Първото масово недоволство срещу последиците от новопостроената близо до селото биоцентрала беше на 20 август 2016 година предиобед. Хората тогава не бяха много организирани, но единни в оплакванията си от фекалните миризми, настанени трайно във въздуха, от отпадъците, изпадащи от камионите, превозващи оборския тор, от вибрациите.
Биоцентралата всъщност се намира най-близо до селските гробища и най- най- първите версии за миризмите ги приписваха на недобре погребани и разлагащи се трупове.
Толкова злокобно звучеше всичко, а около централата се търкаляха мъртви птици. Сигналът беше много впечатляващ, само че същият ден следобед се запалиха и изгоряха тютюневите складове в Пловдив и в новинарския поток Труд просто потъна. В следващите месеци и години настъпи една динамика, наглед движение по вертикала, сигнали до институции и протести, които неминуемо завършваха с уверението, че на хората само така им се струва.
Село Труд е само на 5 км от Пловдив, на пътя за Карлово. Tо е голямо активно село, в което живеят и доста пловдивчани, избрали чистия въздух вместо жегите и праха на големия град. Възникна сдружение "Бъдеще за село Труд", то организира жителите на селото, а в подкрепа се обявиха и местните управници - кметът на селото и на общината.
Няколко пъти правиха блокада на оживения път до Карлово, няколко пъти правиха големи събрания, митинги, тук идва омбудсманът, кой ли не. РИОСВ-Пловдив проверяваше и проверяваше и все нищо не откриваше. А миризмите започнаха да се контролират- вместо през деня, настъпваха в малките часове на нощта. Старите камиони бяха сменени с цистерни, от които уж вече не падаше нищо, затова пък обещаният от инвеститорите път до биоцентралата така и не беше построен и цистерните продължиха да преминават през селото- край училището, къщите, детската градина.
Селото е голямо, ако в по-близкия до биоцентралата край имаше миризми и вибрации, то в другия пък от движението стана прашно. Местните лекари съобщиха, че се влошава състоянието на хронично болните от белодробни болести. Малките деца през лятото отказваха да се хранят навън. РИОСВ продължи да демонстрира дейност, да следи въздуха, да прави проверки и...да твърди, че нищо няма. Обаче работата малко прилича като да събираш круши с ябълки, защото няма апарат за измерване на миризми. Така че положението увисна в твърденията между двете страни- може и двете да са прави. Това, за което РИОСВ изследва, да го няма, а миризмите да си ги има. А що се отнася до качество на живот, да дишаш фекални миризми не е приятно. Никак даже. Но и хората не се отказаха.
Подобни биоцентрали има и другаде в страната. Към недоволните от село Труд се присъединиха недоволни по същия повод от Нова Загора и Царевец. Подобни проблеми има и във Врачанско. Всъщност кучето е заровено в една малка поправка, направена във времето в нормативната база на централите, преработващи животински отпадъци. Отварят им вратата за течни отпадъци, от които вече идва големият проблем.
Три години след първия протест, опитали всевъзможни български инстанции и отговорни лица, недоволните от село Труд, Нова Загора и Царевец, се обръщат вече директно с писмо до Европейската комисия и Европарламента, изпращайки едновременно с това писмото си и до министър-председателя и омбудсмана на републиката. В писмото се казва, че вече има пробив - влязло в сила прокурорско постановление спрямо директора на БАБХ-Враца, което постановява и спиране дейността на тамошната биоцентрала, уволнение на директора на РИОСВ Враца.
А в село Труд?
"В пловдивското село Труд, област Пловдив, община Марица, сме свидетели на безсрочни предписания на РИОСВ и видимо добра комуникация между проверяващи и оператор на производството - за сметка на потърпевшите данъкоплатци", се казва в писмото. Докато всеки протокол от така наречените „проверки“ на местната Еко инспекция завършват с „РИОСВ – Пловдив ще продължи ефективния контрол в обекта“ и след двуцифрения брой проверки, които обикновено констатират, че всичко е „в норма“, независима лаборатория SGS (при планувана проверка в хода на последното дело срещу поредното инвестиционно намерение на Централата в Труд), установява надвишавания на отровен газ в пъти над норма. Последици за нарушителите нямаше!
Такива нямаше и след протоколираните с полицейска акция на няколко пъти, констатирани нарушения за разлив в зимния забранен за торене период (с влязла сила от януари 2018г. заповед на министър Нено Димов и Румен Порожанов), в компетенцията на БАБХ и Отдел Екология на община Марица. Относно твърдението, че операторът има собствена система за мониторинг и полага усилия да не вреди на околната среда сме категорични, че това не е така. На база изпратените документи с всички пропуски и несъответствия на пуснатите НЕРЕДОВНО в експлоатация инсталации за производство на електроенергия от биомаса, комисията по петиции в Европейския парламент oтправи питане към Европейската комисия за провеждане на ПРЕДВАРИТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ. Казусът стигна и до комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент. Вярваме, че от тук насетне започва кошмарът за всички от РИОСВ, РЗИ, БАБХ, МОСВ, община и други компетентни."
В писмото се изброяват и конкретни разминавания при явни нарушения от страна на биоцентралата, а недоволството на хората продължава. Да видим дали Европа ще обърне достатъчно внимание. Нищо чудно пловдивското село и още няколко малки населени места като Нова Загора и Царевец да влязат в дневния ред на новата Европейска комисия и новия Европарламент. На това се надяват жителите им, а недоверието им към българските институции вече е безкрайно.
