Поне от десет години се говори за преместването на единствения в страната Музей на авиацията от поляните край село Крумово в Пловдив, но дори след първата реална стъпка, свързана с отстъпването на имот в града от Министерството на отбраната, нещата бяха в застой. До вчера, когато Министерски съвет одобри преместването и предвиди осигуряване на средствата за тази далеч не лека логистична операция в бъдещи бюджети.
Авиомузеят има богата външна колекция от летателни апарати - самолети и вертолети на бойната, транспортната, спортната и селскостопанската авиация.
Експозицията започва с най-стария експонат – немския водосамолет Арадо-196 А3 “Акула”. Следват ветераните от Втората световна война – щурмовикът Ил-2, наречен още “Летящият танк”, легендарният изтребител Як-9, бомбардировачът-торпедоносец Ту-2.Изложени са първите реактивни самолети, били на въоръжение в България: Як-23 и МиГ-15УТИ, кпакто и композиционно подредените по серии самолети МиГ-17, МиГ-19, МиГ- 21, МиГ- 23. Представители на серията “Сухой” са самолетите Су-22.Историята на българската пътническа авиация е представена със самолети Ил-14 и Ан-24, на селскостопанската авиация – със Злин „Z-37”А, както и с многофункционалния Ан-2, а самолетите Як-50, Як-52 и Злин-326 „Акробат” са част от историята на спортната ни авиация.
Вертолетната авиация присъства с всички типове вертолети, на които се е летяло в страната ни: Ми -4, Ми-1, Ми-2, Ми-8, Ми-14, Ми-24, Ка-26. Особен интерес представлява уникалната конструкция на българския инженер Николай Поповски –Н11В1.
Във вътрешната експозиция се показват снимки и документи, илюстриращи създаването на Въздухоплавателното отделение с Указ на цар Фердинанд от 20 април 1906 г., опитите на пионерите в българското аеропланно дело Хараламби Джамджиев, Иван Гевренов, Виктор Витанов и Сотир Черкезов за създаване на летателни апарати и началото на аеропланното конструиране и авиационната наука в България. Представен е първият полет на поручик Симеон Петров в небето над София на 13 август 1912 година. В залата е изложен първият самолет – конструиран и патентован от Георги Божинов през 1912 г., но поради редица обстоятелства построен едва през 1926 г. Част от витлото на нарязан и унищожен самолет, взел участие в Първата световна война, напомня за тежките военни клаузи на Ньойския договор от 1919 г.
През 1915 г. 19-годишният Асен Христов Йорданов построява самолет, който след изпитателни полети е признат за първия български самолет. Самият Йорданов, след забележително участие в Първата световна война като пилот, заминава в САЩ, където успешно работи в областта на самолетостроенето и създаването на специализирана литература за обучаване на пилоти. В експозицията е проследено възстановяването на българската авиация в периода 1920 – 1939 година, както и създаването на българското самолетостроене с възникването на фабриките в Божурище, Казанлък и Ловеч. Показани са първите серийно произвеждани самолети ДАР под ръководството на германския конструктор инж. Херман Винтер до преместването на фабриката в Ловеч през 1941 година. Отразено е производството на самолети във фабрика „Капрони” в Казанлък от 1930 г. до 1942 г., както и разработките на инженер Цветан Лазаров в ДСФ Ловеч.
Представено е участието на България във Втората световна война, въздушно настъпателните операции на западните съюзници в периода ноември 1943 - април 1944 година и включването на страната в антихитлеристката коалиция. С богат снимков материал е проследено превъоръжаването със съветска авиационна техника след 1945 г. и създаването на новите структури и формирования, съобразени с целите и задачите на военната авиация в периода 1945 -1990 г.
Своето място в експозицията имат гражданската и селскостопанската авиация на България с техните постижения и развитие през годините. Представено е развитието на нашите ВВС през XXI-ви век – участието им в учения на НАТО, действията им в защита на населението и природата при бедствия и аварии.
Авиомузеят привлича много посетители, които обичат самолетите, радва се на особеното внимание на децата, но отдалечеността му и достъпът единствено с личен автомобил, досега пречи на посещаемостта. В Пловдив той ще бъде вече наистина близо до хората.
Автор: Веселина Божилова
