Толкова сме закъснели с превъоръжаването и модернизацията на Българската армия, че сме стигнали до колосална сума от повече от 5 млрд. лв. като стойност на основните проекти, които трябва да бъдат реализирани. Във времето проблемите не се решаваха, а се натрупваха. Реформата се разбираше като съкращение на личния състав, а освобождаваните в резултат на тези съкращения средства не се връщаха обратно за реформиране на въоръжените сили.
Ако продължаваме да изчакваме потребностите на родовете войски, те ще продължават да растат, а необходимата сума ще нараства. Това заяви депутатът от БСП и бивш министър на отбраната Ангел Найденов пред БГНЕС, с когото разговаряме за проблемите с превъоръжаването на българската армия и състоянието, в което се намират в момента и трите вида въоръжени сили.
По думите му трябва да се върнем доста време назад, ако трябва да анализираме причините за днешното състояние на въоръжението и на техниката, с които разполага Българската армия по видовете въоръжени сили и по родовете войски.
"Напълно споделям тревогата на командирите на видовете въоръжени сили за състоянието на въоръжението и бойната техника, с които те разполагат. Напълно споделям безпокойството им, не само от гледна точка на техническо състояние, а и от гледна точка на затруднения процес на подготовка на военнослужещите. И най-вече напълно споделям тревогата им от гледна точка на затрудненията и съответно рисковете за изпълнение на задачите, които са възложени на Българската армия по конституция, защото в крайна сметка трябва да ни интересува дали и доколко армията е в състояние да изпълни тези задачи и да гарантира националната сигурност - в случая военната сигурност и отбраната на страна", допълни още Найденов.
Найденов уточни, че става дума за една негативна тенденция, която продължава вече почти 26 години. Това е тенденцията, която бележи от една страна реформирането на въоръжените ни сили и от друга страна резултат, който се изразяваше само в съкращаване на личен състав и на военна техника. И за съжаление освобождаваните в резултат на тези съкращения средства не се връщаха обратно, за да се осъществи превъоръжаването и модернизирането на българската армия. И стигаме до едни проценти за състоянието на въоръжението и бойната техника, които аз съм коментирал, поемайки мандата като министър на отбраната – достигахме някъде около 23% летателна годност и техническа изправност на всички въздухоплавателните средства, с които разполагаме. Окаяно е състоянието на Военноморските сили. Имах възможност вече образно да кажа: „слепи и глухи кораби във флота”. Нека това да не прозвучи обидно, но това е състоянието на въоръжението им. И разбира се Сухопътни войски, където техниката, с която разполагат, датира примерно от преди 40-50 години, има проблеми с резервни части… - нека да не продължаваме в тази посока. В този смисъл нямах никакви колебание да подкрепя и подкрепям предложенията за реализация на проектите за модернизация на Българската армия – в случаи трите основни проекта за ВВС, ВМС и все още очаквания проект за СВ. Защото тук става дума за това, че ние търсим възможността да придобием и да развиваме нови отбранителни способности, да постигнем необходимата ни степен на оперативна съвместимост с нашите партньори. Очевидно с техниката, с която в момента разполагаме, това не може да се осъществи.
Решенията, които трябва да се вземат, според Найденов са увеличаване на средствата по бюджета на страната, предвидени като разходи за отбрана: "Аз споделям необходимостта за тяхното увеличаване. И отварям една скоба, за да подчертая, че това е едно мнение, което се различава от мнението на парламентарната ми група. Не защото те не сезират необходимостта от реализация на тези проекти или пък съответно не отчитат потребностите на Българската армия, но поради други причини - най-общо казано поради политическото недоверие, което има към сегашното ръководство и на министерството, и като цяло към сега управляващите, но затварям скобата."
Не искам да мисля в посоката, в която да стигнем до момента, търсейки кой друг да поеме грижата за нашата отбрана и за нашата военна сигурност, каза още бившият министър на отбраната и допълни:
"Тук ми се иска да погледнем и от още една страна проблема с остарялото и съответно неизправно въоръжение и бойна техника. Това са: трудните условия, които създават за реализация на военната служба. Защото с колкото по-остаряла и по-неизправна техника се разполага, толкова пада и интересът за служба в Българската армия. Така съответно се губи мотивацията и на тези, които са на реална военна служба да продължат да служат. Това е факт, който също трябва да имаме предвид като последица от сегашното катастрофално състояние на въоръжение и техника."
