В края на ноември лидерът на ДСБ Радан Кънев предложи на своите съпартийци от ДСБ харта от седем ценности, около които формацията да се обедини и след това да се обърне към всички убедени демократи и към всички политици от дясното и центъра, които споделят тези ценности, да се присъединят. Кънев го направи, след като беше част от управлението на второто правителство на Бойко Борисов, но официално обяви, че излиза в опозиция след скандалите около съдебната реформа.
Actualno.com се срещна с Радан Кънев, за да разберем повече за новото обединение, Реформаторския блок 2, референдума на Слави, изборите, загубата на ГЕРБ и оставката на Бойко Борисов.
- По време на националното съвещание на ДСБ преди седмица Вие обявихте, че задачите, за които се борите, вече не могат да бъдат изпълнени с "Реформаторския блок на Кунева и Лукарски", както и с "ГЕРБ на Борисов и Цветанов". Отчитате ли като грешка това, че в продължение на година, дори в опозиция, не работихте за колкото се може по-скорошни избори?
Не, от първия момент на излизането ни в опозиция и до ден-днешен аз казвам, че моментът на изборите е отговорност и решение на ГЕРБ. Те показаха, че имат мнозинство, даже няколко различни мнозинства в 43-ия парламент. Дали ще носят отговорност за властта или ще я захвърлят е изцяло тяхно решение и най-точно - решение на премиера.
- Някои хора ви обвиняват в нерешителност. Смятате ли все още, че беше правилен ход да не напуснете Реформаторския блок веднага след оставката на Христо Иванов и смятате ли, че спечелихте нещо от това и ще има ли отражение на резултата на ДСБ на следващите избори?
Една година, в която ДСБ беше в опозиция и част от РБ, беше тежък период за нас, без съмнение. Същевременно аз и пред съвещанието на ДСБ отчетох, че беше важен период за вътрешна консолидация и единство на партията. Така че от една страна безспорно беше решение, което накърни доверието в партията, от друга страна беше решение, което съхрани нейното единство. В момента мнозина пророкуват някакви напрежения в ДСБ, но ние отделихме достатъчно време за себе си в тази година, за да се консолидираме. Това беше важно за вас.
- Този нов проект ли е консолидацията, за която говорите?
Не, новият проект трябва да бъде обединение, предпочитам думата обединение, на много хора, които са извън ДСБ, тя трябва да бъде просто част от този процес. Ние отделихме достатъчно време на вътрешната си консолидация, сега сме единни в желанието си да сътрудничим с всички граждани в България, които искат радикална промяна. Достатъчно единни сме, за да предложим платформата за това обединение. Това е предложеният от нас Договор за нова република. Седем ясни точки които предвиждат коренна цялостна промяна на начина, по който властта се упражнява в България.
- На съвещанието на партията си казвате, че доскоро дори в нея е имало хора, които са били готови на всичко, за да са във властта. Петър Москов ли имате предвид? Лукарски и Кунева влизат ли в тази бройка?
Изобщо не искам да влизам в лични престрелки. Дясното има достатъчно тежка история на лични конфликти. Аз нямам конфликт с никого. С тези хора, и с Москов, и с Кунева, и с Лукарски, имам много различно виждане какъв е смисълът на политиката. Как се отговаря на доверието на избирателите и каква е цената на участието във властта.
- Петър Москов обаче ви нападна. Той каза, че всеки, който се опита да раздели дясното, върши престъпление. Чувствате ли се като престъпник?
Както казах - мен могат да си ме нападат, свикнал съм. Това не означава, че по какъвто и да било начин ще отговоря. В продължение на 3 години положих всички разумни и може би не малка доза неразумни усилия да обединим РБ в единна формация. Многократно предупреждавах, че ако това нещо не се случи, Блокът няма бъдеще и няма да бъде политически полезен на избирателите си и на българската нация. Многократно каних колегите да свикаме съюзния конгрес, който е обещан по учредителното ни споразумение.
Включително в период на тежки отношения отново съм протягал ръка и съм казвал, че аз нямам никакви лидерски амбиции в рамките на Реформаторския блок. Поне пет пъти съм го казал. Аз искам единно лидерство, което да не бъде моето, защото ми беше ясно, че няма как аз да обединя тези хора. Пък и честно казано не съм изгарял от желание да бъда лидер на службогонци. Не ми е това представата за политика.
- Наричате ли по този начин Лукарски и Кунева службогонци или не?
За съжаление, много хора в българската политика са службогонци. Не става въпрос за двама или трима души. При всяко положение, тези усилия останаха без резултат. Така че не мога аз да съм човекът, който дели. Аз три години се опитах да обединявам - не успях. Дали си е струвало усилията, не гледам назад.
