След като Столичния общински съвет гласува окончателното премахване на Паметника на съветската армия, мненията по темата продължават да са нажежени. Влогърът и журналист Асен Генов написа и своята гледна точка по темата в социалните мрежи:
Още: Ивайло Мирчев: Има индикации, че скоро ще бъдат поискани и други имунитети
Още: Ивайло Мирчев: Мисленето е враг номер едно на Копейкиновата селищна система
Отегчение. Това е точната дума. Не гняв, отвращение или друго, защото те предполагат толкова силно предизвикателство от другата страна. Именно отегчение е чувството, което изпитвам вчера и днес, докато слушам ГЕРБ-СДС-ДБ общинските съветници да се обясняват пред камери и микрофони за решението си за демонтаж и преместване на МОЧА / ПСА. До тях 1-2 празнодумци от БСП изглеждат почти величествено в своето иронично, надменно до степен на деликатна простащина пренебрежение към за пореден път стартиралата празна процедура. Тяхната, на БСП, позиция е "ще го преместите, ама друг път" и уви, прави са. Това предложение ще се удави в бюрократичното блато между централната и местната власт. А от другата - "дяснодемократичната" страна се наслушах на глупости. То не бяха портрети на убийци по стените, то не бе морално (само)извисяване...
Спешно, много спешно тези дами и господа трябва да се научат да отговарят на въпроси с нещо различно от комсомолски клишета. С аргументи, логика и политическа твърдост.
Иначе просто няма да им се получи.
Още: Полина Паунова за Кирил Петков: Инфантилизмът е простим до едно положение
Още: Георги Кадиев: Нищо не е научено от 2013 г.
Защото негодяите от БСП са прави в едно: те познават тънкостите на бюрокрацията. "Елате утре" е подход, замислен като технология, усъвършенстван и изграден като ценност именно от тях - другарите и техните приемници и последователи днес.
ОЩЕ: Окончателно: Местят Паметника на съветската армия
Затова онзи ден написах - не се ли появи строителна ограда, нещата ще се отекат за още 10-15 години. И точно натам май вървят.
А през това време общинските съветници ще си имат още една дъвка с удължен аромат. Ще я дъвчат и ще пукат самодоволно балончета пред камерите, в опит да ни уверят, че ни декомунизират.
Ето затова отегчението е най-точната дума, която описва емоцията, с която посрещам комсомолския плам, комуникативното безсилие, политическата безидейност и управленската немощ на нашите градски демократи.
Айде сега, хвърляйте камъни, че нещо не съм разбрал правилно и всъщност, "нашите" са окей, даже отличници.
Имам обаче новина за някои - аз слушам внимателно и с разбиране. И много добре разбирам, че това, което шепа граждани-ентусиасти направиха през годините за демонтажа на съветските тотеми, шепа опортюнисти систематично го обезсмислят в Общинския съвет.
Не обобщавам. Не се отнася за всички. Но тези, за които това не важи - помислете, дали не е редно вие да подефилирате по телевизорите и радиата малко и да пратите дежурните декомунизатори малко да си починат.
ОЩЕ: Паметникът на съветската армия: Безплатна рецепта как да се махнат окупиралите го (ВИДЕО)
