Огнян Атанасов е на 37 години, кмет на Община Кюстендил от ноември месец 2023 г. Той е инженер, притежава собствено проектантско бюро. Стопанисва семейната си вила като къща за гости, построена от майка му и баща му. Два мандата е бил общински съветник. До последно, докато го изберат за кмет, е зам.-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Аctualno.com го потърси за интервю, в което да разкаже за състоянието на общината, за проектите, по които ще работи и предизвикателствата пред него.
Г-н Атанасов, как мина фестивалът „Джамала“ – може би най-мащабното събитие от началото на мандата ви?
Фестивалът мина повече от добре. Участваха над 1500 кукери от 17 групи в Югозапада. По-особеното и интересното е, че се събраха абсолютно всички групи от община Кюстендил, за да се получи този прекрасен национален фестивал, който от догодина ще прерасне в международен.
С каква идея всъщност го създадохте?
Той е абсолютно нов. Ние тук имаме много силни кукерски групи, които печелят награди в цялата страна и до момента в община Кюстендил не е бил организиран подобен фестивал. Местните групи се свързаха с нас и пожелаха да го организираме – така започна всичко.
Успяхте ли за този период – от ноември досега, да проучите финансово как стои общината?
Абсолютно. Имаме пълен поглед върху общината. Направили сме одит на някои от общинските предприятия и впоследствие бяха сменени ръководителите на някои от тях. Предстоят одити и за останалата част. Бюджетът на общината е в размер на 101 млн. лева, като сме открили дефицит в размер на 6,3 млн. лв., който не е показан през предишните години. Още: Новият кмет на Кюстендил: Открих скрити дългове за 6 млн. лв
Как се е формирал?
Харчени са повече пари, отколкото са изкарвани и целеви пари са изразходвани за други дейности. Тези наши констатации са отразени в предварителния доклад на Сметната палата. Очакваме да получим окончателния доклад за 9-месечието на миналата година.
Едно от двете е нарушение - целеви пари да се харчат за друго?
И аз също смятам така. Това е причината да направим балансиран бюджет за 2024 г., който бих нарекъл изпълним. Формиран е на база на отчетените реални приходи и разходи за 2023 г. Тоест, ако от местни данъци са били събрани 7 милиона м.г., за настоящата планираме 7,1 млн. лв. примерно. Залагаме абсолютно реален приход и реален разход. Новото, което въвеждаме, за да следим разходването, е, че накрая на всеки месец на моето бюро идва справка, в която виждаме кои пера са надхвърлили разходите. Тоест, имаме 100% за годината, делим го на 12 месеца и се получава 8,3%. Гледаме по сектори и всичко, което е над този процент, минава на особен надзор, за да видим откъде е дошъл преразходът и за да сме сигурни, че в края на годината ще сме изпълнили бюджета.
А как намирате кадровото обезпечение, ще сменяте ли служители?
Общинската администрация, която заварих, беше недоокомплектована. В момента се опитваме да я доокомплектоваме. Има назначени нови експерти на позиции, които не бяха заети и не можеха да се намерят. Ние успяваме да намерим хора с образование и опит, назначаваме ги. Имаме смени в ръководствата на общински предприятия и на общинското дружество "Хигия".
С кои свои приоритети смятате, че привлякохте вниманието на вашите съграждани, за да ви изберат?
Аз съм бил последователен през целия си живот, в т. ч. и като общински съветник в двата си мандата. Сега съм последователен в работата си като кмет на община Кюстендил, макар и само от 3 месеца. Както бях заявил в предизборната кампания - едно от първите неща, които ще направя, е да възложа подробния устройствен план за общинската индустриална зона. Това съм направил, за да имаме терени за инвеститорите, те да бъдат обезпечени със съответните комуникации. Задействал съм екологичната оценка за изменението на Общия устройствен план (ОУП), отворен от 6 години и не е довършен, а това спира цялата инвестиционна инициатива. Възложил съм екологичната оценка, защото при отворен ОУП Министерството на земеделието и храните не позволява да се преотреждат земи, както и имоти, които са в урбанизирана територия, но не са предвидени със съответното предназначение в ОУП. Те също са блокирани, докато планът е отворен. Задействал съм и подробните устройствени планове на квартали, които урегулираме и пак са от 2018-та блокирани. За единия имаме напредък и лятото ще бъде довършен. В сектор туризъм съм провел срещи с Министерството на туризма. Възложил съм изработката на бранд „Кюстендил“. Участвал съм в срещата на националния борд по туризъм, заедно с МТ и всички водещи организации относно бранд „България“. Бяхме една от малкото поканени общини и участваме във всички туристически изложения, организирани от Министерството на туризма. Наши представители бяха в Турция, като представихме района иновативно - с виртуална и добавена реалност. Готвим се за участие в Белград, Букурещ, Берлин, дори в Дубай.
Откога е действащият ви Общ устройствен план?
От 2016 година. В 2018-та започва неговото изменение, което е отворено до ден-днешен. А екологичната оценка е последната стъпка по изменението му.
Какво предвижда промяната в него?
Предвижда имоти, които са заявени от собственици - над 280 на брой, да имат възможността да бъдат преотреждани, както и частични изменения, които са правени през годините, да бъдат включени в екологичната оценка и да се приключи тяхното изменение.
Тази процедура как я виждате разположена във времето, тъй като всички знаем, че е мудна и бавна?
Да, но моята амбиция е до края на годината ОУП да бъде финализиран.
Най-важните инфраструктурни обекти, над които ще работите тази година?