- В тази насока как ще коментирате твърдението на Кунева, че е недопустимо да се върне мандата, получен от Росен Плевнелиев?
Мисля, че точния израз беше друг. Наистина не смятам, че цялата тази драма около участието на РБ във властта и нежеланието на министрите да се разделят с постовете си, е нещо важно за страната и си заслужава коментар.
Много лесно бих влязъл в дребно заяждане, но истината е, че България е в криза. Ние посочваме път за излизане от кризата и искаме политическата власт, за да поведем страната по този път. С цялото съзнание колко голяма е тази амбиция и колко голяма отговорност носим.
- Значи ли това, че според Вас новото дясно обединение може да вземе властта и да поемете вие управлението?
Това могат да кажат само избирателите. И то, забележете, не социолозите, а избирателите. Защото на социологически провали се нагледахме и в България и в целия западен свят в последната година. И то драматични. Въпросът е от какво има нужда обществото ни. Ние сме абсолютно убедени в решенията и ги посочваме.
На първо място ние имаме нужда от прокуратура, а не от шоу програми и партньор на Слави Трифонов. Аз мисля, че Трифонов е достатъчно добър шоумен и Цацаров не му е нужен за този бизнес. Трябва ни истинска антикорупционна прокуратура, която да спре кражбите на най-високите политически нива. Имаме нужда от политическо лидерство, премиери и министри, които да могат да озаптят собствените си партии в техния стремеж за партийни назначения. И вместо да раздуват администрацията с нови и нови партийни секретарки, да я съкратят наполовина и да я обърнат към хората.
Имаме нужда от истинска децентрализация. Аз много съжалявам, че тази дума се изхаби, както много думи в българското обществено пространство. Изхаби се без обаче да се е случило в тази посока. Децентрализация означава данъците, които българите плащат, да се харчат близо до техните семейства, така че те да виждат полза от това, че се разделят с парите си. Другото е кражба и в очите на огромна част от българските граждани и фирми, данъците са кражба, с която някой друг после си прави предизборна кампания. Най-грозният пример е Бойко Борисов, но той далеч не е единствен.
- Именно премиерът в оставка обвини лично Вас и ген. Атанасов за липсата на обща дясна кандидат-президентска кандидатура.
Трогателно е това обвинение, защото то предполага, че зад нас стоят 800 хил. гласа. Аз не съм песимист, но смятам, че в момента няма такава електорална мощ зад гърба ни. Много би ми се искало.
А иначе ние бяхме хората, които от една година насам предупреждават, че той води десницата към загуба на президентските избори. Предупреждавахме публично и посочвахме решения. На всичко това беше отговорено с една партийна надменност от страна на Борисов и Цветанов, която в крайна сметка ги завлече в блатото. В този смисъл, ако който е предупреждавал, е виновен - нека сме виновни. Стана това, от което се опасявахме.
- А то е загуба на изборите?
А то е лява вълна на президентските избори и един мощен протест на българските граждани, който заплашва да премахне десницата от политическата карта.
- Мислите ли, че вашето ново обединение може да спечели част от този протестен вот, който в голямата си част отиде при Румен Радев?
Протестният вот отиде при Радев, Каракачанов, много голяма част от протеста на средната класа отиде в кампанията на г-н Марешки. Тя си струва да бъде наблюдавана по-внимателно, защото той спечели стотици хиляди гласове с това, че на практика показа картела в сферата на горивата. Нещо, което ние много пъти сме доказвали като политици. Но той го показа като бизнесмен и увлече целия малък бизнес в малките и средните градове на страната.
Ние не искаме да усвояваме протестен вот, ние искаме да насочим тази протестна енергия към изграждане. Това е съвсем различно. Много е лесно да се насаждат страхове и да се злоупотребява със страховете на българите. Това правиха и Каракачанов, и Радев в кампаниите си.
Много е лесно да се постигат успехи на гребена на гнева на хората. Това направи Марешки.
Това, което ние искаме, е основателните страхове, основателният гняв, основателният протест, да бъдат насочени към нов градеж, към нови, независими, непартийни, а национални институции. Това е по-трудна задача, но ние ще се нагърбим с нея. И само подобен идеал, за едни наистина независими и национални републикански институции, може да спре връщането на ДПС и БСП във властта. Защото във момента някакви хора ме призовават да се обедняваме с ГЕРБ, за да спрем БСП и ДПС. Видяхме колко ги спряха. Спряха ги, та се невидяха. На президентските избори ги биха 2 към 1.
- И все пак мислите ли, че можете да направите всичко това, за което говорите, без да навлезете в техния тон. Да влезете и Вие с тона на популизма, защото се вижда, че явно хората това искат да чуят и това им харесва?
