Търновският адвокат Сева Памукчиева осъди Държавен фонд "Земеделие" да каже кои си 300-те фирми, спечелили най-много европейски субсидии за земеделие от 2007 насам, година по година. До делото се стигна, след като ДФЗ отказа да даде справка за това с аргумента, че подобна информация не е от обществен интерес. Административният съд във Велико Търново обаче реши в полза на адвокат Памукчиева, а справката все още се очаква.
Защо обаче е нужно това и до какво ще доведе?
"Парите за земеделие от европейските фондове имат най-голям дял от всички европейски пари изобщо. Затова целта е да разберем как се разпределят те. Това, което буди сериозно притеснение, е, че в България фондовете се разпределят на лица, които притежават изключително крупни земеделски стопанства. И тук идва въпросът дали парите, които идват от джобовете на всички европейски данъкоплатци, реално подпомагат конкурентоспособността на земеделците в Европа или са, за да може дадени земеделски производители, които притежават прекалено голямо количество земя да печелят от това нещо", разказа в "Студио Actualno" адвокат Памукчиева и допълни:
"България може би няма да е държавата, която ще създаде най-иновативния технологичен гигант, но България със сигурност може да се развива в сферата на земеделието и по този начин да даде възможност за повече хора да намерят препитание, като се върнат към обработването на земя. Това е от огромните потенциали на нашата държава. Ако повече български граждани знаят, че имат възможност да получават европейско финансиране, което да им помогне да стартират своя собствен малък бизнес, това ще бъде една инжекция за тях да са по-независими, но ще бъде и шанс за селските райони в България да се развият."
Адвокат Памукчиева смята, че една от причините ДФЗ да откаже тази информация е страхът, че ако тя стане публична, ще започне обществен дебат за това как се разпределят тези средства. А това може да принуди държавата да промени политиката си.
Целта на европейските средства в сферата на земеделието е да направи малките земеделски стопани по-конкурентоспособни. Един от механизмите да се случи това е Схемата за препразпределителни плащания. Но и там парите не се озовават в крайните бенефициенти, за които са предвидени, споделя адвокат Памукчиева:
"Идеята на Схемата за преразпределителни плащания е всеки един земеделски производител, който декларира земя, да получава допълнително плащане за първите 300 дка. Порочното у нас обаче е, че към настоящия момент това допълнитeлно плащане се изплаща на всички земеделски производители, без значение колко декара са декларирали. Така тази схема, която изначално е предвидена да помогне на малките стопанства, реално се превръща в допълнителна финансова инжекция за големите производители."
"И най-абсурдното е, че става въпрос за всъщност доста малка сума пари спрямо оборотите на големите производители, но те продължават да я получават. И това не зависи от Европейския съюз. Това е политика, която е възприета от България и правилата се определят от нашата държава. България е определила, че тези плащания ще получават всички."
"Европейският законодател изрично е посочил, че лица, които фиктивно отговарят на условията не трябва да получават средства. Това номинално съществува в нашето законодателство като правило. Тоест, не е позволено едно лице да ползва няколко пъти тези средства, ако раздроби стопанството си в няколко търговски дружества или работи с поставени лица. Всички в земеделието знаят за това изискване, но заради нормативни празнини в нашето законодателство, то реално не се спазва."
Още за случая може да научите в интервюто ни с адвокат Памукчиева.
Actualno.com ще продължи да следи темата, а ако вие имате сигнал свързан със злоупотребата със субсидии в селското стопанство, пишете ни на editors@webground.bg.
