И сега, и преди 20 години за малка и бедна държава е героизъм да изкара олимпийски шампион, заяви Екатерина Дафовска пред журналисти в Чепеларе.
Днес, 9 февруари, там отбелязаха кръглата 20-годишнина от завоювания в Нагано през 1998 г. златен медал в състезанието по т.нар. класически биатлон - 15 километра индивидуално. А денят ѝ бе много напрегнат, защото медийното внимание към нея бе неспирно. Сутринта е била на Мечи чал, където се провеждаха детските състезания. На видеостена в центъра на Чепеларе бе предавано пряко откриването на зимните олимпийски игри в Пьонгчанг. Утре и Катя Дафовска заминава за Южна Корея.
Казва, че незабравим спомен за нея ще останат най-важните моменти от Нагано – да се качи на най-високата стълбичка, да чуе химна на България.
„С отбора от Нагано сме се събирали през годините. Миналата и по-миналата година правихме такива "ветерански" сбирки, но сега празникът е хубав, така че още по-добро е събирането. От Нагано чакаме всички, и треньорите“, допълни шампионката пред кореспондент на Actualno.com. Тя бе поканила и колеги от чужбина, с които се е състезавала, но ще ходят на олимпиадата в Пьонгчанг и не са могли да дойдат в Чепеларе.
Според нея на този етап колкото и да сме напреднали, нещата в спорта пак са доста трудни, особено в зимните спортове. Пожела на участниците в Пьонгчанг да имат късмет, шанс и всичко да е на тяхна страна.
Жал ѝ е, че вече минават 20 години от завоюването на олимпийското злато, но още нямаме стадион за биатлон. Не се знае кога и дали изобщо ще имаме. „Просто държавата наистина набляга на големите градове, на големите съоръжения, а за по-малките спортове, за зимните центрове специално не знам кога ще дойде редът“, коментира Дафовска.
Каза, че се опитват да поддържат традициите в биатлона. „И мисля, че успяваме с мъжкия отбор, който е на доста високо ниво. Освен това класирахме 10 души за олимпиадата, което не се е случвало от 1992 г. И всяко от тези неща ни е струвало доста време и усилия. Радостното е, че успяхме да подсигурим пълния екип, който ни беше нужен за олимпиадата. И дано те да ни зарадват“, посочи олимпийската шампионка от Нагано.
Сподели, че преди 20 години й е било много по-трудно, защото тогава, в началото на демокрацията, изпитвали системен недостиг на пари. „Докато сега за националните отбори има доста средства, подсигурени са абсолютно и в това отношение няма пропуски. Готвят се и в чужбина, на най-добрите места“, подчерта тя.
Другата ѝ болка е спортното училище в Чепеларе, защото не се знае какво ще е бъдещето му, не е цветущо и положението му сега. „Просто в Чепеларе хората са малко. Но мисля, че този род системи на развитие на спорта, поне за малкия град е изключително трудно. Трябва да се реформира по някакъв начин системата, но може би ще минат доста години, защото и държавата не желае да се закриват. Държат, опитват се. И общината също помага, а пък в същото време ние сме тръгнали повече в клубове да развиваме спортисти. Изключително е трудно, защото няма система, това е истината. На ниското ниво принципа е: „Кой както оцелее“, смята Екатерина Дафовска.
Шампионката помага на клуба по биатлон в Чепеларе. Миналата година имала повече време и излизала почти на вяска тренировка с тях, докато тази година по-рядко.
Има около 15 деца в клуба по биатлон и вижда сред тях големи надежди.
„Имаме много добри момиченца, но се иска да се развият правилно и най вече въпросът е дали ще останат след 7ми клас в Чепеларе, или ще отидат да учат другаде, защото може да приключат със спорта“, притеснява се Катя.
Попитана какво би желала да се случи след още 20 години в нейния спорт, каза, че трябва да се случат много реформи в спорта на България. „Трябва да се вникне и реформира не само Законът за спорта, а и да се подхванат треньорите, които все по малко виждаме, че се занимават. И в малките градчета да се обърне внимание, не само в големите градове“, отбеляза шампионката.
На нашите участници в зимната олимпиада в Пьонгчанг пожела достойно представяне и класиране. Смята, че мъжката щафета има големи шансове, защото руснаците ги няма.
