Тази история е стара, от финала ѝ са минали поне 18-19 години, но беше водеща тема на пловдивските, а и на централните медии от началото на 90-те години на XX век докъм 2002-ра. Неравната борба на Енергото с ромското население приличаше на мач с продължения, в които резултатът непрекъснато се изравняваше ту от едната, ту от другата страна, но продължаваше ли продължаваше. И сега се води война, този път за водата, но за нея по-нататък.
В началото на 90-те, преди България да стане пълноправен член на Европейския съюз и пътищата за емиграция да са отворени, Столипиново се задъхваше от пренаселеност, а като се разнесе слуха, че токът там е без пари, заприиждаха фамилии от цялата страна. В един момент населението мина 40 000 души, а Пловдив тогава имаше 360 000 жители. Легенди се носеха за безплатния ток и неговата употреба. Навън зима, сняг, студ, дърво се пука, вътре децата играят голи, а на едната стена грее...желязна пружина. За нагревателни уреди се ползваха всевъзможни железа. Инкасатори се опитваха да събират пари, но това си беше мисия невъзможна. Един от полубоговете на махалата тогава беше Стенли, началникът на пункта за плащане на ток. Отвреме-навреме изключваха някого за назидание, но населението всякак му намираше цаката. Лично съм виждала кабел, прекаран от седмия етаж на краен апартамент на блок с поне 6 входа, който стига до краен апартамент на последния вход на отсрещен блок. Резнали тока на тъщата и зетят пуснал кабел. Никакъв проблем не им беше да се връзват по всякакви начини.
Токът на Столипиново се превърна в политически въпрос. Пловдивчани си го плащаха, иначе им го спираха на другия ден. В този период мнозина бяха на улицата, предприятията закриваха едно по едно, на пазара на труда излизаха наведнъж по 300, по 800 души, времето беше тежко. Политиците набираха скорост. Избори след избори, емоции, патетика.
Столипиново накуп си е няколко депутатски места, така че митингите там бяха чести. На такъв един митинг тогавашният лидер на СДС в Пловдив Спас Гърневски, увлечен в и без това ярката си реторика, извика: "Няма да плащате тока!". Друго да е, да е минало през ушите, но това се чу. След това и той съжали, но беше късно. Енергоснабдяването тогава беше държавно предприятие, всеки опит да реагира на натрупващите се задължения, неминуемо минаваше през политическия момент и се решаваше от него. Кметът Чомаков се намеси през 2002-ра, каза да не се пуска тока, докато не започнат да си плащат и на следващата среща на НДСВ и ДПС с Енергото изобщо не го поканиха. Пуснаха им го. От една страна заиграваха с тях за печелене на гласове, от друга - страхуваха се от реакцията, която заприлича на перманентна революция. След като изключваха тока в целия квартал, незабавно следваше разбиване на магазини, на автобуси, камъни по полицията, докато токът бъде пуснат. Това се повтаряше до втръсване.
До март 2002-ра, когато след обичайната интифада, токът ... не дойде. Вместо това, енергетиците, охранявани от полицаи, отвориха шест инкасаторски пункта в махалата и дадоха ултиматум - ако до 19 часа на другия ден не се съберат поне 10% от дължимите до момента над 280 000 лв лв, токът няма да бъде пуснат. Населението взе да се бърка и да плаща. Но не успя да събере 10%, събра малко над 5.
Последва гъвкаво, но неотстъпчиво решение на енергетиците - колкото хилядарки се съберат, толкова часове ток ще има. Пуснаха го за пет часа. Плащаха бедните, майките с по няколко деца, по-възрастните с трудова биография и памет за сметки. Само че плащаха по 5, 10 лева, колкото отделят. Баровците, които се фукаха с Мерцедеси за по 15 000 марки, изобщо не се трогнаха. Но така продължи ден след ден, колкото пари се съберат, толкова ток се пуска, на парче.
Другата иновация на Енергото беше да вдигнат електромерите на високи пилони на около 6 м височина. Така че само те със стълби да ги стигат, да не се манипулират. Е, алпинисти не дойдоха да помогнат на ромите, но имаше доста пъргави малки момчета, за които катеренето по стълба не беше особен проблем.
Всъщност решението дойде, когато започнаха да превеждат парите за енергийни помощи директно на Енергото. От 1995 до 2002 Столипиново дължеше 6 800 000 лв. Ако може да се вярва на електромерите...
И така, лека-полека, токът спря да бъде безплатна стока в Столипиново. И като всяка безплатна стока да подлежи на диво разхищение. Пловдивчани спряха да говорят, че плащат тока на ромите.
През 2005 държавното дружество беше приватизирано от австрийската компания EVN и оттогава наистина не се чува нищо за просрочени сметки.
Впрочем токът продължава да е основно средство за отопление там. Странно е, като погледне човек махалата отгоре през зимата, но почти не се вижда дим от комините.
Токът спря да е тема, но водата е. И забатачването на този проблем като че ли изглежда нерешимо. Опит направи преди две години тогавашната областна управителка Дани Каназирева. Сформира се комисия, произнесоха се, но със същия успех можеха да пожелаят да идат на Луната, нищо от предложеното не работи.
Водата в Столипиново се лее, кой какво плаща, не е ясно, но и колко потребяват вода, без да се засича някъде, също не е ясно. Незаконното строителство на къщи, залепени една до друга, стъпили на тротоара, означава, че и водоснабдяването не подлежи на никакви законови рамки. Просто който си построи къща, пуска едно отклонение от централния водопровод и има вода. Следващият или взема от него, или си пуска и той.
Шумът, който се вдигна преди две години, стигна до предложението да се съборят незаконните къщи и да се оправи тази ситуация. Това по очевидни причини няма да стане. В Столипиново едва ли ще се намерят и десетина законни къщи. Мазетата на няколкото огромни блокове, жалък соцексперимент, кръстени от самите столипиновци Боклукблокове, тънат във вода до шия от години. Гръмко беше заявено, че ще се обследва и тяхната устойчивост, защото е близо до ума, че при такова дългогодишно киснене във вода едва ли са кой знае колко здрави, но и това мина и замина и нищо не последва. Къде ще ги дянат всичките тия хора? Така че разхищението на вода там ще продължава, ниската събираемост - също, а пловдивчани с пълно право ще казват, че плащат и водата на махалата. Войната за водата засега се води по- тихо и кротко от войната за тока, няма масови безредици и пукнати полицейски глави, но това далеч не означава, че залогът е по- малък. Просто решение още не е намерено.
Автор: Веселина Божилова
