Председателят на БОК и световна легенда в скока на височина - Стефка Костадинова, изрази позицията си относно отминалата Олимпиада и представянето на българските състезатели в нея.
Още: Премиерът на Перу подаде оставка
Още: 12 причини защо "Лондон 2012" бе велика Олимпиада
Световната рекордьорка направи кратък разбор на олимпийците ни, като подчерта, че е твърде рано някои от тях да бъдат превръщани в изкупителни жертви.
Ето и цялата позиция на Костадинова относно това, което се случи на Игрите в Лондон:
Олимпиадата в Лондон приключи по начин, който няма как да ни удовлетворява като спортно ръководство. Естествено, че заминахме за британската столица с далеч повече надежди за медали от двата на Станка Златева и Тервел Пулев. Каквото зависеше от наша страна, беше направено. От страна на държавата - също. Никога досега толкова много пари не са били инвестирани в ремонтиране на база, в построяване на нова, в предолимпийска подготовка.
Затова и очакванията както на държавата в лицето на премиера Бойко Борисов, така и на спортния министър Свилен Нейков имаше защо да са големи. Нашите като олимпийски комитет пък още повече. Постарахме се дори и в най-малочисления състав като делегация откъм администрация да организираме така нещата, че олимпийците ни да нямат никакви проблеми в Лондон. За съжаление въпреки всичките хвърлени усилия нещата не се получиха.
Днес най-лесното е да почнем да режем глави, „Този не става", „Онзи е свършил". Бързото раздаване на присъди обаче ще е фатално за спорта ни. И без това елитните ни спортисти не са толкова много, че за един или друг временен неуспех да ги зачеркваме. Затова в олимпийския комитет ще се въздържим от експресно мнение за представянето ни в Лондон.
Искаме първо да чуем мнението на федерациите. Там са хората, които разпределяха парите за подготовката, там правеха плановете, там прецениха кой има сили за нещо сериозно. Едва след като получим тези отчети, можем да се ангажираме с по-сериозна позиция. Защото само тогава ще е обективна. Иначе най-лесното ни е да излезем и да хвърлим вината на този или онзи. В БОК обаче не търсим алиби, а търсим проблема. И вярвам, че заедно с държава и федерации ще направим така, че още от утре подготовката за Рио де Жанейро да стартира по съвсем друг начин. Очевидно е, че с това разпределение, с това мислене няма да стане.
Не искам веднага да упреквам и състезателите. Но съм категорична, че ако някои от тях бяха стартирали с вдъхновението, с което играеха волейболистите ни, със сигурност медалите щяха да са повече. Момчетата на Найден Найденов за мен са големите герои на олимпиадата. Та те до последно не знаеха кой тръгва, кой остава, а сега бяха на крачка от медал. Много ме е яд за мача. Но съм и горда с тях. Да накараш хиляди българи в Лондон да ти научат името, номера на екипа, да те чакат всяка вечер за снимки, е нещо неописуемо.
Яд ме е за Станка Златева. Чудесен човек, прекрасен състезател. За съжаление явно олимпиадата не е нейното състезание. Но пък и стига трагедии. Та това е сребърен медал! Милиони хора по света мечтаят за такъв, а Станка го има два пъти.
Съжалявам страшно много и за Ваня Стамболова. Това падане на първото препятствие е истинска спортна трагедия. Само който е бил спортист, ще го оцени. Ужасяващо е целият ти 4-годишен къртовски труд да рухне за едно препятствие. А бях сигурна, че Ваня стигне ли финал, ще вземе и медал. Тя е куче, бори се до последно. И момичетата на Илиана заслужаваха медал. Виждате обаче един изпуснат уред къде праща ансамбъла.
Въобще спортът е неблагодарно занимание. Върховете осмислят всичко. Но една провалена олимпиада може да те накара да се откажеш въобще. Затова дайте да не изстрелваме свръхобвинения срещу олимпийците ни. Още повече че очевидно по-добри няма. Да, доста се провалиха, но кой не го е правил. Аз също и знам колко е тежко в такъв момент да те превърнат в изкупителна жертва.
Не бива да правим свръхдрами. Преди 8 години Гърция направи олимпиада, днес няма дори сребърен медал, остана зад нас в класирането. Говорим за спортна индустрия, в която бяха вкарани милиарди. Австрия не спечели нито един не медал, а полуфинал. Сърбия пък е пред нас благодарение на една таекуондистка. Очевидно спортният свят е разделен на две. Богатите и откъм пари, откъм човешки ресурс, откъм научен продукт нации вървят добре. Щатите, Китай и Великобритания превъзхождаха смазващо на тази олимпиада. Глупаво е да взимаме тях за база и след това да се сърдим, че нямаме 14 златни медала. Ние трябва да се огледаме да видим къде е България като държава, къде са комшиите ни на олимпиадата и да се опитаме по това да направим някаква съпоставка за нивото на спорта ни.
Сега на прима виста мога само да кажа, че става все по-очевидна нуждата от инвестиране в треньори. Особено в спортовете, от които чакаме медали. И тук не става дума за национални селекционери, а за треньори, които да работят целогодишно в клубовете. Дори и с подрастващите. Там е другото място, където трябва да се работи къртовски. Ние все си приказваме, че е време да върнем децата на стадионите, в залите, на пистата. След Лондон направо да свиваме лозунгите и да се захващаме за работа. Защото е обидно да отида на олимпиада и да разбера, че в английската столица 80 процента от децата тренират нещо! А у нас мисля, че 80 процента от децата не влизат дори в час по физическо.
Иначе олимпиадата в Лондон не беше лъскава и помпозна като пекинската, но за сметка на това се получи истинска. Хората бяха по съоръженията, защото обичат спорта. Подкрепяха всеки състезател, всеки отбор. Въобще англичаните дадоха да се разбере, че истинският дом на олимпиадата е Европа.
Редактор: Иво Георгиев
