Поредицата "Ветеринар на хълма" (10 епизода) с Д-р Милър е по VIASAT NATURE с нов епизод: всеки четвъртък от 20:00, повторение: неделя, след 14:00 часа. „Ветеринар на хълма“ е проникновен поглед към успехите и проблемите на малката му практика в покрайнините на Лондон.
Д-р Милър, кое е най-странното животно, което ви се е налагало да лекувате и какво му имаше?
Само пред няколкото дни ми се наложи да отида на острав Уайт, който е на юг от Обединеното кралство, за да... подрежа ноктите на една котка, което звучи отегчително докато не откриеш, че котката е всъщност тигър. Всъщност ме поканиха в зоологическата градина на острова, където имат два обсолютно страхотни тигъра, Зия и Зена. Те са стари момичета и имат някои от проблемите на всички стари котки, например враснали нокти, тъй като поради възрастта не се разтъпкват наоколо достатъчно редовно. Разбира се, аз не само им подрязах ноктите и също помогнах с прегледа с ултразвук на уринарния тракт, а накрая ги погледнах право в очите, което е невероятно преживяване за всеки любител на животни, вероятно това е най-близкото до религиозно преживяване, до което можеш да се коснеш.
Професията ви е изключително интересна. Представям си как като ви попитат как е минал денят ви и вие отговаряте: „ами подрязах на един тигър ноктите, правих му ултразвук...“ Уау!
Така е, децата ми например са много впечатлени и когато се връщам от работа, винаги ме питат повече котки или повече кучета съм видял днес, а в този ден видях наистина голяма котка.
Предаването ви промени ли нещо във ветеринарния свят? Има ли някакво промяна в резултата на него според вас?
Като че ли най-хубавото нещо относно предаването е, че то показва много реални неща и там работя в истинската си практика с екипа, който познавам и обичам. Показва много характерни неща, които се случват на животните. Много ми харесва това, че получавам писма от зрители, които ми казват: „Благодаря ви, че показахте този и този случай в предаването, защото след като съобщихте диагнозата, аз разпознах симптомите при моя домашен любимец и го заведох при местния ветеринар и го лекувахме, от което е имал нужда.
Например, в един от епизодите имахме доста сложен случай с един малък териер, който се нарича Бамбам и вероятно ще ви се стори агресивен, да речем. Всъщност той има доста проблеми в следствие на това, че към него са се отнасяли жестоко, когато е бил малък, преди да попадне у настоящия си собственик. Това на практика се психологически проблеми, поведенчески проблеми, които също трябва да бъдат лекувани. И дори и понякога на самите животни да не им харесва, струва си да се опитва и да се работи с тях, защото когато са у собствениците си, те са обичани.
Популярността на предаванията за домашни любимци и животни непрекъснато се увеличава с годините. Защо е така? Защо тези предавания са все по-популярни?
Мисля, че защото животните ни дават безусловна любов и тези взаимоотношения са относително прости. Ако ги обичаш и се грижиш за тях, те ще те обичат с цялото си сърце и всеки, който някога е имал домашен любимец, знае за какво говоря. Мисля, че това е причината. Така предаването, което правим показва една много близка връзка.
По ваше мнение, от къде идва нуждата у човек да има домашен любимец? Сякаш имаме нужда от емоция малко по-различна от междучовешките чувства?
Човешките отношения са трудни, хората са сложни. В някои случаи, животните са по-прости. Така и взаимоотношенията, които можеш да завържеш с животните, са по-прости, но същевременно изпълнени със също толкова любов и затова понякога в този забързан свят, в който живеем, да имаш домашен любимец, който ти дава безусловна любов, е несравнима връзка. Затова някои хора казват, че връзката им с домашния им любимец е по-силна отколкото с хората. Не знам дали причината е забързаното темпо на живота, но в наши дни повече от всякога животните са важни за хората с усещането да бъдат обичани, което им дават, което е удивително.
Кой е най-положителният ви спомен, има ли разлика в отношението към животните между различните държави?
