Студио "Actualno" на живо след вота на 2 октомври бе посветено на първите данни от третите предсрочни парламентарни избори в България за само 2 години. Дали тези избори ще поставят истинско начало на по-успешен път за всички българи заедно? Или резултатът е поредната трудна стъпка, която трябва да направим и след която предстоят много други, преди да можем да се зарадваме истински? Стабилност с жертва на ценности или отстояване на ценности до постигане на стабилност – какво се очертава?
Първи ни гостуваха:
Лидия Даскалова - юрист и член на Студентски клуб по политология;
Атанас Радев - политолог и заместник-председател на Националния младежки форум, който е бивш председател и почетен член на Студентския клуб по политология:
Всички дружно загубихме - и избирателите, и политиците. Това заяви в Студио "Actualno" Лидия Даскалова.
Тя отговори на въпроса възможна ли е коалиция, с думите, че бившите партньори е невъзможно да съставят коалиция, защото гласовете няма да им стигнат и също така няма да се коалират с ИТН. "На ИТН няма да им се даде втори шанс. За мен е важно следващият кабинет зад какви политики ще застане. Имаме вътрешно- и външнополитически теми за решаване и нито една политическа сила няма как да се скрие. В тази кампания се правеха опити за даване на завоалирани отговори и геополитически, и откъм съдебна реформа, и други важни въпроси", каза тя.
"За експертно правителство се заговори, но въпросът е какъв ще бъде неговият състав. Много бих искала да видя тези експерти, които би следвало да са безпристрастни и да следват принципна политика. Скептична съм по този въпрос. А коалиция между ПП и ГЕРБ е абсолютно невъзможна, дори ДБ да участва. Призивите за евроатлантическа коалиция не могат да се случат, защото тези партии са несъвместими на принципна основа. Не е добре в период на такива кризи да има плаващи мнозинства, но иначе пък отиваме на избори", смята Даскалова.
"Очаквахме такива резултати и такъв фрагментиран парламент. Интересно ми е кой ще иска да управлява с ГЕРБ, защото често ГЕРБ поглъща коалиционния си партньор. Не знам и как електоратът на такава партия би реагирал – например електоратът на „Възраждане“ или на ДПС. Точно това поведение на ГЕРБ в последните години лимитира възможностите им да имат надежден коалиционен партньор", добави тя.
Даскалова не смята, че под външен натиск може да се състави правителство на геополитическа основа, дори за няколко месеца. „Потенциално би могло, но тук идва въпросът, че дори да имаме такъв консенсус – не съм сигурна, че един избирател на ДБ не би възприел коалиция с ГЕРБ и ДПС. Да не говорим и за обратното. За съжаление, всички дружно загубихме – и ние, като избиратели, и политиците. Ние продължаваме с високо ниво на политическа апатия. Много трудно бих си представила такъв сценарий“, твърди тя.
Според нея "Възраждане" няма как някога да са първа политическа сила въпреки думите на партията. "Популистките вълни виреят най-добре в период на кризи - когато хората са обезсърчени, изплашени, такова радикално говорене стига до тях и те му вярват", каза Даскалова.
"Те са много силни в обещанията си, а когато дойде време да се управлява, се вижда, че лъскавата опаковка е куха. Не можем да допуснем в България да има партия, която говори, че мястото ни не е в ЕС. Това не трябва да се допуска, защото ние сме направили своя ценностен избор", добави тя.
Атанас Радев заяви, че трябва първо да изчакаме финалните резултати, защото агенциите не са единодушни дали ИТН и „Български възход“ ще прескочат 4-процентовата бариера. Оттам въпросът е чисто математически – каква ще бъде картината и какъв ще е форматът.
"Заявката на ПП и бившите им коалиционни партньори бе тест за тяхната работа, а имаме спад и при ПП, и при БСП. Евроатлантическа коалиция не знам на какво може да стъпи - ГЕРБ, ПП, ДПС – няма как да видим коалиция между тях трите. Те имат прилики, но се изключват една друга. Виждахме плаващи мнозинства и в предишните Народни събрания", каза той.
