В Токио Антоанета Костадинова донесе първия медал за страната ни - сребро на 10 метра пистолет в спортната стрелба. Последваха още пет - два бронза в борбата, злато в женския бокс, злато в каратето, титла и в художествената гимнастика, като това бе най-успешното българско олимпийско участие от 21 години насам.
В специалното студио на БТВ Костадинова сподели рецептата за постигнатото в японската столица. "Май след децата кариерата ми се промени към по-добро. Те бяха първият тласък, който ми трябваше, за да успокоя психиката си, мисленето, да се канализират нещата с времето. Всъщност това, което мисля, че беше камъчето, което обърна колата от този карък, който винаги ме е гонел - или на девето или на четвърто място, за малко, все нещо не ми достигаше. Смятам, че си смених фамилията и ми донесе късмет.", заяви Костадинова.
Тя разкри и как се постига баланс между отглеждането на две деца и тренировките по спортна стрелба. "С най-добрата свекърва. Аз никога няма да се уморя да повтарям, че с тях уцелих джакпота и със съпруга си, и със семейството му. Ако не бяха те, аз не виждам как щях да се подготвял, нито да участвам в състезания, защото е много трудно. Аз не бих могла да разчитам на чужд човек да ми гледа децата, а аз да отида спокойна и да се раздавам, да мисля и да съм концентрирана", категорична е тя.
"След тези емоции и подготовка, имах нужда да избягам някъде и да си почина... При всички положения, за мен семейството е на първо място. Нито едно спортно постижение не може да замени домашния уют, топлината, която семейството създава. Да, медалите са си медали, дори от Олимпиада, успех голям. Хората се радват, но това, което всеки от нас прави лично за себе си и гради в личния си живот за мен е най-важното", каза Антоанета Костадинова. "Съжалението в Токио беше много за кратко, когато бях още там на финала и състезанието не беше приключило. Виждам, че съвсем малко ми е трябвало - било за първото място, било за третото. Има много малко съжаление, но то е моментно", добави тя.
"Тя започна малко по-късно. Дойде с дъщеря ми и една нейна приятелка в залата. Имаше някакви данни. Може би тренирахме не повече от месец-месец и половина. Отидохме на държавно първенство, аз изобщо не обръщам внимание. В един момент отивам до таблото и гледам две серии по 95. Много ме изненада. Нормално, измори се накрая и остана пета при девойки старша възраст. След това изчезна. Аз постоянно пращам дъщеря ми и други деца да я викат. Едва на третата година се появи и започнахме да тренираме. Тя беше на 18 години почти, много осъзната. Бързо се разви, аз не знам друг такъв случай в историята на българската стрелба. На втората година спечели квота за олимпийски игри", сподели треньорът на Костадинова Христо Христов.
