На 23 август Съветът за електронни медии (СЕМ) трябва да обяви избора си за нов генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Девет са кандидатите за поста на обществената медия. Actualno.com разговаря с Валерий Тодоров, който е един от тях.
Г-н Тодоров, защо решихте да се кандидатирате за генерален директор на БНТ?
Това е моя професионална мотивация. Знаете, че съм работил в радиото, правил съм вестници, работил съм за БНТ още в най-младите си години. Снимал съм за „Светът в действие", за различни предавания на БНТ. Получи се така, че през годините моят приоритет беше радиото, но винаги съм запазвал интереса си към телевизията.
Стремежът ми сега е продиктуван от развитието на новите технологии. Приложил съм и имам иновационни идеи в областта на медиите. Иска ми се това, което знам, което мога, да получи естествено продължение.
Ако бъдете избран, кои ще са най-важните промени, които ще направите в Националната телевизия?
Залагам на новите технологии, на обновлението, на диалогичната, интерактивната персонифицирана журналистика, междужанровите формати, хибридните медийни услуги, на новия зрител, който иска всичко, по всяко време, на всяко място и на всяко достъпно устройство. Националната телевизия е изправена пред много голямо предизвикателство – да покаже през новите медийни платформи, чрез ефира и „малкия екран“ богатството на архивите си, многообразието на съдържанието, огромния професионализъм на журналистите. Тя трябва да изпреварва, а не да догонва тенденциите и очакванията. „Облачни“ технологии за пренос и съхранение, виртуални студийни технологии, евтина мобилна техника за присъствие на мястото на събитията. БНТ трябва да спечели новия зрител, който вече почти не познава радиоапарата, а неговият телевизор е на дланта му. В статуквото няма бъдеще. Трябва да бъде преодолян страхът от промяната.
В момента този взрив на нови медии, нови технологии предизвиква остра конкуренция между съдържанието и технологията. В този спор кой ще победи аз мисля, че в крайна сметка най-важно е съдържанието, защото всеки вече може да създаде достатъчно достъпна технология, но качествено съдържание не може да създава всеки, особено с марката и отговорностите на една обществена медия като БНТ.
Искам онова, което е познато, което се смята за утвърдено, да бъде подложено на промяна, на ребрандинг и същевременно да влязат онези нови мобилни, хибридни технологии, които да привличат младото поколение, новия зрител.
Всъщност БНТ е изправена пред едно важно предизвикателство - да намери, да подготви, да привлече подрастващия нов зрител. Този, който иска да има всичко, навсякъде, по всяко време, с най-високо качество на съдържанието и технологиите. Надявам се да го получи с марката и качеството на БНТ.
Какво мислите за Закона за радио и телевизия – трябва ли да бъде променен в частта за избор на генерален директор на БНТ и БНР и защо?
Този закон е безнадеждно остарял и абсолютно неадекватен на тези условия, които предлага развитието на технологиите.
Този закон беше правен в друго време. Законодателната среда извън него се промени, а той не се разви. Получи се така, че Законът за радиото и телевизията /ЗРТ/ е свръхрегулативен за обществените медии - БНТ и БНР, а същевременно остави извън полето на регулация редица важни области, които засягат всички медии. Ние делим медиите на търговски и обществени, но всъщност всяка медия е обществен продукт. Тя е обществен интерес. Това е поръчка на обществото към нас, към журналистите. Затова законът трябва да бъде променен. В него има вече много остарели представи. Смятам, че през годините се засили регулацията, за сметка на саморегулацията, което пък е основно изискване на Комитета на министрите, на Европарламента, изобщо във всички европейски директиви.
Например - Съветът за електронни медии (СЕМ), който избира генералните директори и управителните тела, вече е с мандат 6 години. Там формално са предвидени нови назначения и обновяване чрез жребий. Новите назначения се бавят, обновяване не се извършва, даже се оспорва и се получава така, че един състав на СЕМ може да избере три ръководства на националните медии. Това означава тотален превес на регулацията. Като отчетем, че СЕМ се избира по политически квоти, това естествено създава предпоставки, създава внушения и очаквания за политическа намеса и в повечето от случаите - като очакваш нещо, то се случва.
Като отчетем и че мандатите на генералните директори са три години, каквито мандати няма никъде, нито в ЕС, нито извън него - това подлага на силна нестабилност БНР и БНТ. Нормално е мандатите на управителните органи на обществните медии да бъдат 4-5 години, както са мандатите в културната сфера у нас. Тогава вече можем да говорим за стабилност. Дълъг е този разговор за Закона за радиото и телевизията, но смятам, че той в този си вид е безнадеждно остарял.
