора вземат едни от най-сериозните подкупи.
"Пропуснати са и синдикалните лидери в Националния съвет за тристранно сътрудничество - ами там са хората, които в голяма степен влияят върху решенията в държавата, подчерта депутатът.
Какво точно предвижда законопроектът на Кунева:
Законопроектът предвижда създаването на единен антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Той обединява четири органа – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации. По този начин се създава необходимата връзка между функциите по проверка на имуществените декларации, установяването на конфликт на интереси, отнемането на незаконно придобито имущество и изготвянето на тази основа на анализи за оценка на риска. Предвидено е, че Бюрото се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Бюрото има териториални структури, а служителите му ще минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф.
За ефективно осъществяване на работата си Бюрото ще може да получава съдействие и информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридически лица и от граждани. Друго важно правомощие на Бюрото е възможността му да иска от съда разкриване на банкова тайна, както и на застрахователна и данъчна тайна. Бюрото има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър. Кръгът на лицата, които обхваща законът, са лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, както и лицата, имащи правомощия по разходване на публични средства. Допълнително са включени няколко категории лица в системи с повишен корупционен риск. Добавени са и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили. Лицата вече ще подават само една декларация за имущество и интереси пред единния орган, вместо различните декларации, подавани сега пред различни органи.
По отношение на магистратите е предвидено те да подават декларации за имущество и интереси към Инспектората към ВСС, който да използва софтуерната система и методите на Бюрото, а при установени несъответствия Инспекторатът ще сезира Бюрото за извършване на задълбочена проверка на имущественото състояние. Така законопроектът се съобразява с измененията в Конституцията от декември 2015 г.
За осигуряване на по-пълна информация за имущественото състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности, е разширен кръгът на обстоятелствата, които те са длъжни да декларират. Сред новите обстоятелства са чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва (т. е. повече от 3 месеца), и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 10 000 лв.
Запазва се задължението за деклариране имуществото и доходите на съпрузите и ненавършили пълнолетие деца. Новост в закона е задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство. Законопроектът предлага първата легална дефиниция на понятието в българското законодателство – съжителство на съпружески начала, продължило повече от две години.
Задълбочени проверки ще се образуват при несъответствие при проверката на декларацията за имущество и интереси над 20 хил. лева, при влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или медийни публикации с достатъчно данни, преминали през предварителна проверка. Предвидени са допълнителни гаранции срещу възможна злоупотреба със сигналите.
Законопроектът предлага промени в процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се „значителното несъответствие” между имуществото и нетния доход да е 120 000 лв., а не както досега – 250 хил. лева. Уредени са възможности за снемане на обяснения от проверяваното и свързаните с него лица, както и за изисквания на сведения от трети лица.
Законопроектът е в изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2015-2020). В последния мониторингов доклад приемането му е оценено като „ключов тест” в областта на противодействието на корупцията за 2016 г.
