Един ден в края на 60-те години. Журналистът от „Тайм“ Ричард Клърман говори с Ленърд Бърнстейн, легендарния композитор и диригент на Нюйоркската филхармония.
Елвис Пресли - казва Бърнстейн - е най-голямата културна сила на 20-ти век. Изненадан, Клърман пита:
- Ами Пикасо?
- Не, това е Елвис - настоява Бърнстейн. Той донесе ритъм на всичко и промени всичко - музика, език, дрехи, изобщо нова социална революция".
И много други неща, всъщност. 40 години след смъртта на Пресли на 16 август 1977 г., в спалнята на горния етаж в „Грейсленд“, имението му в Мемфис, революцията, която Бърнстейн припомни, продължава да се разгръща. С приблизително 1 милиард продадени албума, това е най-успешно продаваният солов музикален изпълнител на всички времена. През 2016 г. е бил четвъртата най-печеливша звезда в САЩ, а преди него са само Майкъл Джексън (който някога имаше връзка с дъщерята на Пресли), карикатуристът Чарлс Шулц и голф играчът Арнолд Палмър.
Цели легиони от фенове - много от които са родени, след като кралят е бил намерен безжизнен, поел свръхдоза опиоиди - го третират като Христова фигура - мъж, роден на ръба, който привлича страхотни последователи и за който някои все още вярват, че е жив.
Музикалният феномен има особен резонанс с епохата на „Хилбили Елеги“. "Това, което той направи, беше земното разтърсване", казва Тим Макграу, кънтри суперзвездата на страната, който отчита голямото влияние на Пресли върху творчеството си. "Той промени не само музиката, която правим, но и социалните норми и начина, по който се поглеждаме един друг".
Но артистът също така промени начина, по който можем да погледнем и изживеем и в 21-ви век. Тед Харисън, британски писател и телевизионен сценарист, отбелязва, че инвеститорите в марката „Елвис", благодарение на семейство Пресли, са имали необичайна художествена и търговска свобода.
Легендата се оказа трайна и интригуваща, защото отразява голяма част от американската култура в живота на художника и отвъд него. Неговият фантастичен възход и тиха печал го свързаха с названия като „конспиративен теоретик за комунизма и контракултурата“ (той мразеше Бийтълс и веднъж каза на президента Никсън, че британската група заплашва американските ценности).
В музиката и филмите, а дори в личния си свят в Грейсленд и в Лас Вегас, певецът е бил предшественик на ерата на реалността, в която знаменитостите играят невероятна роля във въображаемия живот на своите фенове. Затова - преди Диана, преди Майкъл, преди Ким, преди Тръмп, имаше Елвис.
Снимка: Getty Images/Guliver
Изгряващо слънце
Пресли е роден в Тупело, Мисисипи, през 1935 г. в бедно и религиозно семейство. Майка му Гладис е горещо посветена на него, след като неговият брат близнак умира 6 часа след раждането. Той израства в пасторална среда, където се учи на вяра и музика, извираща от душата.
По-късно семейството се премества в Мемфис, което е идеално за Пресли. Дългогодишен памучен център, този град е „между чука и наковалнята“ в напоената от нежен блус тишина и западния музикален свят на Нешвил.
През 1954 г. Елвис излиза на открито пред местната публика в „Овъртън парк шел“ и изпява две песни. „Бях много уплашен“, ще си спомни по-късно той.
Младежът успява да разкърши аудиторията си и мълвата за неговия небесен глас се носи все по-надалеч. Преди Елвис – казва Джон Ленън, не е имало нищо.
След това изпълнителят олицетворява американската амбициозност – стремежът от критична бедност към успех.
Вълната
Пресли се появи в момента, в който механизмът на масова култура след Втората световна война започна да бушува. Светът беше в движение, старите бариери бяха подложени на обсада, бяха открити нови възможности. Това е времето на предградията и телевизията, междуградските магистрали и заведенията за бързо хранене. Материалният просперитет в Айзенхауер в Америка е стряскащ. Семейства, чиито предци са се борили до изнемога за късче хляб, внезапно имат повече пари (и повече неща - от телевизори до перални машини), отколкото биха могли да си представят преди две десетилетия, в дълбините на икономическа катастрофа. Когато Джон Мейнард Кейнс беше запитан дали някога е имало нещо подобно на Голямата депресия, той отговори: "Да, това се наричаше „тъмните векове" и продължи 400 години“.
Една неочаквана полза от следвоенния бум беше увеличаването на разполагаемия доход. Тийнейджърите бяха в състояние да консумират продукта, който Пресли предлагаше. Ключов елемент на този продукт: отявлена сексуалност. В такова количество, каквото не са предлагали дори Бинг Кросби и Франк Синатра, пеейки понякога така интимно и тържествено. Пресли беше нещо много различно. Несравним глас, артистичност, кръшни бедра и дълбоки очи - въплъщаваше желанието повече от всеки друг популярен изпълнител на своето време.
