"Пандемията и икономическите последствия от нея са най-важните събития на годината за България. Разбира се, покрай тези неща се случи и изтеглянето на войските на НАТО и САЩ от Афганистан, което не засяга директно страната ни, но това повлия върху процесите на света". Това каза банкерът Левон Хампарцумян за Actualno.com по повод края на 2021.
Според него равносметката от изминалата година е по-скоро положителна, заради лекия ръст в икономиката.
"Ако погледнем пандемията, от медицинска гледна точка, тя не е овладяна напълно, но вече има достатъчна степен на контрол. Имаме ваксини, медикаменти и светът се готви за постпандемично устройство. От икономическа гледна точка пандемията не се отрази изцяло върху икономиката, защото тя не спря. Да, имаше сектори, които са по-силно ударени като транспортът, но вижте туризма. Въпреки всичко имахме едно силно лято. Имаше по-малко чужденци, но пък българите се отпуснаха и беше доста пълно. Така че ето как хотелиерите не бива да съжаляват за отминалото лято", каза Хампарцумян.
Той добави, че трябва да се внимава с думата криза.
"Когато политици ви говорят за кризи, трябва да се внимава много, защото има една теория в маркетинга: страх, несигурност и съмнения. Първо се прави така, че те да се засилят и после е моментът, в който някой ви казва: аз съм човекът, който ще ви реши тези проблеми. Светът никога не е бил в някакво супер цъфтящо и стабилно състояние и винаги е имало предизвикателства", коментира Хампарцумян.
По повод инфлацията той заяви, че през следващите месеци хората ще трябва да свикнат с мисълта да не харчат много пари.
"Факт, е че заради пандемията стоките и услугите поскъпнаха. Но вижте, инфлационните процеси донякъде са закономерни. През годините стана така, че Китай, Югоизточна Азия се превърнаха в центъра, който произвежда всичко за всички. Това за тях е много добре, но за останалата част на света се оказа неустойчиво. Видяхте как един кораб на Суецкия канал не можа да вземе завоя, както се казва, и световната търговия спря. Тоест това са сигнали, които карат корпорациите, производствените вериги, доставките да станат по-устойчиви на подобен тип шокове и да дигат цените. В момента инфлацията е налице в целия свят и по други причини. Примерно представете си Китай, който почти 30 години е бил антиинфлационната сила на света, защото те потребяваха малко и произвеждаха много и евтино. Това беше контрабаланса на световните инфлационни процеси, но и там цените се дигнаха. Това е така, защото днес те искат да живеят по-добре, а стоките и услугите на пазара не са повече и като резултат на всичко това, като има повече пари, нещата тръгват нагоре", добави банкерът.
(На 29 март беше освободен огромния кораб Ever Given, заседнал в Суецкия канал. Докато спасителната акция течеше, опашката от търговски кораби надхвърли 370, като 25 от тях бяха петролни танкери. Всеки ден загубите за световната търговия от запушения канал бяха близо 10 милиарда долара).
По думите му в България управляващите могат да се намесят за да овладеят ситуацията. Това може да стане чрез законодателни промени, решения на Централната банка и действия от страна на индустрията с ограничено производство на стоки и услуги, които да компенсират инфлацията и да подпомогнат най-силно ударените - хората с фиксиран доход.
"Очаквам, че наистина на най-силно засегнатите ще бъде помогнати от държавата, което означава, че то пак ще е от нашите пари, но ще бъдат преразпределени по някакъв начин. Тези, които ще са малко по-добре, ще трябва да си направят сметката на приходите и разходите. Ще е нужно планиране и нещата, които не са от първа необходимост, ще трябва да се отложат за по-нататък във времето. На някои хора ще им се наложи да не си топлят басейните, а други ще трябва да си купят от по-евтиното кисело малко".
Според него мораториумът на цените на тока, водата и газа няма да промени съществено ситуацията.
"България ще трябва за е балансиран играч на енергийния пазар. Парламентът не бива да изземва функциите на изпълнителната власт или на независимия регулатор. Да, той може да зададе правила, може да вземе временни решения, но като цяло трябва да има разделение на властите. Би било добре България да има още един или два ядрени блока, а излишъкът на енергия в ниските части на денонощието могат да се компенсира с други алтернативи. Има вятър, слънце...".
(Приходите от нощувки през август 2021 г. се увеличават със 79.8% в сравнение с август 2020 г. и достигат 357.2 млн. лв., като 235.8 млн. лв. са от чужди граждани, а 121.4 млн. лв. - от български граждани, показват данните на НСИ. През август 2021 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са функционирали 3 058 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 126.5 хил., а на леглата - 287.6 хиляди.)
Според Хампарцумян, бюджетът за следващата година ще трябва да бъде направен от компетентни хора, базиран на дискусии и заради периода, в който сме, може да си позволим един умерен дефицит. Той добави, че парите, които се очакват от Плана за възстановяване, ще бъдат съществена помощ и ако успеем да ги използваме грамотно и ефективно, това ще бъде един много сериозен бустер за икономиката.
Той коментира и идеята на новите управляващи да заложат пари в бюджета, за да направят безплатни детските градини както и тегленето на нов заем за страната.
"Градините няма да бъдат безплатни за обществото. Те ще бъдат безплатни за младите семейства. Ако обществото може да си позволи да компенсира разхода за градини, би било прекрасно. И да, това ще бъде част от нашите данъци. Пак казвам, безплатни неща няма – има само в главите на хора, които са добронамерени, но некомпетентни. Що се отнася до нов заем - в момента това е удобен момент, защото той ще е заем от нашите бъдещи доходи. Ако страната ни е уверена в тях, че ще ги има и те биха генерирали още по-високи приходи, разбира се, че трябва да го направим", коментира той.
Хампарцумян направи и прогноза за следващата година.
"2022 ще бъде такава, каквото си я направим, но има предпоставки да бъде първата година, в която поспандемичният растеж да бъде осезаем. Имаме надежда и в едно ново правителство, което би направило администрацията и управлението по-ефективни. Това първо ще се усети от икономически активните хора. Те ако го усетят, ще почнат да мисля за нови проекти, това ще започне да се предава и така ще стигне и до улицата, при обикновените хода, както се казва", завърши финансистът.
