По време на мандата си 43-ото Народно събрание прие 336 закона, 392 решения и 3 обръщения и декларации.
Това сочи справка за периода от 27 октомври 2014 г. до 26 януари 2017 г., подготвена от парламентарния пресцентър и правна дирекция на Народното събрание.
Парламентът е имал 296 пленарни заседания, като 22 от тях са били извънредни.
В 43-ото Народно събрание са постъпили общо 708 законопроекта, като 407 от тях са внесени от народни представители. По време на мандата са постъпили 413 проекторешения, от които 355 от народни представители, както и 31 проекта за обръщения и декларации.
Парламентарен контрол
В 43-ото Народно събрание са зададени 4083 въпроса и са отправени 262 питания. Парламентарен контрол е провеждан в 99 пленарни заседания за петъчния парламентарен контрол и в 21 заседания блицконтрол.
Използваното парламентарно време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание за мандата е 293 часа и 40 мин.
В този период използваните форми на парламентарен контрол са въпроси и питания, блиц контрол, разисквания по питане, изслушване, и вот на недоверие.
За периода са проведени 4 разисквания по питания, отхвърлен е един вот на недоверие, проведени са 9 изслушвания.
От зададените въпроси 2439 са били с писмен отговор, а 1644 – с устен. При питанията 61 са били с писмен отговор, а 201 с устен. Отговорено е на 3507 въпроса и на 180 питания, а 175 въпроса и 22 питания са оттеглени.
По брой отговорени въпроси и питания, министрите се подреждат, както следва: министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – 425; министърът на финансите Владислав Горанов – 414; заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова - 389; министърът на земеделието и храните Десислава Танева – 289; министърът на здравеопазването Петър Москов – 235; министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – 184; министърът на енергетиката Теменужка Петкова – 179; министърът на отбраната Николай Ненчев – 149; министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – 147; министърът на културата Вежди Рашидов – 138.
По брой зададени въпроси и питания, първите десет народни представители се подреждат така: Петър Славов – 489; Мартин Димитров – 333; Валентин Павлов – 202; Методи Андреев – 201; Светослав Белемезов – 185; Вили Лилков – 159; Настимир Ананиев – 153; Слави Бинев – 110; Светла Бъчварова – 106; Велизар Енчев – 91.
Четиридесет и третото Народно събрание е осъществило парламентарен контрол върху дейността на две правителства: служебното правителство със служебен министър-председател Георги Близнашки - в периода от 27 октомври до 7 ноември 2014 г., и правителството с министър-председател Бойко Борисов – в периода от 7 ноември 2014 г. до 25 януари 2017 г.
Най-много въпроси и питания са внесли народни представители от ПГ «Реформаторски блок» - 1222 въпроса и 48 питания, и от ПГ «БСП лява България» - 1161 въпроса и 71 питания. От ПГ на ПП ГЕРБ са отравили 432 въпроса и 21 питания; от ПГ „АБВ” - 342 въпроса и 35 питания; от ПГ «Патриотичен фронт» – 302 въпроса и 54 питания; от ПГ на партия АТАКА – 284 въпроса и 8 питания; от ПГ на Българския демократичен център – Народен съюз – 198 въпроса и 14 питания; от ПГ на ДПС – 157 въпроса и 10 питания. Депутатите, нечленуващи в парламентарни групи, са внесли 131 въпроса и 5 питания.
В блицконтрола са зададени общо 275 въпроса от народни представители. Сред тях са били въпроси, свързани със системата на национална сигурност; позицията на правителството за вдигането на забраната за добив на шистов газ; охрана на зелената граница на Република България; дългосрочна визия за отношенията на правителството с Русия; обсъждания на мерки за справяне с бежанците; съдебната реформа; решение по проекта АЕЦ „Белене”; отражението на излизането на Великобритания от ЕС върху българските граждани и българската икономика; насърчаване на научните изследвания; председателството на ЕС през 2018 г.
През мандата беше отхвърлен един вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов заради политиката му в здравеопазването. Разискванията са проведени в заседанието на 17 февруари 2016 г., а гласуването на 19 февруари 2016 г.