Първото ми слушане - каза Боб Дилън - беше като да изляза от затвора.
Снимка: Pixabay
Зенит
На 9 септември 1956 г. Пресли се появява за първи път в Шоуто на Ед Съливан, чийто рейтинг по онова време е 82,6%. След това участва в множество други предавания. Религиозността също му помогна за по-широкото приемане. Майката на Бил Клинтън Вирджиния се прекланяше на Пресли, а и президентът също го харесваше. Това беше модел, който афишира по-свободно отношение към секса, но в същото време не забравя и евангелските мотиви. Той вече беше нещо като Джеймс Бонд – жените искаха да бъдат с него, мъжете просто искаха да бъдат него. Пресли оползотвори тази мощна формула за успех в Холивуд много скоро. След като видя Пресли, Джаки Глейсън, продуцент на съботното „Стейдж шоу“, отбеляза: "Той е китаристът Марлон Брандо". Пресли никога не да се приближи до Брандо като актьор, но Глейсън се оказа прав, посочвайки го като подобен и на Джеймс Дийн - бунтовник, който се бори срещу строгите правила на средната класа.
Филмите на Пресли също остават запомнени. Той направи четири от 1956 до 1958 г.: „Love Me Tender“, „Loving You“, „Jailhouse Rock“ и „King Creole“.
Възраждане и упадък
През 1968 г. всичко във Вселената на Пресли се промени. В по-широк свят това беше годината на Тет; внезапното оттегляне на президента Джонсън от президентската надпревара; Убийствата на Мартин Лутър Кинг младши и Робърт Кенеди; избирането на Ричард Никсън.
За Елвис, 68-ма беше годината на специалното му завръщане. Той вече беше отворил и друга глава, когато през 67-ма вече се бе оженил за Присила, с която се разведе 6 години по-късно. През прословутата 1986 г. се родила дъщеря им Лиза Мари.
Малко по-малко звездният изпълнител започна се затвори на собствения си остров във вихъра на жените и стимулантите. Междувременно цяла кохорта от асистенти се грижеше за неговите прищевки, но това звучи обичайно – колкото по-голямо е величието на една личност, толкова по-ексцентрична става тя.
„Слизането“ на Пресли беше белязано от обсебваща мания за събиране на полицейски значки и огнестрелни оръжия, сякаш търсеше средствата за контрол, докато самият той стана по-недисциплиниран. През 1970 г., по пътя към Вашингтон, Пресли пише до Никсън, твърдейки, че има нови прозрения за младежките безредици в страната, както и за комунистическите техники за "промиване на мозъци". Президентът би ли се заинтересувал от това, че Пресли става таен агент на федералното правителство? Искането доведе до една импровизирана среща в Овалния кабинет, където озадаченият държавен глава слушаше гнева на певеца за моралната дегенерация на страната.
Легендата не успя да види всичко от 70-те години. На 16 август 1977 г., по време на подготовка за още едно турне, той беше намерен мъртъв в "Грейсленд", официално заради сърдечна недостатъчност. Имаше много противоречия относно причината за смъртта, но обществена тайна беше, че смъртта му е причинена от свръхдоза успокоителни. По неофициални данни, през годините лекарят Джордж Никопулос му е предписал най-малко 8 805 хапчета. Така Елвис си отиде едва на 42 години.
Снимка: Getty Images/Guliver
Последователност
Смъртта на Пресли бележи едно странно ново начало. Артистите се размножават и попълват някои празни места. Почитателите правят поклоненията си в „Грейсленд“. Много го имитират и до днес, продължават и конспирациите, че е още жив. Би било хубаво да е така.
"Ако сте фен на Елвис, няма нужда от обяснение. Ако не сте фен на Елвис, не е възможно обяснение", каза приятелят му Джордж Клейн.
И? Беше ли Ленард Бърнстейн прав? Дали 60-те години са рожба на Пресли? Разбира се, има истина в това, а неговото влияние е достатъчно силно и през 2017 г.
Животът на певеца е нещо като американска трагедия - талант с епични пропорции, прекъснат заради теглото на богатството и славата.
Шон Клъш, който изпълнява пресните на някогашната знаменитост, ще бъде този месец в „Грейсленд“ за годишнината от смъртта на Краля:
"Смятам, че Елвис остава все така популярен дори 40 години след смъртта си, главно отчасти поради човека, който е бил. Хората го обичат не само за неговия талант, но и защото е бил велик, смирен, мил човек, обичал е Бог, обичаше родителите си, обичаше страната си".
И страната му го обичаше - заради гласа му, заради духа му и защото видя в него и доброто, и лошото, какво беше и какво се надяваше да бъде.
Източник: БГНЕС
