Студ и глад – основни човешки страхове. А политическата търговия върви много добре със страхове, особено когато идват избори.
Още: Ивайло Мирчев: Има индикации, че скоро ще бъдат поискани и други имунитети
Още: Ивайло Мирчев: Мисленето е враг номер едно на Копейкиновата селищна система
Поредната сергия – въглищните централи и миньорите. Тя е отворена от много години, само че сега ѝ намериха централно място на пазара. По-централно от това Бойко Борисов и Делян Пеевски да се легитимират точно на тази сергия здраве му кажи: Винаги двама, винаги: ГЕРБ вече говори за Пеевски и Борисов като за едно
Защо говоренето на Борисов и Пеевски по въпроса е жив популизъм? Защото е отлагане на проблема, при това по начин, който да носи на тях печалба сега, пък какво ще става после – ще му мислим. Малко като с приказката за "тате ще ми купи колело, ама друг път".
Който иска да осмисли дадена ситуация, трябва да проследи историята ѝ. В случая с въглищата и миньорите:
Още: Полина Паунова за Кирил Петков: Инфантилизмът е простим до едно положение
Още: Георги Кадиев: Нищо не е научено от 2013 г.
- Колко години минаха, откакто беше подпечатана Европейската зелена сделка?
- Кой управляваше в България, когато сделката се оформяше?
- Управляващите тогава, докато се ковеше сделката, какво направиха за защита на българските интереси извън приказки-клишета?
Големите проблеми не стават големи изведнъж – има натрупване. То често е невидимо, особено когато "кучетата пазачи" на обществото, разбирай медиите, спят добре нахранени. Г-н Пеевски ги разбира тези работи.
Въглищата са минало
За тези, които още упорито не искат да видят истински назад каква беше историята, припомняме. Материалът е от 2017 година – кой управляваше тогава, сами се сетете или проверете: Недалечно бъдеще - чистота на въздуха или хиляди миньори без работа?
Въглищата са история, защото стават все по-скъп ресурс за производство на ток. Квотите вредни емисии са причината да се оскъпяват, както и постоянно развиващите се технологии, които правят по-евтино и по-сигурно производството на ток от други източници. Затова и възприетата от ЕС политика беше да се търси новото, но хората в сектора да не бъдат оставени на произвола на съдбата – постепенно, с ясни планове да бъдат преориентирани, преквалифицирани и да заработят в нови икономически сектори.
България какво направи, за да се случи този преход? Етикетът на Брюксел е "справедлив преход". Политиците ни през годините назад какви планове разработиха, докъде стигна изпълнението им? Синдикатите как са, помагаха ли? Критикуваха ли, когато видеха, че политиците се мотаят, а времето тече и промяната ще ни свари неподготвени? Подписали ли са някакви споразумения с държавата – например за методология на картографиране на нагласите и уменията на хората, които пряко са засегнати? И за какви пари - близо 2 млн. лева има ли? Колко работа е свършена?
И отново, но откровено - в сектора има ли и такива, на които не им се иска да се променят просто защото така им е по-добре, а не заради "студ и глад", но залъгват другите покрай тях, за които наистина опасността от "студ и глад" е голяма: Вторите най-големи в България: Заплатите в сектора на протестиращите миньори и енергетици
Когато не си действал навреме, става много трудно да се поправиш. Да си спомним за Плана за възстановяване и устойчивост – кой трябваше да действа, когато му беше времето и не го направи? Отново се обръщаме назад във времето и ето – познати имена, които сега се правят на спасители, с единен пресцентър: Ще изпусне ли България 12 млрд. лева заради политически кавги и злобно отмъщение?
При тези крещящи примери, удобно премълчавани, е най-добре да дадем още един, за финал. Става въпрос за "КонтурГлобал" (Марица Изток 3) и съкращенията там. Компанията е частна, отдавна е ясно и кога изтича (изтече) договорът ѝ за преференциално изкупуване на ток. След като губиш пазарното си предимство, или се променяш, или ... Ако говорим за непредвидени обстоятелства, тогава недоволството е оправдано. Само че в точно този случай години наред всякакви политици и антуражът покрай тях говореха ли говореха за "американските централи" и цените им, за договорите им – и сега, изненада като тези договори приключват, а същите политици и същият антураж обърнаха палачинката и пак писнаха. Това е все едно да знаеш докога ти е договорът за наем, хазяйката да ти е казала, че няма да подновите и когато свърши, да вдигнеш олелия.
Шизофрения? Не, предизборна кампания! Ако има наивници да ѝ се вържат!
Автор: Ивайло Ачев