Да оставим настрана и че с последните поправки, които бяха направени, се иззе основният демократичен принцип - мандатността. Тези прецеденти създават предпоставки за следващи. Получава се така, че ето - изборът за генерален директор на БНТ беше отложен заради едните избори, после заради другите, сега започват отново увъртания заради Българското председателство. Утре може да има още едни избори. Тогава какво? Оказва се, че един директор може да бъде несменяем, а това не е здравословно нито за медията, нито за самия него. Защото всичко сега се прави за деня, на мига, без ясна перспектива.
Откакто бяха обявени кандидатурите за нов генерален директор на БНТ, не спират спекулациите, че някои от кандидатите са инструмент за овладяване на телевизията от управляващите т.е. ГЕРБ и/или Делян Пеевски. Вие виждате ли такива кандидати и ако да – кои са те?
Аз виждам това, което виждате и вие. Въпросът е това, което не виждаме, то е най-тревожното. Дано това са само опити, дано не са успели, докато ние се чудим дали ще го има, дали няма да го има този конкурс и кои са фаворитите на властта.
Самият факт, че някои от колегите от медиите тиражират не необходимостта да се извърши един солиден избор за обществена медия, а се опитват да разпознаят и да утвърдят фаворитите на властта... мен това ме тревожи. Но най-вече ме тревожи онова, което не виждаме.
А мислите ли, че ще има избран нов генерален директор?
Ако не бъде направен избор, ще възникнат много въпроси, особено в навечерието на председателството на ЕС. Ако Съветът за електронни медии, който отложи няколко пъти конкурса, а веднъж даже и собственото си решение за насрочване на конкурс, не го проведе и сега, мисля, че ще възникне въпрос за съществуването на този съвет. Той може да отрече самия себе си.
В края на краищата, за разлика от Комисията за регулиране на съобщенията, която е държавен регулатор, СЕМ е обществен регулатор, независимо, че е формиран по политически квоти.
В края на юли в сайта на БНТ се появи информация, според която през юни Вяра Анкова е пуснала поръчки за нов сериал и за техника на стойност милиони левове, но тези поръчки са обявени като спешни т.е. минават без търг. Мислите ли, че това е сигнал, че управляващите ще въздействат на СЕМ и няма да бъде избран нов генерален директор на БНТ, а г-жа Анкова ще си остане още неопределено време на поста?
Тук можем да влезем в сферата на астрологията. Не знам доколко са спешни тези поръчки. На този въпрос трябва да отговори СЕМ или новият генерален директор, който ще може да види дали те имат характера на спешност. Може би този ход внушава - виждате ли ние ще сме и следващите. По-скоро смятам, че това е свързано с някаква програмна необходимост. Но, пак изказвам само предположение.
И според вас има ли вариант г-жа Анкова да си остане директор за неопределено време?
След като досега бяха намерени няколко варианта, винаги ще се намери още един. Не бива да го изключваме. Вие виждате на коя позиция е страната ни по свобода на словото, виждате оценките в последния доклад на Европейската комисия - какви тежки евфемизми са използвани, за да се формулира зависимостта, която цари в някои от медиите. Не би било добър знак в навечерието на нашето председателство на ЕС да се стигне до такъв прецедент. Още повече, че сред кандидатите има достатъчно подготвени хора, някои от тях даже са доста по-подготвени от тези, които са на управленски постове в БНТ в момента.
Покрай побоя над Иво Никодимов стана ясно че Националната телевизия е член на организация на търговци, каквато е КРИБ. Какъв е Вашият коментар?
Моят коментар е - без коментар. Мисля, че това участие не е продукт на някаква необходимост. Не знам дали носи някакъв обществен престиж, не знам дали е плюс за самото ръководство, тъй като обществената медия трябва да е равноотдалечена от всички икономически и политически структури. Приближаването до една или друга неизбежно създава усещане за нерегламентирана близост и зависимост. Може би не е сред най-сполучливите решения на управителния екип на телевизията. А относно побоя над Иво - това е безобразие. Нашият труд се нуждае от по-солидна правна защита.
Известен сте с това, че сам обичате да вършите работата си, да пипнете нещата със собствените си ръце. Разкажете ни малко повече за себе си.
Да, определено обичам да „пипна“ всяко нещо. Някога интересът ми към печата започна с това, че не само редактирах вестник в Софийския университет, но и графично го оформях. Имам трайни интереси в областта на графичното оформление. Завършил съм и една от първите конкурсни паралелки в страната "Програмиране и изчислителна математика". Тогава компютърът беше пететажна сграда, а ние тествахме и първите сметачни машинки „Елка“. В моя роден град беше единият от общо двата български завода за производство на изчислителна техника. От това далечно време е интересът ми към информационните технологии.
Колкото до телевизията, да, аз съм снимал често сам информационните сюжети, които изпращах като кореспондент в чужбина, благодаря за съветите на един много голям телевизионен оператор - Христо Обрешков, светла му памет, с когото съм снимал най-често и най-интересните сюжети, които ми се е налагало.
Имали ли сте някакви по-интересни случки, свързани с работата ви в телевизията?