Струва ми се, че да. Например, разликата между там, от където аз идвам – Австралия и Обединеното кралство е, че във Великобритания е много по-студено и влажно. Прекарваш много повече време вкъщи и домашните ти любимци също са вътре. Мисля, че заради тази близост, връзката става много по-сплотена отколкото в топлите страни, където се прекарва много повече време навън. Там не сте така постоянно заедно. Ето една голяма разлика. Например, австралийците много обичат животни, но те са загрижени за дивите животни и околната среда като цяло. Докато, струва ми се, британците и много европейци имат наистина специална връзка с домашните си любимци, може би защото прекарват доста повече време под един покрив през зимата.
В едно интервю казвате, че има много неща зад вратите на ветеринарното „спешно отделение“, за които ние не подозираме. Какво имате предвид?
Най-вече нивото на технологиите, които имаме на разположение. Хората нямат представа от нивото на медицинска грижа, което домашните животни получават в днешни дни. Процедури като сърдечни и мозъчни операции, лазерна хирургии, присаждане на бъбреци, бионични стави. Всичко това е възможно днес. Мисля, че моето предаване хвърля светлина и върху това.
От една страна, човекът е най-добрият приятел на животното. Едва ли не член на семейството. Но от друга, ние унищожаваме тяхната естествена среда и ги заплашваме сериозно, това не ни ли превръща и в най-големия им враг?
Да. Това е доста обективна оценка. Да, наистина нашите кучета и котки могат да получат превъзходна здравна грижа и много собственици дават мило и драго, за да ги лекуват. Виждал съм хора да продават колите и къщите си, за да осигурят лечение на домашните си любимци
Но същевременно се случват някои критични неща с дивите животни. Аз тъкмо завършвам магистърска степен по медицина за диви животни. И наистина е много тъжно като четеш, например, тигрите – върху които работих през последните няколки дни, са останали само коло 2,300 в цяла Азия, което е покъртително като се вземе предвид, че е имало стотици хиляди само преди 20-ина години. Такива негативни промени в околната среда се случват по целия свят и трябва всеки от нас да се опитва да упражнява натиск на някакво ниво. Това може да предизвика осезаема промяна. Свидетелство за това е популацията на пандите, която е във възход, защото те добиха популярност. За съжаление, има много по-малко популярни животни, при които тенденцията е обратната.
Имаме ли склонност да забравяме за видовете, които не са толкова „сладки“, колкото например коалите или пандите, които всичко харесваме?
О, да, разбира се. Ние сме хора и има определени неща у животните, които харесваме. Такава е природата на вида ни. Но ние също така сме сложно-устроени. Надявам се, че това ще ни помогне да осъзнанем, че има и други видове, които не са толкова сладки, гушкави и симпатични, но те също страдат.
Отиваме в съвсем друга посока сега. Смятате ли, че хората и животните наистина се разбират. Например, кучето ми дали ме разбира на някакво ниво само защото на мен ми се струва, че ме разбира, или НАИСТИНА ме разбира?
Аз лично мисля, че да. Вижте, ако някой смята, че е странно да говориш на домашните си любимци, значи ще ме сметне за много странен човек, защото аз си говоря с тях непрекъснато. Разбира се, вероятно не разбират всяка една дума, но със сигурност схващат замисъла, от начина, по който им казваш нещата.
А дали не прекаляваме с любовта към животните? В крайна сметка, те не стават ли повече от домашни любимци, започваме да ги третираме като човешки същества? Не трябва ли да има граница, която да не се прекрачва?
Разбирам какво имате предвид. Трудно е обаче да се измери колко точно означава едно животно за някого. Затова смятам, че е опасно да се чертаят граници, защото за някой това може да е единственото същество в живота му, което го обича. Затова този собственик ще е готов на всичко, за да се почувства животното по-добре, но това винаги трябва да е за доброто на животното.
С какви трудности се сблъсквате в клиниката всеки ден, когато камерите са включени?
Кабели! Чакайте да помисля. Може би, когато има включена камера, докато правиш обичайните ежедневни неща, стресът е малко по-голям, защото го има този допълнителен чифт очи, който те наблюдава. В моя случай това може да са милиони хора. Така че в това си има някакво допълнително напрежение, но пък така ставам не само опитен ветеринар, но и опитен телевизионер.
Кое е най-важното нещо в работата на един ветеринар днес?
Бих казал, че всичко опира до любовта към животните, мисля. Трябва да си отдаден и напълно да оценяваш важността на тази професия.