Двугласното пеене е условен термин, употребяван в музиката. Двугласът се получава когато един певец (певица) изпълнява първия глас, а две, три или четири певци изпълняват втория равен глас, наречен "исо".
Двугласното пеене е от важно значение за определянето и структурирането на фолклорната музика. Особено е важно за българския фолклор, тъй като той в голяма степен е построен именно върху двугласното пеене. Но и тук терминът е нееднозначен и варира в зависимост от художествените особености на фолклорните региони.
Особено характерни за двугласовото пеене са „шопският и "граовският" двуглас, а също двугласното пеене от родопските райони.
Двугласното пеене се среща в района на Западна България /Шопска фолклорна област/, Югозападна България /Пирински край/, Пазарджишко и Ихтиманско, а някога на два гласа се е пеело и в Северозападна България.
Двугласът в Големия Шоплук - в Западните покрайнини вторият глас обикновено лежи върху основния тон. Разбира се има изключения. Там е възможно да има кръстосване на гласовете както и в Кюстендилско.
Пиринска(Македонска) фолклорна област - за македонската песен също е характерна черта и двугласът. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория.
Неделинският двуглас - интересен и странно мелодичен е Неделинския двуглас. Двата гласа – първият – "водещ" и втори – "следещ“, се преплитат по необяснимо красив начин.
Неделинският двуглас много се отличава от двугласа в шопските и пиринските райони.
Фолклорният дует Бисера и Лидия: Огънят в очите на публиката е това, което ни прави щастливи