Георги Мараджиев е кмет на община Стамболийски за първи мандат. Преди да влезе в политиката се занимава с частен бизнес. Завършил е Висше училище по сигурност и икономика със степен магистър по „Национална сигурност“. От септември м.г. е областен координатор на ГЕРБ в Пловдив – област.
Г-н Мараджиев, Вие възстановихте градския транспорт в община Стамболийски, още повече, че той е безплатен за бедните. По какъв механизъм осъществихте тази идея?
Безплатен е транспортът не само за бедните, а за всички жители на община Стамболийски. От 1993-94 г. при нас нямаше междуградски и градски транспорт. През 2015 г., след спечелването на изборите за кмет на община Стамболийски, първото нещо, което помислих, бе как да го възстановя, защото за хората от четирите населени места е много важно придвижването, а не всеки има кола. Пуснахме обществена поръчка за фирма, която да извършва обществен транспорт. Избран беше изпълнител. Прецених, че е по-добре за начало да е за една година - да видим как ще се получи. Още първия месец установих, тъй като идвам от бизнеса, че със сумите, които плащаме за транспорт, ако си купим автобуси, ще ни излиза два пъти по-евтино. Когато плащаш примерно 10 000 лева на месец за транспорт с два автобуса, преценете, ако един автобус струва 40 000 евро - 80 000 лв. Два автобуса са 160 000 лв. В такъв случай са нужни двама шофьори с по 1000 лева на месец и 2000 лева е нафтата, която ще изразходват на месец. Това са 4000 лева на месец. Тези 6 000 лева, които остават, са достатъчни да изплащаме автобус - за година и половина ще се изплати. Това беше идеята.
И направено ли е това вече?
От Нова година в Стамболийски транспортът е безплатен, но имаше проблем с обществената поръчка. Не можахме да закупим автобусите. Наложи се да направим нова и до няколко дни се надявам да имаме автобуси. В момента единият микробус е наш, наели сме и един друг срещу 1000 лева на месец.
Нямате ли възможност да ползвате еврофинансиране за такива цели?
Наскоро представях България във Виена, защото проектът ми за транспорта бе номиниран сред десетте най-добри в Европейския съюз. Не мога да ви обясня чувството на гордост, когато на 50-метрова видеостена беше изписано България. Редом с нас бяха държави като Германия, Австрия, Белгия, Англия... Тогава колегите от Германия ми дадоха идея да говоря с нашите евродепутати и да внесат предложение в ЕП за европейска програма с 200-300 000 евро за закупуване на автобуси в малки общини до 20 000 души. Така, че в момента няма еврофинансиране. Ако имаше, бихме се възползвали. Затова със собствено финансиране ще се справим.
Вие говорили ли сте вече по този въпрос с евродепутатите?
Да, дал съм дал предложение на нашите евродепутати от ПП ГЕРБ. Очаквам развитие по темата. Между другото, тази идея, която прокарахме в Стамболийски, не е осъществима за големите общини като София, Бургас, Пловдив и т.н. Говорим за малки общини, където общинският център е на километър, километър и половина от селата. Ние така сме съобразили графика на автобусите, че да е удобно за учениците, за връзка с ЖП-транспорта.
От началото на мандата сте получавали наистина доста награди. Коя е най-голямата гордост за Вас?
Тя в момента е от дясната ми страна на бюрото. На нея пише: "Грамота - кмет на нашите сърца". Тя е от жителите на община Стамболийски по случай 2 години от встъпването ми в длъжност "За всеотдайна подкрепа на танцовото изкуство и културата в община Стамболийски". По-голяма награда аз не виждам."Кмет на годината" или пък национална награда за "Бързо развиваща се община", "Гордостта да бъдеш първи", "Лидер на промяната" - са награди, които ме топлят и се гордея с тях. Но аз винаги съм казвал, че да бъдеш кмет на община не е назначение от правителството или от областния управител. Това е мажоритарен избор - или ставаш, или не ставаш.
Без да е туристическа дестинация вашата община за миналата година беше номинирана и спечели награда "Кмет на годината" в категория "Туризъм". Това изненада ли Ви?
Не съм получил тази награда, само бях номиниран за нея. Получих награда в категория "Паркове и екотранспорт". Но тази, която посочвате, за нея бях много учуден, защото страдаме в Стамболийски, че нямаме развит туризъм. Мисля, че бях номиниран поради една друга причина. Дворецът "Кричим" е на наша територия. Желанието ми и преди да стана кмет е било той да бъде отворен за всички граждани на България, защото това е уникална сграда, построена още от цар Фердинанд. Но досега, освен НСО и високопоставени лица от министерства и президент, никой не е стъпвал там. Това може би е повлияло на хората да ме номинират с надеждата, че аз ще помогна за двореца да се отвори за туризъм.
А междувременно, какво се случва с двореца "Кричим", чий е в момента?
Той вече не е собственост на НСО. Беше прехвърлен към Министерството на земеделието и в момента се управлява от Югозападното държавно стопанство.
Какво е логиката, те какво ще го правят?
Явно логиката е, че имат по-добри ландшафтни специалисти, които по-добре ще се грижат за ловното стопанство. Но аз откак се помня, там работят хора от Стамболийски и не мисля, че нашите специалисти са по-лоши.
В такъв случай само за ловци ли ще е отворен?
В момента нито е отворен, нито някой е казал, че ще го отвори. Влизат във владение. Има, мисля, назначен нов управител. А няма нищо по-хубаво от това да го отворят за посетители. Няма нищо по-лошо от това да го превърнат в ловно стопанство и да идват богати руснаци или други чужденци, които да отстрелват лопатарите вътре и една перла в короната на Стамболийски да бъде превърната в ловно стопанство за богати хора.
