Все повече родители в Пазарджишко отказват да имунизират децата си. До момента са подписани 40 отказа, като тенденцията е броят на такива родители да се увеличава.
Това заяви директорът на Дирекция „Надзор на заразните болести” д-р Станева за агенция Фокус.
По данни на личните лекари 300 деца не са били обхванати от ваксината за морбили, паротит и рубеола.
"Към днешна дата с ваксина са обхванати над 220 от тези деца на възраст от 13 месеца до 18 години," уточни Савова.
Д-р Станева добави, че от страна на Здравната инспекция, общопрактикуващите лекари и ръководителите на лечебни заведения в региона е направено всичко възможно за предотвратяване разпространението на морбили и досега в област Пазарджик няма регистриран случай на такова заболяване.
По официални данни на РЗИ-Пловдив част от децата, разоблели се от морбили са ваксинирани.
Засилената имунизационна кампания се случва в сезона на втората грипна вълна, както и изострянето на алергичните състояния.
Освен това ваксината, която се поставя не е само срещу морбили, а съдържа и живи щамове на паротит и рубеола.
Много от родителите на 12-годишните деца не знаят, че с първата имунизация срещу морбили, паротит и рубеола е завършена имунизационната схема и отказът от реимунизацияна не е нарушение, за което те биха могли да бъдат санкционирани.
Всички ваксинации в имунизационния календар са препоръчителни в Германия, Великобритания, Русия, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини. Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г., Франция изпълнява подобна схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш, води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.