Подмяна на водопроводи в селата Драговищица и Соволяно, както и няколко отсечки в града, плюс цялостно асфлатиране. Имаме доста големи обекти - зоопарк в Кюстендил, който е с разрешение за строеж. Предстои реконструкция на Художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора". Това е най-големият ни обект. Сградата на Езиковата гимназия, която също е доста голям и тежък обект. Всички са обезпечени със средства от държавния бюджет. По Плана за възстановяване и устойчивост предстои да бъдат внедрени мерки за енергийна ефективност в сградите на Трето ОУ, на Шесто ОУ, училището в с. Ръждавица, младежкия дом, читалище „Братство“, сградата на бившата полиция, както и на регионалната библиотека. Още: Шест обекта в Кюстендил с осигурено финансиране за догодина
Одобрените на община Кюстендил проекти от държавния бюджет са на стойност над 50 млн. лв. – това е половин годишен бюджет допълнително, очаквахте ли всичко, което сте предложили, да се финансира?
Благодарен съм на правителството на Република България, на премиера Денков, както и на Народното събрание, че нашите желания бяха одобрени. Това финансиране реално ще влезе в община Кюстендил, за да подобрим облика й.
Смогнахте ли да завършите европейските проекти, чийто срок изтече до 31-ви декември?
Нямаме проект, който да не е довършен в срок. Междувременно се опитваме да коригираме допуснати през годините грешки. Обжалваме финансови корекции, наложени на общината по-рано. Има и дела, които успяхме да спечелим. Смея да твърдя, че екипът ни за управление на европейски проекти е добър и успяваме да се справим в срок.
Какво е мнението ви за първия етап от програмата за саниране на жилищни блокове?
За първия етап имаше огромен наплив. Ние сме доволни от резултатите. Одобрени са ни проекти за 26,7 млн. лв. от 30 милиона таван за община Кюстендил. Благодарим на МРРБ. Има няколко сгради, за които сме открили несъответствие - техническа грешка, допусната при проверка на документите. Пуснали сме съответните възражения и се надяваме да достигнем максимума на сумата. Държа да отбележа, тъй като съм експерт в тази сфера и това съм го работил преди да стана кмет, че сме направили преизчисления на всички точки и просто сме открили технически грешки, не нещо друго.
Това означава шанс за още няколко обекта ли?
Да, за още един-два блока, в зависимост от това докъде ще се вдигнат точките. След възраженията в цялата страна предполагам, че минималният праг от 116 точки ще се вдигне нагоре.
За втория етап, предвид 20%-ното съучастие, вероятно няма много желаещи?
Моята лична прогноза, пак като експерт в сферата, е, че финансовият ресурс за втория етап няма да бъде усвоен. В нашата община имаме две подадени проектни предложения и още 3 се готвят. Тоест, общо пет блока.
От общо колко в резервния списък?
Може би 27-28.
Как се готви бизнесът за въглищния преход във вашия района?
Работим активно по т. нар. териториален план за справедлив преход. Създадохме и подкомитет, какъвто трябва да имат трите области (Стара Загора, Кюстендил и Перник – б.р.), като аз съм съпредседател, избран от останалите кметове, заедно с кмета на община Бобовдол г-жа Елза Величкова. В успешното изпълнение на териториалния план са заложени инвестиции. Небоходимо е да бъде осигурено ефективно партньорство и сътрудничество между националните и местните власти. Това се опитваме да направим.
Как усещате заетите в тази сфера - притеснени ли са или се доверяват на централната и местната власт, че преходът наистина ще е плавен?
Нормално е хората да са притеснени. Аз също съм притеснен, защото все пак става въпрос за 1000 семейства. Това са над 3-4 хиляди човешки съдби. Ясно е, че тези 122 млн. евро, които ще ни се дадат, ще бъдат недостатъчни, но това така или иначе ще се случи. Затова ние трябва да се постараем да превърнем дефекта в ефект, да се инвестират правилно тези средства. Хората, които останат без работа от мините и ТЕЦ-овете, да бъдат назначени в други сходни производства, в които да се ползавт уменията им. Част от парите са за преквалификацията, но нали не си представяте, че миньорите ще ги направим IT-специалисти!? Но тези хора имат умения, които IT-специалистите нямат. Те могат например да станат перфектни монтажници на ВЕИ-съоръжения с много малка преквалификация. Смятам, че в тях има доста потенциал. Притежават имат знания и умения, които вече не се създават в професионалните гимназии, защото подрастващите не желаят да изучават технически специалности. Смятам, че на пазара на труда ще има доста търсене за тях.
Според вас замяната на енергия от въглища с ВЕИ проблем ли е или възможност?
Като човек от сферата на енергетиката, работил дълги години като проектант, смятам, че трябва да се използва всяка възможност, но не трябва да се отричат конвенционалните технологии. Точно това ни показа и войната в Украйна и цялата геополитическа обстановка - че не трябва да си оставяме мощностите и не трябва да се отказваме напълно от тях, защото в даден момент те може би ще ни потрябват. Ще дам елементарен пример. Всяка сграда трябва да има комин. Много колеги архитекти казват: "Ама той само заема площ". До, но при една военно-временна обстановка това е начинът да се стоплите. Нашето поколение има предимството да живее във време, в което не се води война на наша територия. Само че нашите деди и родители са ги преживели. Никой не е застрахован и трябва да сме подготвени за всякака ситуация.
Вашите наблюдения какво показват - строи ли се де факто без комин?
Моите наблюдения показват, че по норматив са задължени да имат, на практика обаче има случаи, в които не се изгражда, което не е добре. Много хора бъркат дизайна с практичността. И това, че днес не ти трябва комин, не означава, че и утре няма да ти потрябва. Наредба 7 задължава всяко жилище да има комин.
