Костя Копейкин смята, че “ние българите по мирен път няма да се освободим от американското робство”. Напира ми да го питам “американците сега с нас в стаята ли са”, но съзнавам, че смисъл няма. Той просто е намерил ниша в политическия пейзаж и се възползва от нея последователно, хладнокръвно и без оглед на щетите, които може да нанесе на обществото ни и на страната ни.
Да насъскваш е стратегия. Оглеждаш се, виждаш какви са страховете на хората и намираш врагове, които да пасват на тези страхове: лошите американци; лошите “джендъри”; норвежците, които вземат деца; бягащите от войни емигранти… Оттам нататък е лесно да насочиш всяко недоволство на хората към вече утвърдените врагове. Лесно е и е удобно, не изисква мислене, даже го обезкуражава. Важни са суровите емоции, силните фрустрации, драматичните заявки. Мисленето е враг номер едно на Копейкиновата селищна система. Защото ако някой вземе, че наистина се замисли, може да установи, че НЕ американците са отговорни за българската корупция, за разбитите ни пътища, за населените места без вода, за превзетата съдебна система, която създава несигурност за всички, гони инвеститорите и оставя хора без работа.
Още: ПП-ДБ няма да участва в разговори с "Възраждане" за правителство
На американците, за добро или зло, ние сме им последна грижа. Имат си техни си проблеми за решаване. И ние си имаме нашите и те зависят преди всичко и най-вече от нас самите. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-голям шанс имаме да си стабилизираме държавата и да запазим демократичното ѝ управление в един все по-непредвидим и пълен с войни свят.
Ивайло Мирчев, Фейсбук
