"С колега унгарец обсъждаме на бизнес обяд културите на Балканите.
“Работил съм в почти всички страни в региона. Позитивно погледнато, вие сте много методични и добре организирани в бизнеса.”
“А как сме - питам го - спрямо румънците ?”
“Ами те не са така толкова по детайлите като вас. Обаче ако един румънец смята, че нещо има 30% вероятност да стане се хвърля да го прави. Сякаш ако българите не са убедени поне 95%, че нещо е сигурно, не биха рискували”.
Това наблюдение ми се стори вярно, защото то напълно покрива наблюденията на известния народопсихолог - нидерландеца Хофстеде. Бях писал за него преди време по повод отглеждането на деца - че в сравнение с европейците, българите оставят най-малко свобода на своите деца да грешат и държат нещата да стават по техния начин, за да не изпуснат контрола върху развитието им", пише анализаторът Евгений Кънев в социалните мрежи. И допълва:
"Тази нужда от сигурност и избягването на риск са пагубни за предприемачеството. Но не само - българите не само не обичат да поемат риск, а и недолюбват тези, които все пак го правят. Дали това е от османски времена във връзка с оцеляването на рода и етноса - не се наемам да правя такива заключения.
Но струва ми се - страхът от промяната е очевиден. И че българите правят такава стъпка, само когато е крайно наложителна и друга алтернатива няма.
Какви изводи биха могли да се направят в политически контекст?
На първо време, че реформи и промяна не са нещо, което бързо печели сърца и умове, а по-скоро плаши. В този контекст - вероятно политическите послания на партиите на промяната следва да отчитат този народопсихологичен феномен.
На второ място, трябва да се отчетат посланията на статуквото, които почти изцяло са насочени да събудят страх от промените чрез фалшиви новини и измислици. Паметливите ще си спомнят колко много страх трябваше да бъде преодоляван, когато:
- влизахме в ЕС (ще фалира икономиката);
- затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ (ще останем на тъмно и студено);
- членството в НАТО (как ще се нареже на скрап военната техника и обезглави армията)
- влизането в СЕТА (как канадците ще ни завладеят икономиката) и пр.
Чрез страх бяха спрени Истанбулската конвенция, законите срещу насилието върху жените, стратегията за детето, важни промени на пазара на труда заради имигрантите, масовото използване на КОВИД ваксините с цената на огромни човешки жертви и т.н.
Сега върви нова истерична кампания срещу еврото и наистина може да бъде спряна нашата интеграция в Европа.
На трето място, изглежда позитивните послания, които трябва да дават надежда, да събуждат любов, да обещават успех - не са достатъчни.
Ако чувството за страх от промяната е доминиращо, то вероятно посланията трябва да обясняват (без лъжи!) последствията и така възбуждат страх от НЕПромяната и запазване на статуквото.
Примерно, ако не влезем в Еврозоната ще продължаваме да плащаме милиарди за издръжка на борда за сметка на заплати, пенсии, здравеопазване и образование. А МСП ще имат все така затруднен достъп до кредит за своето развитие.
Ако излезем от ЕС - губим възможността да пътуваме, както сега, а нашите деца няма да имат безплатен достъп до западни университети. Много инвеститори ще се изтеглят от страната и хиляди хора ще загубят работата си.
Ако не направим съдебна реформа - губим перспектива да бъдем законова държава и оставаме все така и още по-бедни.
Ако не прекратим путинската пропаганда, която минава за свобода на словото - все повече хора ще бъдат обърквани и викани на референдуми срещу техните интереси, а България ще затъва.
С други думи, политическите послания за промяна трябва да носят не само надежда и любов, но и страх - това е формулата те да подействат", пише още той.