На въпрос дали ГЕРБ са победили окончателно, Атанас Радев заяви, че трябва да се изчакат финалните резултати и конституирането на парламента, както и връчването на мандата от страна на президента. „Президентът би трябвало да забави мандата с цел партиите да стартират преговорите и да поставят приоритетите на масата“, смята той. „Не бих казал, че това ще е в услуга на ГЕРБ, а в услуга да има устойчиво правителство. Виждаме, че разделителните линии между партиите са големи, няма лидерство от страна на техните водачи да прескочат част от тях“.
„Мисля, че скорошни избори са по-далечен хоризонт. На ход след конституирането на НС вече е държавният глава, който ще завърти рулетката и да видим какво ще е отношението му към политическите партии. В този момент самият той не би искал служебен кабинет да управлява и да носи отговорност за тези кризи. Няма как в рамките на 40 минути с всяка една партия той да обсъди техните приоритети, би трябвало да бъде мост между тях. Би трябвало да изиграе важна роля, предвид отношението му към ПП и БСП. Ако президентът ги подкрепи и бъде гарант за това правителство, би трябвало да се закърпи положението до средата на следващата година, да кажем“, заяви Атанас Радев.
Според него резултатът на ДПС е някакъв вид победа за тях, но не можем да говорим за победители и на тези, и на предишните избори. „Имаме трайни нива на увеличение на фрагментацията – имаме такива парламенти, това е бъдещето ни и означава консенсусен модел на демокрация. Големият въпрос е какъв ще бъде консенсусът и с чий мандат ще се състави това правителство“, заяви той.
Избирателната активност, която е малко над 37%, според него е заради липсата на „еуфория“. „Еуфория имаше при падането на кабинета на Петков, но тя бързо утихна и в тази връзка виждаме проблемите на дневен ред, виждаме противопоставянето. Свикнали сме във фокуса на вниманието ни да е противопоставянето на партиите. Когато се стремим на базата на отрицание да покажем кои сме, си създаваме врагове. Видяхме нападките в кампанията – кой увеличил пенсиите, кой не ги е, кой управлявал министерството на енергетиката“, каза той.
Той смята, че е тест "Възраждане" да влезе в управлението и така да се види дали "стават".
Относно избирателната активност, която отново е ниска, Радев каза, че трябва целенасочено тя да се повиши от страна на партиите. "Трябва да се обясни, че се иска целенасочено действие. Без разписана политика и стратегия това няма как да се случи", твърди той.
Благослав Михайлов - създател на платформата "Стража", вдъховена от германския проект "Abgeordneten Watch". Михайлов е завършил специалност "Изкуствен интелект" в Шефийлдския университет;
Фридрих Крепиев - съосновател на "Стража" и студент по медицина в Мюнхен:
"Тази политическа криза показва, че сме в точка на пречупване – целият този модел от последните 30 години не работи, ще трябва да се появи нещо ново, по-добро". Това коментира в Студио "Actualno" Благослав Михайлов. Той не е изненадан от резултатите от вота и ги е очаквал. Фридрих Крепиев е очаквал „Възраждане“ да имат по-високи резултати, защото избирателите им не могат да бъдат „хванати“ от стандартните метрики. „Очакванията бяха, че ще имаме многолик парламент и се сбъднаха. ГЕРБ и ДПС имат около 40% и могат да съставят правителство с някои парламентарни хватки – още една парламентарна група с няколко отцепници, или пък да не се осигури нужния кворум и да са нужни по-малко гласували, за да мине кабинет.
„Стража“ създадоха т.нар. изборен компас с бърз и изчерпателен тест, който е бил попълнен от политическите партии, а гражданите могат да разберат с интересите на коя партия имат съвпадение, попълвайки същия тест.
Фридрих заяви, че въпросникът е създаден съвместно с д-р Димитър Ганев и Борис Попиванов. Целта е да се обхванат основните теми от обществото в последните няколко месеца. В Германия има подобни компаси, попълвани от партиите. „Нека нямаме илюзии обаче – политическите програми са по 100-150 страници. Това е просто един инструмент, който ориентира избарателите. Показва им чисто идейно с кого си съвпадат най-много“, обясни той.
На въпроса защо хората не гласуват, Михайлов отговори: „Защото не виждат някой, който да прави връзка с тях, на когото да имат доверие, който ще осъществи промяната, която те искат. Има липса на доверие в институциите и политическата класа. Народът мисли, че хората, които са там, не работят за обществото, а крадат. Това е наша цел – да подобрим доверието в институциите“.
