С поклонение пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина, военна церемония и полагане на цветя и венци, днес, 16 януари, Пловдив отбелязва 142-рата годишнина от своето освобождение.
Как са се развили нещата тогава?
На 2-ри /15-ти по нов стил/ януари гори Пазарджик. При отстъплението турците не само разрушават моста, те разрушават сгради, които се смятат за шедьоври на Османската архитектура. Тази съдба не може да се допусне в Пловдив. Френският консул организира всички дипломати, отиват при валията и настояват да даде оръжие, за да може християните да увардят сградите от черкези, които обикалят и Пловдив.
С големи мъки и с помощта на френското дипломатическо тяло в Цариград, българите католици и гърците успяват да направят отряди. На православните българи не е разрешено да носят оръжие. Френският консул организира всички други консули – на Австро-Унгария, на Гърция, Италия, за защита на Пловдив. Тогава научават, че турското командване е решило да разруши града, а турската армия да се укрепи в подножието на Родопите. Отново отиват и казват, че няма да напуснат Пловдив. Въпреки всичко Сюлейман Паша до последно, докато дойде Александър Петрович Бураго, държи 4 оръдия на Джендем тепе, които да разрушат Стария Пловдив.
Капитан Бураго цял ден превозва финландски пехотинци, които завземат днешното село Оризаре. Вечерта генерал Гурко го натоварва със задачата да тръгне на разузнаване с неговите драгуни – 63 по официалните известия. Докато стигне до Джендем тепе, вижда два турски лагера с по 1000 и повече души. Влиза тихо в града и среща представители на милициите от гърци и католици, които му обясняват, че турците са струпани на гарата и се готвят да тръгнат. Турското население вече е напуснало града, изтеглени са оръдията от Небет тепе, Джамбаз тепе, Сахат тепе и Бунарджика и са оставени само на гарата.
Тогава Бураго прави план по какъв начин да неутрализира оръдията, които могат да разрушат Пловдив. Канят отрядите да заемат позиции на няколко места – пред сегашния Военен клуб, в Цар Симеоновата градина, по пътя за гарата. Казаците също се разпръсват и започват по знак на Бураго да стрелят. Понеже всичко идва на вълни и отвсякъде се чува мощно „ура“, турците помислили, че руската армия е влязла в Пловдив и започва паническо бягство към Родопите. Сутринта като стават, пловдивчани виждат коне, оръжия, муниции, дрехи. Тогава Бураго с 20 души отива да обезоръжи оръдията. Буквално в последния момент успява да ги спре и в 1 часа на 16-ти януари докладва на генерал Гурко, че Пловдив вече е освободен. Посрещането на руските войски начело с ген. Гурко в подножието на Стария Пловдив е увековечено в картина на Нягул Станчев и е изложена като постоянна експозиция в Историческия музей. Улицата, по която той минава, до ден днешен носи името "4-ри януари".
В тези дни героят на Пловдив - капитан Александър Бураго, е бил само на 25 години. След събитията е награден с орден "Св. Георги" ІV степен и е произведен в чин полковник. Умира само пет години по-късно в Мадейра, Португалия. Днес за него напомня паметникът в Дондуковата градина, издигнат през 1969 година.
