Това, че работническо-селската "интелигенция" е консервативна, религиозно-маниакална и нетолерантна към непонятното и различното не е беда - тя винаги си е била такава, просто социалните мрежи ѝ предоставиха терен за изява.
Големият проблем на България е, че артисти и "културтрегери" веят байрака на консерватизма и нетолерантността, прикривайки крайнодесните си възгледи с маската на "добрия вкус", "християнски ценности" и прочие безумия.
Още: Теодор Ушев с награда от престижен италиански фестивал (СНИМКА)
И тук историята на бг изкуството идва да ни напомни услужливо, че всички авангардни течения и повеи в световното изкуство са заобикаляли България, или ако плахо са пристъпвали границите ѝ, са били осмивани, отричани или направо забранявани. Във всички, абсолютно всички сфери на културата и изкуството!
Българското изкуство винаги е било примитивно-националистично, религиозно-протяжно и страхливо провинциално.
Смелост тука всяка оставете, провокацията е ерес, подигравката с религията - кощунство!
Идеалът на българския артист е да предъвка вече отминала модерност, която вече е станала "мейнстрийм", да я открадне във възможно най-кротката ѝ и смилаема за широката публика версия, да я смели и вкара в употреба като скучна и приемлива масова ширпотреба. Примерите са безкрайни! Провокациите към масите - нищожни! Сакън някой да не подиграе "свещената православна религиозност" на запътилата се към рая благочестива маса!
Още: Над половината българи нито се интересуват от театър и кино, нито ходят в библиотеки
Така Папазоф, Дюлгероф, Кристо, Гочев, Станев никога не бяха добре дошли, за обич не говорим дори.
Така талантливи художници като Дечко Узунов, започнали с устрем творческия път, са превърнати от консервативната художествена сцена у нас в рисувачи на моми и натюрморти. Така соц. реализма затри поколения писатели, художници, режисьори...
Провокацията и смелостта са мръсни думи в удобната крепост на българската културна диаспора, а непознатото и неизвестното - повод за отрицание и неприемане.
Теодор Ушев, Фейсбук