Според Фридрих една от причините за ниската избирателна активност е самата държава. „На гражданите трябва да им се обясни, че трябва да гласуват, защото много неща зависят от тях. Другата причина са политическите сили. Дори да приемем, че активността е 50%, това говори за системен проблем и липса на доверие в политическите субекти. В крайна сметка отговорното за това правителство трябва да насърчи хората да гласуват“, твърди Крепиев.
Какво можем да копираме от развитите страни, така че да имаме резултати относително скоро? Според Михайлов, когато гражданите видят, че политиците правят живота им по-добър, ще имат по-голямо желание да гласуват. „Моят опит в Англия ми показа, че България не е чак толкова лоша. Има едни определени събития, превърнали ни в цинични хора, които не вярват в нищо и не виждат политиката като решение на техните проблеми. Тоталитарното ни минало е довело до това, че нямаме демократична култура. Тази политическа криза показва, че сме в точка на пречупване – целият този модел от последните 30 години не работи, ще трябва да се появи нещо ново, по-добро“, каза той.
Фридрих Крепиев даде пример със задължително гласуване, което да носи последици, ако не изпълниш задължението си – „например 1000 лева глоба, ако не гласуваш“. „В Германия има пропорционална част и мажоритарна част, както и различни избирателни райони. Когато гражданите са по-близо до политиците и им искат отчетност, може да имаме по-висока активност. Сега има една дълга листа, ако те наредят по-напред, влизаш, а по-назад – не влизаш. Другото е, че в Германия има доста по-силна децентрализация, защото е федерална република. Трябва да дадем малко повече власт на общините и районите, за да управляват отделните населени места.
Михайлов припомни, че през 2009 г. изборите бяха по германския модел – 31 човека влизаха мажоритарно, след това нещата се промениха. „Не само трябва да се появи по-добър политик, но и гражданинът трябва да предоставя повече контрол над политика. Политикът се ориентира по политическия си интерес, иска да остане във властта отново. Но ние, избирайки дали да гласуваме за този човек, му казваме какво да прави.
Според „Галъп“ ГЕРБ ще имат 62 депутати – с резултати към 20 ч. на 2 октомври. ПП ще имат 48 места, ДПС – 37, БСП – 30, „Възраждане“ – 23, ДБ – 19.
„Не виждам възможни коалиции“, каза Михайлов. „Не виждам сметка за стабилно управление, аз смятам, че пак ще отидем на избори. Има два варианта – коалиция около ПП или около ГЕРБ. ПП няма как да намерят партньори, а който се коалира с ГЕРБ, ще понесе тежки щети и на следващите избори сигурно ще изпаднат от парламента. ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ имат над 120 депутати, това е единственият възможен вариант – зависи от „Възраждане“, но те се целят по-високо. При подобна коалиция техните избиратели ще се отдръпнат рязко. Те ще се надяват на следващи избори да си покачат резултата“.
На въпрос има ли всеобща вълна в Европа с тенденция за победа на по-националистическите формации, Михайлов каза, че ако хората живеят добре, те не се поддават на такива радикални партии.
„В ЕС има проблеми като бюрокрацията, партийните игри, тромавата система, което дразни хората“, обясни Фридрих Крепиев. „Анти-ЕС реториката не е безпочвена, има лобизми за стотици милиони в ЕС, плащат се високи суми на консултантски компании и др. Всички знаем ползите от ЕС – свободна търговия, пътуване. Но средствата от ЕС водят и до корупция, защото ЕНП например има интерес да държи това мнозинство. Когато има проблеми по периферията на ЕС и тези проблеми не са отразени, е нормално да има напрежение, което може да бъде решено само с определени мерки“.
Ивайло Ачев - главен редактор на Actualno.com;
Райко Байчев - доктор по културология в СУ "Св. Климент Охридски" и водещото лице в коментарната секция на Actualno.com:
"Логично се случи това, което виждаме, тъй като ПП влязоха в кръга на негативната кампания. С години не успяваме да получим позитивни послания. Не може само с отвращение да се работи, това е истината".
