Операта е възникнала в Италия, изпълнявана е от италиански патриоти, а някои от най-великите арии в света са от този полуостров. Сега Рим иска да му се признае заслуженото.
Италия, която е родина на Скарлати и Верди, е подала молба до ЮНЕСКО - културната агенция на ООН, да включи изкуството на италианското оперно пеене в своя списък на нематериалното световно наследство. Решението трябва да бъде взето в края на годината.
"Операта е родена в Италия", казва Стефан Лиснер, френски директор на театър "Сан Карло" в Неапол, който е открит през 1737 г. и претендира да е най-старият оперен театър в света, предаде БГНЕС.
След различни експерименти с музикален театър през XVI в., операта се появява около 1600 г. във Флоренция, където е основана академия, насърчаваща новаторското съчетание между изпълнение на текст и музика.
За първи велик оперен композитор се смята италианският Клаудио Монтеверди, живял от 1567 до 1643 г.. И това е само началото.
„Ако погледнете историята на операта през XVIII в., само в Неапол през този век са създадени 400 нови композиции", каза Лиснер пред АФП. По онова време южният град е столица на кралство, управлявано от Бурбоните.
Но защо италианската опера трябва да е по-легитимен участник в залата на славата на ЮНЕСКО от френските или германските си аналози?
За Лиснер, който е ръководил също Миланската скала и Парижката опера, преди да поеме кормилото в Неапол през 2020 г., няма спор.
"Пеенето на италиански език... вдъхва най-силни емоции на любителите на операта", каза той пред АФП в интервю в опияняващата атмосфера на "Сан Карло", цялата в червени кадифени столове, блестящи светлини и позлата.
В гримьорната си зад кулисите италианският баритон Габриеле Вивиани прави вокалните си упражнения преди да излезе на сцената в "Тоска" на Пучини.
"Без да искам да засегна моите колеги или френските и германските композитори... Мисля, че италианската песен има нещо допълнително, а именно способността да изразява емоции, както никой друг не може."
Няколко минути по-късно публиката се изсипва във фоайето преди да заеме местата си за началото на представлението.
Верди в Одеса
Сумико, японка от Ню Йорк, която се откроява сред тълпата с традиционното кимоно, е пристигнала в Неапол специално за това представление и е ентусиазирана от кандидатурата на Италия за ЮНЕСКО.
"Емоциите, които ни дават тези композитори, са универсални. Това е отвъд историята. Тя е отвъд границите", каза тя пред АФП.
За министъра на културата Дарио Франческини операта е една от "най-автентичните и оригинални културни изразни средства" на Италия, разпространила се по целия свят.
Той отбеляза трогателните сцени от украинския град Одеса през март, когато местните жители излязоха на улицата, за да изпеят "Va, pensiero" - разтърсващия хор на еврейските роби от "Набуко" на Верди.
Според Франческини, това е "още едно доказателство, че италианското оперно пеене е неразделна част от световното културно наследство, което дава светлина, сила и красота и в най-мрачните часове".
"Va, pensiero", която е била и химн на италианските патриоти, борещи се срещу австрийската окупация през XIX в., също илюстрира народната подкрепа за операта.
"През XIX в., когато пристигнеш в някой италиански град, цялото население е пеело оперни арии. Това е било нещо нормално", отбелязва Лиснер.
"Италия е различна, италианските театри са различни... и ако отидете в селата – не в градовете, ще откриете малки театри."
И до днес в Италия има около 60 оперни театъра, което е световен рекорд, а оперни певци като тенора от ХХ век Лучано Павароти са почитани като големи звезди.
В Италия лиричната музика "не е запазена само за елита", казва Лиснер, въпреки че според него "по-голямата част от публиката не може да плаща определени цени на билетите и е изоставена", което е "огромна грешка".
На тази тенденция се опитва да се противопостави "Сан Карло", като запазва билети с намалени цени за младите хора.
