Ваня Григорова е родена през 1978 г. Завършва Националната търговско-банкова гимназия, магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство. Председател е на сдружение „Солидарна България“. То бе сред основните организатори на българската част от общоевропейския протест срещу ТТИП - Трансатлантическото търговско споразумение между САЩ и ЕС, което се договаря тайно и крие редица опасности (припомнете си какви тук). Actualno.com се срещна с нея, за да научи повече за споразумението и позицията на България спрямо него.
Първата част от интервюто с г-жа Григорова публикувахме вчера.
При евентуално приемане ТТИП автоматично ли ще влезе в сила за всяка членка на ЕС?
Предстои юридически спор дали споразумението да бъде признато за „смесено“ или чисто търговско. При първата хипотеза трябва да премине през парламентите на 28 страни. Но знаем, че разделени страните ще бъдат по-слаби.
Във връзка със споразумението има и притеснения по отношение на социалните системи. Какви са те?
Те ще бъдат сериозно подкопани. САЩ не са подписали едни от основните стандарти на Международната организация на труда. Те са четири основни групи и са подписани от всички членки на ЕС, както и от кандидат-членките. Така ТТИП се превръща в отказ от права, защото ще наложи сваляне на регулации. Да си припомним скорошен случай – в Горни Лом. Всички бяхме възмутени, че не са спазени изисквания за безопасност на труда. Сега сме възмутени, че ги има, а не са спазени. Тогава може изобщо да ги няма.
Кои страни от ЕС са поддръжници и кои са противници на споразумението?
Не може да се каже еднозначно, тъй като в различните правителства има и подкрепящи, и съпротива. Съвсем наскоро Германската социалдемократическа партия се обяви против ТТИП във вида, в който го знаем в момента спрямо изтеклите документи. Първите, които намериха и публикуваха документи, пък бяха Европейската лява партия (да не се бърка с ПЕС) и Европейската зелена партия. Европейските профсъюзи също се обявиха против. Германската социалдемократическа партия е една от основните в ПЕС - ако се приеме позицията й от партията майка, това би означавало, че споразумението, поне в очертаващия се вид, е обречено.
В България кои политически сили са против?
Партиите, които са част от семейството на Европейската лява партия и Европейската зелена партия – Българската левица, Зелените и Зелената партия. Те подкрепиха и протеста на 11 октомври.
Миналата седмица ЕС все пак оповести мандата, при който се водят преговорите със САЩ. Притеснени ли са европейските органи от обществената реакция?
Да, притеснени са. Този мандат изтече преди почти година. Въз основа на него вече беше издадена книга на депутата Патрик Льо Ярик от Европейската лява партия, има я и на български. В нея член по член е анализиран мандатът. Няколко месеца след издаването й ЕК го оповестява. Нека това да не се сочи като някакъв пример за прозрачност, защото беше направено под натиск. Пак под обществен натиск през март ЕК откри обществено обсъждане по повод механизма за защита на инвеститорите. Ние се опитахме тогава да привлечем хората да се включат със запитвания, но опитите ни не бяха успешни.
По какъв друг начин се стремите да популяризирате темата?
Сега има още една опция за участие - европейският омбудсман е открил обсъждане по отношение на прозрачността на преговорите. Крайният срок за включване обаче е много скоро – 31 октомври. Направихме и обсъждане у нас, зададохме въпроси към партии и кандидати по време на кампанията за евроизборите. Отговориха Българската левица, Зелените и Зелената партия, както и малко изненадващо за нас - „Синьо единство“, които настояха за откритост на преговорите. Отзова се и независимият кандидат-евродепутат Виктор Папазов.
След това през юли имаше среща в Брюксел, на която бе решено да се направи подписка по механизма на Европейската гражданска инициатива, което означава, че ако се съберат 1 милион подписа в целия ЕС, Еврокомисията ще бъде задължена да изготви законодателна инициатива и тя да бъде разгледана от Европейския парламент и Европейския съвет. Тази инициатива бе подкрепена от над 230 неправителствени организации. Бе пуснато искане за регистрация на петицията към ЕК, но ЕК отказа с мотива, че темата е извън нейните компетенции. Това обаче е абсолютно невярно, тъй като преди време за подобно споразумение между Швейцария и ЕС сродна инициатива е била одобрена. Така ЕК за пореден път показа, че се вслушва в гласа на лобистите, но не и на гражданите.
В момента организираме наша европейска гражданска инициатива и без одобрение от Брюксел. Самоорганизираната подписка за броени часове събра стотици хиляди подписи. Квотата за България е 12 750 подписа. Линк към нея може да бъде открит на сайта ни.
На 11 октомври се проведе и общоевропейски протест срещу ТТИП. Как го оценявате?
Протестите бяха значително по-многобройни в Западна Европа, а в Източна бе рехаво, може би заради сляпото преклонение пред европейските институции и пред американския инвеститор или може би заради някакъв източноевропейски провинциализъм. Ние обаче можем да се гордеем, че в България в няколко града имаше протести. Те не бяха лозунгарски, а се говореше по същество. Организаторите отправихме искания към новото правителство – което и да е – да изработи сайт, на който да качи всички документи и анализи, за да могат хората да формират собствено мнение. Предлагаме и алтернативна политика. Не искаме краен протекционизъм, а да се защитят трудовите, социалните права, екологичните стандарти, безопасността на храните и едва след това да се отворят останалите бариери пред търговията.
Смятате ли, че все още има шанс ТТИП да не се приеме?
Има шанс. Това, което най-вероятно ще се опитат да направят, е леко да го смекчат, за да може да мине. Може да отпаднат някои по-смущаващи клаузи. Наблюдатели предполагат, че ще бъдат създадени съгласувателни комисии по отрасли, които оттук нататък да променят конкретни стандарти и процедури в страните-членки. Опасенията ни обаче са, че след приемането, споразумението може да обрасне с анекси, които добавят онова, уж премахнатото. Ще настояваме за гаранции, че такива анекси няма да „пораснат”.
Предвижда ли „Солидарна България” още протести срещу ТТИП?
Засега смятаме, че от друг протест няма смисъл. Надяваме се първо да се пробие информационната завеса, за да могат да се чуят аргументите, които имаме. Те се увеличават, тъй като се увеличават и анализите на потенциалните ефекти на споразумението. В края на месеца ще правим дискусия за ТТИП, като се надяваме да се отзоват хора, от които зависи натиска за повече прозрачност при преговорите. Надяваме се, че тези хора ще започнат да говорят откровено по темата, да кажат какво знаят и какво – не, за да можем всички заедно да вземем решение по въпроси, които не само ще имат отношение към живота ни през следващите десетилетия, но и върху живота на следващи поколения.
Ето тук можете да се подпишете под Европейската гражданска инициатива против ТТИП.