Това коментира в Студио "Actualno" след парламентарните избори на 2 октомври главният редактор на Actualno.com Ивайло Ачев.
"България не е поставила основите на демократичната си къщичка – не можем да решаваме вътрешните си спорове, защото нямаме работеща съдебна система. Трябва да работи правосъдието – нямаш ли арбитър, на когото всички страни да вярват, че ще решава безпристрастно, тогава нямаш и общество. Тогава вечно ще изпадаме във вътрешни конфликти", добави Ивайло Ачев.
"За мен това, с което България се различава от напредналите западни държави, е, че там корупцията на средноуправленско ниво не може да мине в такъв размер, какъвто е тук. Трябва да има един арбитър, който ще решава според фактите и доказателствата. Когато има справедливост, ще тръгне всичко друго", заяви той.
Резултатите от изборите Ачев коментира с думите, че "няма изненади", като можем да излезем от спиралата на ниска избирателна активност, затова твърдите ядра на партиите решават всичко. "Събраното ядро на ГЕРБ с ниска избирателна активност води до тези резултати. Не очаквам ИТН да влезе в парламента, не очаквам и „Български възход“ да влязат. Има статистическа грешка и в екзитпола", каза той.
Райко Байчев сравни победата на ГЕРБ с диалог от "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси. Там героите от лудницата спорят кой е по-луд. "Единият казва: "Аз съм луд, гласувах за Айзенхауер", а другият - "Аз съм по-луд, аз два пъти гласувах за Айзенхауер". Тогава водачът казва: "Аз съм толкова луд, че продължавам да гласувам за Айзенхауер"".
"Борисов бе подкрепен много пъти. Все пак е справедливо да направя уговорката, че това се дължеше на четворната коалиция, която управляваше, защото голямата заявка и обещанието бе, че ще бъдат анти-ГЕРБ фронт. Те искаха да изчегъртат ГЕРБ, но това останаха само думи. Сякаш хората останаха с впечатлението, че срещу ГЕРБ не се свърши достатъчно. Контрааргументът е - няма как, докато Гешев е главен прокурор, и това е вярно. Трябваше обаче да има комисия по ревизия за управлението на ГЕРБ например. Спряха да хвърлят дърва в огъня срещу ГЕРБ и огънят взе да угасва", каза Райко Байчев.
Ивайло Ачев не вижда възможно „твърдо мнозинство“. Експертното правителство не може да издържи повече от сегашното служебно управление, смята той. „За мен служебният кабинет не бива да се използва за понятието експертност. Само да погледнем министъра на енергетиката... Останалото ще си го спестим. Какво значи експертен кабинет? Значи тези хора, които сме избрали, да постигнат консенсус за такова правителство. Как ще се случи това?“.
Има ли нещо, което да обедини партиите и да имаме поне временно правителство? Според Райко Байчев експертен кабинет звучи по-сложно, отколкото изглежда. "Избирателят ще трябва да си представи, че политиката, която ще бъде на ГЕРБ, няма да бъде водена от Борисов, а от негов самостоятелен експерт. Това е невъзможно. И това, което се говореше по време на кампанията - може с ГЕРБ, но без Борисов, може с ПП, но без Кирил Петков - това няма как да стане. Според мен никоя от партиите няма изгода да влезе в някоя форма на управление точно в момента, защото ще им бъде изключително трудно с кризите, които тази зима ще бъдат по-тежки. Те искат да оставят служебният кабинет да се справя с тях, имат полза от това. Предполагам, че няма да има правителство и парламент. Изборите започват да стават постоянни".
Според него не е възможна коалиция между "Български възход" и ПП. "Ако има човек, който има идеите на Стефан Янев, защо не гласува за по-радикалната му версия „Възраждане“?. Неговата кампания беше съвсем семпла с абсурдистки висоти", коментира Райко Байчев.
"Ако ИТН пак влязат в коалиция и пак я прекратят след 5 месеца, това би изглеждало от сюрреалистичен характер", добави той.
Според Ивайло Ачев следващи избори ще зависят от това "на Румен Радев колко му се управлява". "Хубавите приказки как на България ѝ трябва стабилно управление, залъгват. Да гледаме действията на политиците, а не думите им", каза той.
