"Дните до Париж 2024" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Олимпийските игри 2024 в Париж.
Има спортисти, които завинаги остават в спомените на феновете. Дали с постижения, дали с екстравагантния си външен вид, но се запечатват в съзнанието на привържениците. Безспорно в средата на 90-те една дама заемаше първо място и в двете категории – Гейл Дивърс.
Затова днес, на 8 март, нека отбележим подобаващо постиженията на жената, която се пребори с коварна болест преди да стъпи на световния и олимпийски връх и вдъхнови милиони с несломимата си воля за живот и любов към спорта.
Стартът на кариерата и Игрите в Сеул
Гейл Дивърс се ражда в средата на ноември 1966 година в Сиатъл. Семейството ѝ се мести в Калифорния още докато е малка. Там бъдещата звезда започва да тренира лека атлетика като коронните ѝ дисциплини са 100 метра спринт и 100 метра с препятствия. Упоритата и неуморна Гейл се превръща в една от най-големите надежди на Щатите в леката атлетика.
През 1988 година тя взима квота за Олимпийските игри в Сеул в дисциплината 100 метра с препятствия. По време на подготовката на младата бегачка се оказва, че нещо не е наред със здравето ѝ. Тя започва да изпитва ежедневна умора, мигрена, спазми в мускулите, безсъние, загуба на килограми, както и загуба на зрението.
Въпреки проблемите, американката заминава за Южна Корея. В бягането на 100 метра с препятствия тя отпада на полуфиналите. Шокиращото за нея е, че дава време, каквото е давала още като ученичка. След Олимпийските игри здравето ѝ продължава да се влошава.
Диагнозата, която никой не иска да чуе
С времето косата и ноктите ѝ започват да падат. Цветът на кожата ѝ се променя и става бледооранжев. Паметта ѝ също започва да отслабва. В крайна сметка, след 2 години ходене по мъките и извън леката атлетика, Гейл Дивърс научава тежката диагноза – Синдром на Грейвс или, казано по друг начин, базедова болест.
На спринтьорката е назначена лъчетерапия с радиоактивен йод. Причината е, че тя не може да приема редица медикаменти, тъй като в тях има забранени от МОК вещества. Лъчетерапията обаче се отразява много тежко на младата американка. От лечението краката ѝ отичат, а кожата ѝ започва да се смъква.
Лекарите обсъждат ампутация на краката ѝ
Самата Дивърс разказва след години, че през февруари 1991-ва положението става нетърпимо. Тя не може да ходи и е вкарана по спешност в болница. Стига се до най-страшното, което чува: „Ампутация на краката“.
„Молех се на Господ: Моля те, само не краката ми. Ако ги спасиш, ще ги използвам колкото време Ти пожелаеш“. Вярвах, че това е работа на Дявола. Затова и си казах: „Господин Дявол, няма да ти дам краката си“.
Ендокринолог спасява Гейл Дивърс
Тогава тя е прегледана от ендокринолог, който отхвърля ампутацията и обявява, че отичането и всички проблеми с краката ѝ са вследствие на лъчетерапията. Така се случва и чудото. Гейл спира лечението с радиоактивен йод и преминава на други медикаменти. Лека-полека тя започва да се възстановява.
Само месец по-късно Дивърс вече тренира. След две години извън атлетиката американката стартира с леки пробежки. Първоначално тича по чорапи, тъй като не може да носи шпайкове, които ще наранят отново краката ѝ.
