Свети Спиридон се тачи като закрилник на майсторите от време оно, но единствено в Пловдив на днешния ден за това разбират и хората, които не се занимават пряко със занаяти. От 20 години Етнографски музей Пловдив възстановява обичая във вида, в който е бил познат преди век, а в него се включват все повече хора.
По-рано от Задругата на майсторите, днес от Регионалната занаятчийска камара, участват в автентични народни носии в шествието през града, в поклонението пред иконата на светеца в църквата "Света Петка", а по-късно в музея връчват майсторските свидетелства на новите членове, които са защитили уменията си с изпит. Към празнуващите пловдивски майстори се присъединяват все повече техни колеги от други градове, за да усетят духа на празника. Според Наделина Гроздева, уредник в Етнографския музей, интересът към занаятите се възражда на ново ниво- със старите техники се създават вече и съвременни предмети за бита, които сами по себе си са уникални, тъй като един майстор, колкото и еднакви уж предмети да направи, така и нито един не се повтаря. Единствено кошничарството, като че ли, не се радва на интерес, за разлика от него, плъстенето в момента е актуално, а като занаят преди години почти е изчезнало. С тази техника днес се правят, примерно, модерни дрехи, докато преди век се е използвало единствено за настилки и завивки.
Възроден е интересът и към ножарството. Тази година майсторско свидетелство ще получат четирима ножари. Различните подходи към тъканите също в момента се развиват. Впрочем интересът към хобитата, ролята на видеоуроците в интернет, популяризирането на редки техники в световен мащаб допринася все повече хора да се обръщат към производството на уникални изделия, а тези, които ги купуват, трябва да знаят, че купуват не просто нож или не просто текстилно изделие. Колкото и да са красиви и единствени, те имат още едно качество, което ги прави ценни- в тях има частица от душата на майстора. Иначе просто не се получават.