Спомням си когато снимах интервюто с Армен Джигарханян. Аз съм и оператор, и репортер. Залагам камерата и тъкмо разговорът тръгва, няма как, ставам, за да сменя близкия или средния план на камерата. Разговорът беше много откровен, личен и интересен и после колегите от „Панорама“, които много искаха да излъчат цялото интервю, се тюхкаха – нямаше ли как да го снимаш и от различни ъгли. Е как да стане – близо час интервю и вие ту влизате в кадър, ту излизате, ставате, сядате. Джигарханян по едно време ми казва: „Седни, моля те, че ще ми се завие свят“. Но беше страшно точен – като по ноти започваше следващата фраза, сякаш разговорът не е прекъсван. Това е страшен професионален рефлекс. Ще се отклоня, но в своята практика съм се срещал с още един такъв невероятно точен човек – бившият председател на БНБ Тодор Вълчев. Казвате му – информация до 40 секунди. На 40-та той е завършил мисълта си.
Когато снимахме Алла Пугачова за филма за Емил Димитров беше много горещо лято. Беше мъчително за мен, защото трябваше да отидем във вилата й в Подмосковието, а аз бях с гипсирана счупена ръка, по фланелка без ръкави, друго не можех да облека. Седнахме предварително да говорим и ми направи впечатление колко прецизно тя се готви за снимките. Звезда, която изключително много държи на това как ще изглежда пред камерата. Алла отиде да се приготви, а през това време операторът оглеждаше колоните на верандата. Идеята беше да скрием гипсираната ми ръка по време на интервюто зад една от тях. Излиза Алла и ни гледа учудено. След обяснението взе да се смее - “Кога друг път ще можеш да ме интервюираш със счупена ръка”? Много интересни бяха кадрите как се разхождаме двамата из градината и аз вървя по потник и внимавам да не я закача с гипсираната си ръка.
Няма да забравя и срещата между Клинтън и Елцин в Хелзинки. Бяха я нарекли „срещата на куците патета“. Елцин беше след операция на сърцето, а Клинтън с гипсиран крак заради скъсан менискус. Елцин непрекъснато се шегуваше с Клинтън и казваше: "Ама вижте с какви болни хора ме карат да водя преговори!” Финландците пък три пъти местиха червената пътека на летището, защото не можеха да свалят Клинтън с инвалидната количка от Air Force One. Оказа се, че финландците нямат толкова висока стълба /президентските самолети са с по-висок борд/ и едва успяха да пренесат Клинтън с количката през пилотската кабина. Когато пък пристигна Елцин, 10 минути се мъчеха да отворят отвътре вратата на току-що слезлия от конвейра специален президентски самолет. Голям смях падна около тези инциденти в пресцентъра, където гледахме гафовете на огромни стенни екрани.
Като се връщам в спомените си още по-назад, спомням си как с екип на Националната телевизия тръгнахме за Москва доста преди да стана кореспондент там. Трябваше да снимаме филм за първите демократични избори в Русия. Борис Елцин беше в немилост, но това го правеше популярен. Ерата на перестройката... След снимките през деня случайно отиваме в Дома на художниците в Москва. Гледаме – много народ, невероятна суматоха. Оказа се, че е организирано закрито представяне на един от големите руски скулптори и художници Михаил Шемякин, приятел на Висоцки. Дисидент, лежал в психиатрични клиники и лагери, изключително популярен в големите културни столици Париж и Ню Йорк, невероятен илюстратор на Хофмановите приказки. Не допускаше никого от придошлите руски и чужди журналисти, но изненадващо много приятелски се съгласи да даде интервю само на мен. Ами сега. Ние бяхме без камерата. С неудобство го помолих да ни изчака 30- 40 минути да вземем камерата от хотела. Седнахме да си говорим и той търпеливо изчака тези 30-40 минути, като междувременно отказа на всички други медии и накара високопоставените гости да ни чакат. Докато тичахме по стъпалата към горния етаж към залата за откриването, впечатленият оператор от BBC, докато ни изпреварваше, запита „От коя телевизия сте“. „От независимата българска телевизия“, пошегува се операторът Христо Обрешков. Британският колега от изумление спря, засмя се и продължи да тича. Затова и когато влизаме да снимаме главния редактор на сп. „Огоньок“ Виталий Коротич, рупор на перестройката тогава, той на шега, но и с респект ни посрещна – „О, независимата българска телевизия“. Беше 1991 г. Съветският съюз беше още цял, а до демокрацията у нас имаше време...
А иначе на мен се падна професионалната съдба да отразявам разпада на Съвета за икономическа взаимопомощ, на Варшавския договор, на бивша Югославия, бях сред първите журналисти, влезли в Албания, след падането на Енвер Ходжа. Някой ден ще го разкажа...Колегите даже се шегуваха дали няма да ходя в Куба.
Интервю на Ивайло Анев
