С 1787 смъртни случая на 100 000 жители през 2020 г. България е на първо място по смъртност в ЕС, показа проучване на Евростат преди дни. Какво можем да направим, за да подобрим начина си на живот и да го направим по-здравословен?
Още: Ивайло Мирчев: Има индикации, че скоро ще бъдат поискани и други имунитети
Още: Ивайло Мирчев: Мисленето е враг номер едно на Копейкиновата селищна система
Д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория по инфекции на мозъка към Университета в Берн, Швейцария от 2016 г., дава няколко съвета във Facebook (Илиев беше един от ключовите анализатори по време на кризата с COVID-19):
- Намалете количеството на храна, движете се и отслабвайте. Намалете хляба и сладките храни. Не яжте късно вечер и намалете алкохола - от него се пълнее. Намалете мазните и пържените храни, увеличете плодовете и зеленчуците.
- Не пресолявайте храната и намалете туршиите. Многото сол повишава кръвното налягане.
Още: Полина Паунова за Кирил Петков: Инфантилизмът е простим до едно положение
Още: Георги Кадиев: Нищо не е научено от 2013 г.
- Не пушете. Цигарите са основна причина за съдова увреда.
- Ако в семейството имате хора с инфаркт, инсулт, високо кръвно и диабет от по-млада възраст, се консултирайте с лекар още преди да имате оплаквания. Ако не Ви е добре, не пречи да следите кръвното си налягане. Ако сте диабетик, не правете компромиси - всяка небрежност в ранните етапи на болестта е свързана с повече проблеми по-късно. При диабет тип 2 движение и отслабване могат да направят чудеса.
- След поголовното боледуване от Ковид без ваксинация има реален риск да се увеличат проблемите със сърцето, особено предсърдното мъждене. Ако след боледуването не се чувствате добре, е хубаво да се види И ЕКГ.
"България е шампион по смъртност в ЕС през 2017 (до 2023 ситуацията не се е променила)", пише още Аспарух Илиев. "Рискът да умрете в България е почти двойно по-висок, отколкото във Франция. Средната продължителност на живота в България е по-ниска, но пък имаме и по-висок процент застаряващо население (което само отчасти обянява статистиката)".
"Рискът да починете от сърдечно-съдови усложнения (основно инсулт и инфаркт) в България е в пъти по-висок от водещите държави. Като цяло смъртността в Източна Европа (без Гърция) е висока. Смъртта от инсулти и инфаркти се дължи само отчасти на лоша медицинска грижа в крайния момент. Болестите се развиват десетилетия преди да "изгърмим", затова трябват грижи много преди да стигнем до болница. България има лоши показатели в лечението на високо кръвно, затлъстяване, диабет, консумация на сол", цитира Илиев проучването, давайки и допълнителни съвети.
Въпреки пандемията от Covid-19 през 2020 г. болести, свързани с кръвоносната система, са били основна причина за смърт във всички страни от ЕС освен Дания, Ирландия, Франция и Нидерландия, в които основна причина е бил ракът. Тези две групи заболявания са били водещи причини за смърт и общо 1,7 млн. души са починали от болести на кръвоносната система, а 1,2 млн. от рак, гласи проучването на Евростат.
Сред страните членки най-висок дял на смъртни случаи, дължащи се на сърдечносъдови заболявания, е наблюдаван в България (61%), а най-нисък във Франция (20%). Най-висок дял на смъртни случаи вследствие на рак е наблюдаван в Ирландия (29%), а най-нисък – в България (15%).
Заболявания на кръвоносната система и рак заедно представляват причина за 55% от смъртните случаи в ЕС – от 42% в Белгия до 76% в България.
В годината, в която избухна пандемията, Covid-19 е бил третата основна причина за смърт в ЕС. Най-висок дял смъртни случаи вследствие на Covid-19 е регистриран в Белгия (18%) и в Испания (15%). Най-нисък – Финландия и Естония – по 1%.
