Най-трудната част от успеха е да намериш някой, който да се радва за теб - така за съжаление може да се опишат невероятните постиженията на нашите най-силни и най-заслужаващи внимание, признание и обожание спортисти - параолимпийците ни.
В началото на месец октомври от Световните игри в Сочи българските параолимпийци се завърнаха с общо 9 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала. Успех, който обаче остана не само неоценен, но и масово неотразен. След срещата с треньора на трима от състезателите Радостин Тодоров, в следващите редове ще се запознаете и с двама шампиони, които с гордост представят България на международни състезания, макар тук често да са пренебрегнати. Даниела Тодорова и Мустафа Юсеинов са прославили страната ни на много международни състезания, като десетки пъти именно заради тях се е чувал и националният ни химн. Състезатели, които могат да послужат за пример с начина, по който се справят и са преодолели трудностите по пътя. Истински примери за герои на нашето време...
Даниела се занимава от 12-годишна със спорт. Първоначално тренира на стадиона в Казанлък с дисцплината хвърляне на копие. "Още от малка хвърлям надалеч камъни, на Петър Рахманлиев му прави впечатление и ме забеляза на първото градско състезание в Казанлък. Тогава хвърлих малката топка на 65 м. и бих момчетата и той ми каза: Да, слабичка си, нямаше височина за топката, но искам да станеш копиехвърлячка. Други ме гласяха за скок и лека атлетика". Така започват спортните страсти за нея.
"Преди още да замина на това състезание (бел.ред. - Сочи), имах леко притеснение, тъй като не бях добре здравословно. Претърпях една тежка операция на рамото, след това бях на инжекции и много се притеснявах. В крайна сметка обаче си казах каквото - такова, това е състезание, няма какво да губя. По време на състезание се амбицирам и се надявах да покажа резултатите от тренировките, чудеса не можех да очаквам от себе си", споделя Даниела пред Actualno.com две седмици след завръщането си от Сочи. В руския курортен град тя завоюва 3 златни отличия - тласкане на гюле, хвърляне на диск и копие.
"Веднага след заминаването на Сочи, на следващия ден бяха дисциплините, нямаше време за почивка, както и да се притеснявам. Първата ми дисциплина беше тласкане на гюле, тя не е моя дисциплина. Аз съм най-силна на копието. Затова и не бях притеснена на гюлето, излязох освободена", спомня си още тя. Така и прави личен резултат, тласва над 7 метра, което е и нейна цел - и носи златен медал за талантливата ни състезателка.
Мустафа Юсеинов донесе в България злато в хвърлянето на копие, и сребро на диск.
"С тези медали спечелих покрит норматив за Олимпиада в Рио догодина, но квотите ги дават главно на състезанието в Доха (Катар), което предстои. Първият и вторият получават директна квота за игрите в Рио", обясни Юсеинов за Actualno.com.
"Първото eвропейско, на което се явих, беше през 2003 година. Не знаех къде се намирам, беше ми много интересно", спомня си Мустафа. Сега той тренира между 5 и 8 часа всеки ден, за да е подготвен за всички състезания.
Като много интересен момент от неговата кариера може да се отбележи Световното в Нова Зеландия през 2011-та година, когато прави световен рекорд, а взима бронзов медал на диск.
"Получи се така, защото се смесват групите в дисциплините. Подобрих рекорда, но взех бронзов медал, който за мен е златен. Разликата между 1-ия и 2-ия е 9 метра, а между 2-ия и 3-ия - 4 метра. Това е най-сладкият ми медал и най-горчивият".
В края на тази седмица (неделя, 18 октомври) двамата с Даниела и останалите ни параолимпийци заминават за Катар, където ще се проведе Световно първенство.
Мустафа се надява конкуренцията в Доха да е по-голяма, отколкото в Сочи. "На едно състезание там се явяваха около 10-12 спортисти, ако се смесват групите стават повече", допълва той.
"В Катар ще има по-малко спортове, само лека атлетика, което е равносилно на Олимпиада и участват страни, които също са част от Параолимпиадите. В Сочи са по-малко състезателите, но не дотам равнопоставени, заради всички коефициенти", обяснява Даниела.
В Сочи тя е участвала със събрани коефициенти с други групи, което донякъде го определя като хубаво. "Участвах с по-здрави от мен състезатели. Сега в Катар няма да има такива коефициенти и на копието ще участвам с по-болна група, но няма коефициенти, което е по-лошо в копието. Но пък за диска, ще участвам с по-долна група, така че всяко е различно само по себе си".
И двамата са категорични, че няма как да спрат да се занимават със спорт. Като болна за тях тема определят грижата на държавата спрямо тях. Премиите, които получат, се равняват на 65% от тези на здравите спортисти.
"Не сме по-малко спортисти от другите. Аз съм била и от двете страни и знам какви усилия се полагат. Сега е много по-трудно, подлагаме се на по-големи рискове. И всичко това оценяват на 65%, което е малко отчайващо и ни притеснява", споделя Даниела.
Състезателката ни заяви, че Министерството на спорта помага със средства, които се полагат на всеки спортист за възстановяване, но нищо повече. "Интересуват се от нас предимно, когато имаме медали. Нуждаем се от повече спонсори, които да ни отделят повече средства за рехабилитация".
И Даниела, и Мустафа се надяват на олимпийски медали от Рио догодина като обещават, че ще направят всичко възможно, за да постигнат и този успех. Междувременно не спират да мечтаят, че ще се възстановят и отделят внимание на рехабилитацията, почти колкото на тренировките.
* Заглавието е на редакцията!