„Знаем, че руснаците ги няма, там спряха най-добрите им спортисти. Така, че нашите имат по-големи шансове. Не е било олимпиада да има толкова малко руснаци. Всички стартове са нощно време, на осветление, духа много вятър, трябва да свикнат със студа. Това може би е добре за Радо, но за биатлона условията са много тежки“, коментира тя.
Екатерина Дафовска има двама сина. Единият е на 18 години и сега е лекоатлет, докато за малкия спортът е все още игра, но вече тренира сноуборд при треньора на Радо Янков.
Днес, на официалното тържество привечер площадът на Чепеларе се изпълни с горди нейни съграждани. Гости на шампионката бе отборът й от Нагано, който бе посрещнат в шпалир от млади спортни надежди. Сред тях бяха Радка Попова, Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Валентина Торлакова. На тържеството пристигна и Йордан Йовчев.
Запален бе символично и в Чепеларе олимпийският огън.
"Спортът предполага да сме едно голямо семейство и големи приятели. Горим в една област. Тръпката винаги си остава в един спортист. Може би 20 години по-късно сме по-улегнали. Това беше един уникален ден, страшно много емоции, сълзи, ден като че ли беше отреден за България. Страхотно изживяване, незабравима емоция, като че ли е било вчера. За нас беше уникален празник да видиш българин за първи път на най-високото стъпало. Ние сме израснали по един и същи начин, знаем какви лишения сме имали за да стъпим на олимпийския подиум. Никой не мислеше, че могат да се получат нещата. Предния сезон преди олимпиадата не й се получаваха на Катя нещата. Но Господ дава шанс на всички подготвени. Тя има уникалната способност да се концентрира на големи състезания", каза Ирина Никулчина.
Кметицата на Чепеларе Славка Чакърова се обърна с топли думи към Екатерина Дафовска. Разказа накратко за нейната спортна кариера.
„Днес, на 9 февруари 2018 г., се навършват 20 години от великия успех на Екатерина Дафовска. Спомените продължават да топлят чепеларци през всичките тези години. Един спортист се гради с години, а в големия спорт не е нужен само талант, а упоритост, дисциплина и подкрепа. Нашето златно момиче получи първата си подкрепа тук, в Чепеларе. На 15-годишна възраст се записва в спортния клуб на родния си град, където започва да се занимава с биатлон. Още тогава се усети високият й спортен дух. Тук тя усети голямата подкрепа на семейството си, на приятелите и треньорите. Следват международните успехи - два бронзови медала на 15 км от Световните първенства през 1995 и 1997 г, европейска шампионка на 15 км от Минск 2004-та. Има сребърен медал от щафетата 4х6 км и бронз в спринта на 7,5 от Евро 2006 в Лангдорф, за да достигне до най-високата титла - първият и единствен досега златен медал за България от зимни олимпиади в Нагано на 9 февруари 1998 г. в дисциплината 15 км индивидуално. Днес ние си спомняме със сълзи на гордост и щастие този миг, този момент на нейната победа. Днес ние отново изразяваме благодарността си към нашето Кате. През днешния ден се откри и зимната олимпиада в Пьонгчанг - Корея. Надяваме се това да е добър знак за нашите олимпийци. Нека им предадем нашата обич и подкрепа, да им пожелаем сили и успех“, заяви Чакърова.
Тя отбеляза, че в българската делегация има 4-ма състезатели от Чепеларе – сноубордистите Радослав Янков и Теодора Пенчева и биатлонистите Антон Синапов и Димитър Герджиков.
По думите на Недялко Славов – областен управител на Смолян, днес е празничен ден, в който с гордост и умиление се връщаме 20 години назад. С умиление, защото това отличие остава единствена звезда в небосклона на спортните постижения.
„Познавам Катя повече от 10 години и винаги съм ѝ се възхищавал, че остана все така непринудена, не се възгордя и продължава с всеотдайност, с много сили и енергия да предава своите умения и опит и по този начин да прави так,а че България да има своите нови постижения в зимните спортове“, подчерта Славов.
Той допълни, че в годините на прехода нищо не ни е обединявало като нация така, както спортните постижения.
Поздрави от министъра на образованието Красимир Вълчев предаде на шампионката от Нагано главният секретар на МОН Албена Михайлова. Тя окачестви постижението на Екатерина Дафовска като успех без аналог в историята на българския зимен спорт, защото златото й е първото и единственото засега в зимни олимпийски игри.