Въпросът е какво наричате популизъм. Ако кажем, че трябва да спре да се краде в България. 20-30-40% от всяка обществена поръчка, тоест от пари, които ние сме извадили от собствения си джоб, за да си платим данъците. Ако кажем, че трябва да спрат данъците ни да се използват за предизборна кампания на управляващата партия, всяка божа година и да ходи премиерът и да обяснява, че той бил платил нещо, все едно, че той ги е изкарал тези пари. Това популизъм ли е? Не, това е реална болка на хората, но това не е популизъм.
Аз ще засегна една друга тема, която смятам за много важна. За мажоритарния вот. Всички говорят за популизъм или едва ли не за това че няколко милиона българи са подведени и са политически неграмотни. Аз не съм съгласен. Смятам, че мнозинството от участващите в референдума съвсем рационално избраха мажоритарния вот, защото те виждат две неща. Те виждат как се редят листи през 4 години или по-често с тези предсрочни избори, които имаме напоследък. Те виждат всяка една партия как реди листите, виждат скандалите, виждат купуване на места в листите, виждат как местните мафиоти поставят свои хора в различни партийни листи. А виждат и още нещо. Абсолютни безличности, абсолютни мижитурки, които защитават пропорционалния вот. Естествената реакция като видиш подобно нещо, е да кажеш "Аз точно заради теб не искам пропорционален вот".
По тази причина ние защитаваме идеята за силен мажоритарен елемент. Може би 50% от народните представители да са избрани по немския модел като мажоритарни кандидати. Защото смятаме, че протестът на българите срещу пропорционалната система е осмислен. Така, както чистата мажоритарна е опасна, така и чистата пропорционална е приключена. Тя е изхабена.
Същото е и за партийните субсидии. Аз съм председател на партия. Ние получаваме значителна субсидия. Естествено, че високият размер на субсидията дава някакъв комфорт. Но нека да видим къде отиват тези пари. Като изключим партии, от типа на ГЕРБ, които разполагат с десетки милиони, почти всяка друга партия е дала над 50% от субсидията си за медийна реклама. Ние казваме, че сме за рязко намаляване на партийната субсидия, но ние сме за забрана на политическата реклама в частните медии. Защото в държавите, които имат ниски нива на партийна субсидия, нямат частна реклама в медиите. Тя е забранена.
Нещо повече - ние твърдим, че в българските медии има много сериозна корупция. Там се плаща, за да се лансират политици и партии и тези пари се плащат и официално, което трябва да бъде забранено, и под масата, което трябва да бъде преследвано с цялата сила на прокуратурата. Това обаче е подкуп. Подкупът съвсем не е само за чиновници.
Така че когато тези въпроси излязат в обществен дебат, аз не смятам, че това е популизъм. Това е отговор на желанието на българите за промяна.
- Как ще коментирате това, че най-големите партии побързаха да подкрепят референдума и резултатите му, без да са обявили конкретна позиция по него преди провеждането му?
С една дума - страхливци. Това е истината.
- Страхуват се от?
Страхуват се от медийната мощ на Шоуто на Слави и сценаристите му. Но те са си такива - книжни тигри, медийни герои. Борисов и Цветанов, и Нинова. И понеже са медийни герои, ги е страх от медиите.
Ние търсим своята подкрепа, своята основа в смисленото желание на хората да променят страната, а не в това да подкрепи един или друг медиен герой. Никога не сме разчитали на такава подкрепа, затова имаме в момента зъбите да застанем срещу опасните предложения и да поискаме съответни разумни компенсации, ако ще се намалява субсидията. Защото всички пропускат този въпрос. Много радушно говорят за мажоритарни избори, а мълчат за субсидията и ГЕРБ, и БСП. Ние не мълчим за субсидиите, но казваме, че тези субсидии всъщност са непряка дотация за частния медиен пазар. Против сме това нещо и сме готови да се намалят субсидиите, когато се ограничи политическата реклама. Никой българин не иска да гледа политическа реклама по телевизията. Нека да направим референдум - някой иска ли да гледа клипчета в праймтайма? Никой не иска.
- Искате да кажете, че лидери и държавници като Борисов, като Нинова се страхуват от един шоумен, който има един час ефир на ден.
Борисов за 10 години е показал, че се страхува от всичко.
- В последно време стана модерно да се измислят прякори на Борисов. От „Бай Х*й“ стигнахме до „булката беглец“. Като кой герой от филм виждате премиера в седмиците след загубата на изборите?
Не мисля, че вече си струва да се коментира Борисов. Големият въпрос пред нацията е какво следва след 10-те години доминация на Борисов. Той е минало, но сега е време да говорим за бъдещето.
Интервю на Ивайло Анев