Завръща се с гръм и трясък на пистата
🏅On August 1, 1992 barely 18 months after her feet were almost amputated as a result of radiation treatment for Graves' disease, Gail Devers wins the 100-meter dash at the Olympics in Barcelona in a 5-woman photo finish. In an incredibly tight race, the 5 runners are within .06 seconds of Devers' winning time of 10.82. At the press conference following her victory, the 25-year-old Devers tells how radiation had destroyed her thyroid gland and began affecting her extremities, particularly her feet. Her condition degenerated to the point that her father had to carry her around her apartment. But a change of medication enabled her to recover. Gwen Torrence, the pre-race favorite who finishes 4th in 10.86 seconds, accuses 3 of the women in the race, including 2 medalists, of using drugs in their training. She insists she is not fingering Devers. This means she thinks silver medalist Juliet Cuthbert and bronze medalist Irina Privalova are the drug users.🏅
Posted by Davenport Sports Network on Monday, August 1, 2022
В края на август 1991 година Гейл Дивърс прави знаменито завръщане на пистата. Тя участва на Световното първенство по лека атлетика в Токио, където взима сребърен медал на 100 метра с препятствия. През лятото на следващата година печели златото в спринта на 100 метра на Олимпийските игри в Барселона. Дивърс е много близо и до златен медал на 100 метра с препятствия, но малко преди финала, със сериозна преднина пред втората, американката закача последното препятствие и пада, като финишира пета.
Следват златни медали от Световните първенства в Щутгарт и Гьотеборг, преди да се стигне до Игрите в Атланта през 1996-та. Там Дивърс отново завършва първа в спринта на 100 метра. По този начин тя става едва втората жена в историята, която защитава титлата си в дисциплината на Олимпийски игри. На 100 метра с препятствия обаче отново не успява да вземе медал, след като завършва четвърта. Дивърс все пак печели още едно злато - в щафетата 4 по 100 метра на Щатите.
Гейл Дивърс бяга до 40-годишна възраст
След края на Игрите в Атланта Гейл Дивърс решава, че спира със спринта и ще се концентрира само в бягането с препятствия. Тя печели още редица златни медали от Световни първенства. В крайна сметка американката се състезава до 40-годишна възраст, когато слага край на знаменитата си кариера.
Тя се оттегля от спорта с 3 олимпийски титли, 5 световни и 4 световни в зала. Печелила е още 4 сребърни медала от световни първенства на открито и на закрито. През 2011-та Гейл Дивърс бе приета в Залата на славата на леката атлетика на Щатите, както и в Олимпийската Зала на славата на страната.
Дългите ѝ нокти шокираха света
Освен със своите постижения на пистата и извън нея, Гейл Дивърс бе позната на феновете и с дългия си маникюр. За много хора в средата на 90-те ноктите ѝ бяха грозни и отблъскващи. Тя обаче имаше причина да са такива.
„Ноктите ми бяха толкова дълги, тъй като ми бяха необходими три години да се върна на пистата. Затова и ги оставях да растат по три години, след което ги режех. Когато гледах как растат ноктите ми и ги лакирах все по-дълго време, това бе знак, че всичко с болестта ми е наред. Хората често ме заглеждаха и казваха: „Вижте тези орлови нокти. Защо са толкова дълги?“. Те обаче не бяха за хората, бяха за мен. Така знаех, че съм окей след всичко, през което съм преминала“.
Заради дългите си нокти Гейл Дивърс дори трябва да промени начина си на заставане на старта на състезанията, в които участва. Години по-късно тя се шегува с тогавашния си маникюр и споделя с усмивка: „Като бях малка, баща ми много ми се караше, че си гриза ноктите. Затова и ги пуснах толкова дълги – това е моето отмъщение към него“.
Гейл Дивърс отдавна не се състезава. 57-годишната звезда се наслаждава на спокойния семеен живот. От дългите ѝ нокти вече няма и помен, но все пак тя продължава да оставя маникюра си малко по-дълъг. Да ѝ напомня с какво се пребори в този живот, за да постигне мечтата си – Олимпийска слава.
Честит празник, мили дами! Честит празник, Гейл Дивърс!
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ: 148 дни до Париж 2024: Шампионът Георги Мърков - от Мюнхенското клане до атентата в Швеция
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
*Очаквайте статии от рубриката "Дните до Париж 2024" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