Значи са ви затворили единствената възможност за туризъм?
Да, това беше единствената възможност. Идеята за двореца е не само, че ще бъде в полза на община Стамболийски. Дворецът "Кричим" се намира край пътя Пловдив-Девин. Това е всекидневен приток на туристи. Ние сме на 18 км от Пловдив с прекрасен път. Няма турист, който да отиде в Пловдив и да не посети двореца "Кричим". В петък, събота и неделя са хиляди.
Какви проекти спечелихте миналата година и кои са най-значими за обществото?
Няма спечелен проект, който да не е значим - дали ще е за 200 хиляди или за 2 милиона евро, всеки е важен. Но най-важното е, че администрацията на общината е добре смазана машина. Хората, застанали зад гърба ми, работят перфектно и няма проект, подаден в МЗХ, да не е одобрен. Ние имаме проект за 2 млн. лв. за улици, за ремонт на два основни пътя, които свързват Йоаким Груево със Стамболийски, на стойност близо 2 млн. лв. Друг, за пътя Три водици - Стамболийски, е на стойност 3 млн. лв. Не по-лош е проектът ни за ремонт на детска градина за 1,2 млн. Не по-маловажен е проектът за социалното предприятие - детски център за деца от 3 до 10-годишна възраст.
За дневна грижа ли става въпрос или за деца таланти?
Не, не. Това е детски център като в моловете, в който майката може да си остави детето си за два часа. Има 7 аниматори, които се занимават с тях. Там има пиано, играчки... Той е на площ около 200 кв. м. Всеки родител може да си остави детето и два часа да си върши някаква работа. И се гордея, че това е единственият общински детски център, безплатен в България. Неговата устойчивост е 1,6 г.. Всички СМР и заплати на работещите са осигурени с европроекти. Накратко, нямаме подаден и неодобрен проект.
Това означава добър административен капацитет. Как го осигурихте при положение, че заплатите в общините са ниски?
Аз не смятам, че заплатите в община Стамболийски са много ниски. Най-ниската е 650 лева, която взимат хигиенистките. Аз съм успял да осигуря добри заплати в общината с цел да запазя служителите. Вие знаете, че частните фирми много бързо реагират с по-големи заплати. През 2015-16 г. успях да направя кардинални промени в състава на администрацията. Хората в пенсионна възраст бяха пенсионирани. На тяхно място дойдоха млади хора, амбициозни. Средната възраст в администрацията сега е не повече от 40 години. Аз съм най-възрастният в тази община - на 53 години.
Има ли проблем, който искате задължително да решите в оставащото време до края на мандата?
Не мога да го разреша до края на мандата. Аз много пъти съм казвал, че единствената ми мечта като кмет е трите населени места - Три водици, Ново село и Куртово конаре, да имат канализация. Вие просто не може да си представите какво е да се прибереш от работа и да се чудиш дали да пуснеш пералнята да изпереш, дали да се изкъпеш, защото ямите ще се напълнят.
Не е ли правено нещо в годините, имаше предприсъединителна селска програма, първи програмен период, втори...
Не искам да се връщам назад, защото това е вече минало, оставил съм го зад гърба ми. Но водният цикъл и ПСОВ на Стамболийски са за 56 млн. лв. Като имате предвид, че градът беше над 50% канализиран. С тези пари само в Йоаким Груево има канализация. Тогава е бил моментът да се отделят няколко милиона и да се канализират 4 населени места. Имайте предвид, че изграждането на канализация нямаше да струва повече от 7 млн. лв. за едно село. Това са 28 млн. лв. Грешката е, че не е имало в онзи момент мислене как по-добре да се разпределят парите. Хората са останали излъгани, защото даже проекти е нямало. Сега са осигурени 150 000 лева за проектиране на довеждащ колектор Ново село - Куртово конаре и проектиране на канализация. Мина процедурата по избор на проектант. Но този процес е дълъг, защото трябва да се преминава през частни и държавни имоти. И хората трябва да имат голямо търпение.
В пост във Фейсбук сравнявате община Стомболийски с кораб, който плува в правилната посока. Каква е тя?
Смятам, че през последните 3 г. сивотата в града и селата наоколо, а и тъмнината се разсея. След тези три години и половина смятам, че общинската администрация и аз направихме това, което 10 г. никой преди нас не е направил. Променихме облика на града. Стамболийски е единственият град в България сигурно с две централни части. Нас ни дели една ЖП-линия и имаме два центъра. Успяхме да ги направим и двата, да спечелим жизнено важни проекти. Никой не си е представял, че ще има и втори надлез в града. За 6,5 млн. лв., отпуснати от правителството, изградихме втори надлез, който свързва двете части на града. Винаги съм казвал, че не дай си боже да се случи нещо с единия надлез, се прекъсва връзката за половината град. Много неща се промениха за този период. А моряци на един кораб има много и всеки юнга се стреми да стане капитан. Но всеки кораб има само един капитан, а капитан на кораба "Стамболийски" е кметът. Затова казвам, че корабът "Община Стамболийски" върви в правилната посока, защото виждам отпред един остров. За моряка, за капитана най-важното е да стигнеш до суша, да стъпиш на земя, на която си мечтал, да сложиш ръката на сърцето си отляво. И да си кажеш: "Нося в сърцето си частица от душата на Ботев и на Левски. Направих това, което съм искал“. От това по-хубаво няма.
