Панихида за загиналите в бившия концлагер „Слънчев бряг“ край Ловеч бе отслужена на 6 юни,Черешова задушница. Инициативата е на кмета на Община Ловеч Корнелия Маринова, тъй като жертвите нямат свой гроб, а и тази пролет заради пандемията не се проведе традиционното възпоменателно шествие-поклонение.
Днешното събитие премина при спазване на санитарните мерки с ограничен брой участници, но бе излъчвано на живо във фейсбук -профилите на общината.
Прочувствена панихида отслужи отец Петър от село Малиново, който проникновено отбеляза, че падналият в началото кратък дъжд – това са сълзите на жертвите. „Господ щедро възнаграждава всеки, който отдава дължимото на своите покойници“, отбеляза свещеникът.
Ето какво сподели пред събралите се кметът Корнелия Маринова:
„Казват, че когато на Черешова задушница край теб прелетят мушици или птички, то душите на мъртвите са дошли.Вижте колко живот има около нас! Сещам се какво е казал руският писател Александър Солженицин в книгата си лагерите ГУЛАГ. Той припомня една пословица, която привържениците на комунизма често използвали. „ Не гледайте в миналото,не се ровете там, защото който гледа в миналото, ослепява с едно око!“ Но противниците на историческата истина забравяли да кажат, че който НЕ гледа в миналото, ослепява и с двете очи. Сигурна съм, че ние еднакво добре виждаме и в миналото, и в бъдещето!Поклон пред паметта на невинните загиналите тук хора, поклон сега и винаги и във вечни времена!“
„Днес трябва да споменем и хилядите затворници, загинали на остров Белене“, каза Витлеем Илиев (БЗНС – Ловеч). На панихидата присъстваха местни политици, общински съветници, граждани, хора на изкуството, сред които и известният актьор Филип Трифонов и неговият син Мартин Трифонов,който е скулптор. Всички с едноминутно мълчание почетоха паметта на жертвите.
„Слънчев бряг“ (1959 -1962) е бил лагер за политически затворници, създаден със съгласието на Политбюро на ЦК на БКП. Намира се в каменна кариера край Ловеч. Той е секретен обект и един от най-жестоките лагери в България. С документи е доказана смъртта на 151 лагерници, но за много други няма свидетелства. Труповете на жертвите не са връщани на близките, а със секретни указания са извозвани до затвора „Белене“ на Дунав, където тленните останки са заравяни на пустеещия остров.
