Президентът Румен Радев в своя първи коментар по повод скандалната среща на Доналд Тръмп с неговия украински колега Володимир Зеленски каза: "Вчерашната среща в Белия дом върна истината за войната в Украйна". За коя истина всъщност иде реч, пита журналиста Еми Барух в свой анализ за "Дойче веле".
Коварно нещо са думите, господин президент! Те могат и да скриват, и да разкриват човешката същност. Когато Румен Радев - пак там - говори за “триумф на българския дух”, когато споменава “предците ни, посветили живота си на свободата, независимостта и благополучието”, дали се сеща, че това са въжделенията и на други народи, които искат идните поколения да градят достойното си бъдеще на земята, на която са родени предците им?
Да, за украинците става дума
След инвазията на 24 февруари 2022 Владимир Путин бе разпоредил войната в Украйна да бъде наричана "специална военна операция". В официалната руска реторика именно с този термин властите се опитваха да оправдаят военните действия като „ограничена операция“ с конкретни цели, а не като пълномащабна агресия срещу суверенна държава.
Кремъл дори забрани думата „война“ като за употребата ѝ в медиите или публичното пространство можеха да последват санкции, включително затвор.
Това беше истината на Путин. Това беше истината и за Румен Радев. Българският президент отказваше да нарече вероломното нападение на Руската федерация срещу Украйна война. Използваше подсказани от Кремъл евфемизми. Направи го и пред Володимир Зеленски на Дондуков 2, та се наложи украинският президент неколкократно да го коригира: “Това не е конфликт, а открита война. Война на изтощение […] Войната е на нашата територия, на нашата земя. Затова ние много точно знаем, че това не е конфликт, а война”.
Още: "Позицията на кабинета за войната в Украйна е губеща": Радев след скандала Тръмп-Зеленски
Войната е червена на цвят
Червени са и разделителните линии, които тя прокара - както между световните лидери, така и между публичните личности в България. Онези, които следят изявленията на местните политици, едва ли са изненадани от реакциите им след петъчното “телевизионно риалити” в Белия дом. Сякаш всичко е предвидимо от двете страни на Балкана, дори това, че по стара привичка страната ни закъсня с формулирането на своята позиция по повод скандала Тръмп-Зеленски. България малко се сниши, малко се ослуша, пресмятайки кой-къде е, и едва тогава се изказа.
Парадоксът на реакциите и притворството на онези, които побързаха да клекнат в подножието на Капитолийския хълм идват от алчното сближаване на позициите на Вашингтон и Москва. Сигурно затова от българските проксита са били търсени думи, за да се съчинят текстове, които хем да подкрепят американския президент, хем пустите “възрожденци” да си останат “московци”.
А то не е трудно: призивите за възстановяване на световния мир могат да приютят и хиени, и мишки. И не само „Възраждане“ и ИТН, но и председателката на Народното събрание заговори за вселенския мир. Да, “мирът и човешкият живот са висша ценност”, повтори в деня на Националния празник президентът. Но патосът, господин президент, е фалшив, когато тази ценност се прилага селективно.
С угодническо лицемерие и с надежда да го заличат от списъка “Магнитски” в хора на тръмпистите се подреди и Делян Пеевски.
"Светът се нуждае от мир"
Нима някой ще оспори тази лема? Премиерът Росен Желязков застана категорично в подкрепа на Украйна. Той написа в платформата Х: “Украйна, бъди смела, бъди силна! Ние сме с теб!”. Пълна подкрепа заявиха и от “Продължаваме промяната”, и от “Да България”.
Страховитата цена на дадените жертви и страданието могат да бъдат почувствани само ако са те възпитали да чувстваш, те могат да бъдат видени само ако са те научили да гледаш.
Срещата Тръмп-Зеленски приключи с едно великолепно откровение. Въпреки че световните медии я нарекоха най-големия дипломатически скандал, има и добра новина: Светът чу. Светът видя.
Нима има някой, който да не знае кой кой е.
