Днес, 29 октомври, в Парк Хотел – Кюстендил се проведе шестата работна среща между бизнеса и местните власти, която цели сътрудничество между обществения и частния сектор. Тази година Община Кюстендил е домакин на работната среща, след участие в конкурс заедно с редица общини.
"Община Кюстендил има амбицията да се превърне в предпочитана културна дестинация за посещение, не само на национално, но и на международно ниво. Ние отчитаме кои са нашите плюсове, един от които е Празника на черешата. През месеците май и юни статистиката сочи огромен ръст на туристи в Кюстендил. От предстоящата среща очакваме да научим полезна информация, която пък ще даде възможност да акцентираме в останалата част от сезона", каза специално за Actualno.com г-н Петър Паунов, кмет на Община Кюстендил.
"За да бъде одобрена за домакин, общината трябва да има туристическа инфраструктура и голям туристически потенциал. За шеста поредна година Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), организира срещата под наслов “Сътрудничеството между обществения и частния сектор – платформа за устойчиво туристическо развитие. Очакваме висок професионализъм и дух на партньорство. Очаквам всеки един от нас да си тръгне с нови идеи и нови партньори. Срещата се посещава на Годината на Културното наследство", заяви зам.-председателят на УС на АБТТА - Ирина Найденова.
Г-н Петър Паунов коментира участието на Община Кюстендил като домакин на работната среща така: "Поласкан съм, че можем да бъдем партньори на един толкова престижен форум. Туризма - това което трябва да предложиш в този сектор е уют и много солидно партньорство. Благодаря на Асоциацията, че сте се нагърбили с толкова отговорна координираща роля – между местната власт и бизнес звената, и разбира се клиента. Оказва се, че културните и образователни институти в община Кюстендил са развити на много високо ниво - како ХГ “Владимир Димитров - Майстора“ , Регионалния Исторически музей, Библиотеката, училищата, театъра. Част от тези институти се наложи да бъдат почти наново изграждани през последните 10 години, в които и аз съм тук като градоначалник.
Няма бизнес начинание, което да е с чист ресурс и да не е подкрепено при от нас. Не сме се поддавали на изкушенията агресивно да атакуваме в определени зони, които са изглеждали много примамливи, но след това бързо са затихвали. Кюстендил не е презастроен и вече започваме да усещаме плюсовете от това нещо. Днес ми звънна представител на законодателната власт, който ме помоли за среща – днес или утре. Става въпрос за инвеститор, отново в областта на балнеологията. Надявам се, че ще предложим най-доброто както на потенциални инвеститори така и на хората които ще посетят града - туристите. През последните години ръстът на туристическите посещения в Кюстендил се е повишил между 5 -20%. Легловата база се удвои като бройка, но в момента сме далеч от оптимума. Налични са 1500 легла и смятаме, че би следвало да преследваме един оптимум от 2500 - 3000 легла. Да се превърнем в регион с изключително високо ниво на обслужване и съхранени традиции в балнеологията. “
17 общински администрации, над 40 участници от водещи туроператори и представители на туризма и над 40 представители на академичната общност от два образователни института ще се включат в работната среща, която ще се проведе в рамките на три дни под формата на дискусионни модули. Държавната администрация също ще се присъедини на част от панелите.
Гост на откриването на срещата беше и заместник-министърът на културата - Анелия Гешева. Гешева каза, че на срещата между бизнеса и местните власти ще присъства и Държавата. Тя е участвала във всички работни срещи до сега през годините, като представител на местната власт, за това и знае колко са важни тези срещи.
Г-жа Гешева призова участниците в форума към “Споделяне“ – на опит, проблеми, нови възможности, за да разрешат съвместно проблемите, както в сферата на опазване на културното наследство, така и в трудния път който всички извървяваме за превръщането на културното наследство в ресурс за развитието на общините и за развитието на културния туризъм в страната. Тя завърши, че е оптимист и целта в годината на културното наследство е да се ангажират повече хора – в националната политика на страната към тази кауза - да се привлекат и младежите – нещо изключително важно.
