Заза Халваши е роден в Батуми, Грузия, през 1957 г. През 1982 г. завършва факултета по филмова режисура в Държавния университет в Тбилиси, където му преподават Тенгиз Абуладзе и Резо Чхеидзе. В периода 1977–2004 г. работи в студио „Грузия-филм" – основната филмова структура в държавата. В момента времето му е разделено между създаването на изкуство и преподаването. Преподавател е по кинорежисура в Държавния университет в Батуми. Сред творбите му са: 1981 Време (Time) – къс., 1985 Ехо (Echo) – къс., 1990 Там, където живея (Ik-Chemtan), 1996 Мизерере (Mizerere), 2015 Соломон (Solomon), 2017 Наме (Namme).
На Международния София филм фест Халваши представя своя най-нов филм "Наме". Семейството на Али наследява важна задача – да пази местната вода и да лекува с нея болните. Тримата братя са скептични за тази вода и само малката дъщеря Наме остава пазител на семейните традиции. В града живее смесено население – мюсюлмани и християни. Наме среща Мераб и двамата се сближават. Наблизо се строи водноелектрическа централа, която променя околната среда. Един ден изворната вода изчезва. Бащата си спомня старото поверие, според което водата няма да се върне, докато не бъде принесена жертва...
Филмът може да бъде видян на 16.03.2018 в Културен център “G8” - 20.00 часа и на 18.03.2018 в EURO CINEMA - 19.45 часа.
Ето какво каза грузинския режисьор в интервю за Actualno.com.
Завършили сте филология, но впоследствие завършвате и режисура. Защо преминахте към нея? Как киното победи?
Тъй като Грузия е малка страна, докато литературата ѝ бъде преведена на други езици ще премине един цял живот, а киното лесно достига да повече хора. И в това художествено пространство може да изложиш всичките си мисли: литературни, визуални, акустични, философски. Реших, че имам право да разкажа за моя народ и родината ми, за себе си в нея и чрез киното това става по-достъпно в забързаното ни време.
По какъв начин представяте страната си в филма "Наме", който е представен на София филм фест?
Реализмът и социалните наративи са по-актуални, може би ще изглеждам старомоден, но ми се струва, че визуалният поетически стил на киното има правото на своето съществуване именно сега в нашето време, когато визуалните символи започнаха да заменят обикновения човешки език – словото. Когато възприемаш този страшен свят поетично, ти по-лесно и по-уверено, и по-философски гледаш на живота. Това е национална черта на грузинците - да обичат живота без причина и без повод.
Във филма ви "Наме" именно жената продължава традицията, случаен избор ли е това?
Това е импровизация на един грузински мит - за едно момиче, което имало дар да лекува другите с вода. Всички я приемали за светица, но тя искала да има живота на обикновените хора. Когато тя се влюбва и се появяват нейните земни желания, тя губи дарбата си.
До колко важен е акцентът, че героинята Наме се влюбва в човек от друга вяра?
Да, това е историята на едно семейство, в което единият брат е християнин, а другият мюсюлманин. Майката и баща са едни и същи. Това е историческа необходимост и исках да напомня, че ако човек вярва в Бог, той не може да извърши нещо лошо. Любовта към Всевишния е винаги добро и щастие.
Разкажете ни повече за това, което се случва в Грузия в сега?
Сега са трудни времена за Грузия. Знаете, че 20% от територията ни е окупирана от Руската федерация. Опитваме се да се присъединим към Европейския съюз и НАТО и преминаваме през големи изпитания, тъй като в страната има много социални проблеми. Народът търси начин бързо и лесно да реши проблемите си, но демократичните реформи са сложен и продължителен процес. Но ние сме древен народ и сме свикнали да чакаме, ще чакаме и ще постигнем своето.
Като стана въпрос за Русия, кога поред Вас ще свърши ерата на Владимир Путин?
Русия има велика култура. Много съм щастлив, че съм в журито като известния руски кинокритик Андрей Плахов, който е много ценен в Грузия. Смятам, че руският народ не може да бъде сменен. Демократичният начин на мислене у хората съществува, той ще остане и затова смятам, че Русия има голямо бъдеще и се надявам, че всичко това е временно и всичко ще се промени. Аз съм вярващ човек и вярвам в доброто.
Как би изглеждал филмът на живота Ви?
Когато правиш кино не винаги даваш максимално от себе си. Все остава нещо, което не си могъл да изразиш. Вече не съм съвсем млад, но се чувствам такъв и искам взаимовръзката между откритото в творческия ми път, искам да предам на студентите си и да ги уверя, че никаква възраст не може да попречи на човек да създава истинско изкуство. Десет години не снимах, бях малко чиновник, един ден се сетих, че животът може да отлети и няма да мога да кажа, това, което исках. Нямах пари, започнах да снимам филм, взех апаратура от свои приятели и филмът "Соломон" без нито една стотинка бе обявен за Филм на годината в Грузия. Сценарият на "Наме" бе написан преди пет години и не съм си мислел, че ще се реализира, но после се присъединиха литовските колеги и се оказах дори в журито на "София Филм Фест".
Кои са най-важните неща в живота, според Вас?
Душевното спокойствие и равновесие. Това за мен е най-важното и го пожелавам на всички - на българите, на грузинците, на руснаците.
Интервю на Евгения Гигова
