Висшият съдебен съвет (ВСС) осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Тази промяна в Конституцията беше прокрана с изцяло нови членове – 130а и 130б и беше гласувана член по член. Конкретно за новата структура на ВСС беше приета със 199 гласа „за“, 34 „против“ и 2 „въздържал се“.
Най-важното в предложението беше разпределението на членовете в съдийската и прокурорската квота, като особено ожесточени спорове преди днешния ден имаше за прокурорската квота. Точно те доведоха до изявление на правосъдния министър Христо Иванов след гласуването, с което той подаде оставка. Причината - съотношението в прокурорската и съдийската квоти между "професионални" и "политически" фигури.
Какво доведе до оставката на Иванов? Предложението на ниво комисия за прокурорската квота беше за общо 11 членове - шестима „професионални“ членове т.е. избирани от прокурорите и следователите и петима, избирани от парламента. Квотата на шестимата „професионалисти“ включва главния прокурор, четирима пряко избрани от прокурорите и един член, избиран от следователите. На практика този текст покрива виждането на АБВ, изказано на ниво комисия и което предизвика куп критики и обвинения за нарушение на „историческия компромис“ от лятото на тази година. Тогава предложението беше за 6:6 – още един избиран от Народното събрание член на прокурорската колегия. В крайна сметка предложението на Реформаторите от „историческия компромис“ не беше прието – с 82 гласа „против“, 34 от които на ДПС и 113 „въздържал се“, 81 от които от ГЕРБ. Това на АБВ беше одобрено с 204 гласа „за“, при 12 „против“, 10 от които Реформатори.
Главният прокурор председателства заседанията на тази квота, която решава назначенията, повишенията, пониженията и уволненията на прокурорите и следователите.
Съдийската колегия се състои от 14 членове, като включва председателите на ВАС, на ВКС, както и шестима членове, избирани пряко от Народното събрание плюс шестима членове, избирани пряко от съдиите – пак по предложение на АБВ. Реформаторите искаха изборът от парламента да е на петима членове, а общо членовете да са 13. Председателят на ВКС председателства заседанията на тази квота, която решава назначенията, повишенията, пониженията и уволненията на съдиите. И тук предложението на АБВ мина – пак с 204 гласа „за“, но само 7 „против“, от които четирима Реформатори.
В чл. 130б, ал. 1 беше предложено правосъдният министър да председателства пленума на ВСС, но той да не може да участва в гласуването. Този текст беше приет със 193 гласа „за“, при 27 „против“. Самият пленум включва членовете и на двете квоти, като най-важните му функции са следните: приема проекта за бюджета на държавната власт, решава и дали мандадът на член на ВСС да бъде прекратен – заради оставка, заради извършено престъпление, заради сериозен здравословен проблем или заради дисциплинарно уволнение, както и предлага на президента да назначи или освободи съответен човек на постовете председател на ВКС, на ВАС и главен прокурор. Това предложение беше прието с 201 гласа „за“ и 31 „против“, при двама „въздържал се“.
Огромният конституционен гаф
Атанас Атанасов от Реформаторския блок предложи пленума на ВСС да не управлява недвижимите имоти на съдебната власт. По чл. 106 от Конституцията Министерският съвет управлява недвижимите държавни имоти, посочи той. Тезата му беше подкрепена от лидера на БСП Михаил Миков, а Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Явор Нотев бяха направили същото предложение още преди Атанасов да се сети. Интересното беше, че предложението на националистите не беше подкрепено от на ниво комисия. И в пленарна зала обаче то не мина – при това на цели две гласувания, главно заради многото въздържали се от бившите депутати на Бареков и АБВ.
Дебатът по същество
Като основен аргумент в защита на абсолютното равенство на членовете в прокурорската квота Радан Кънев пак посочи, че не може съдиите и прокурорите да се приравняват. Той даде за пример решение на Конституционния съд, според което съдиите и прокурорите имат различна функция според рамката на Конституцията. Съдът е под контрола на прокуратурата, ако става въпрос за извършено от съдия престъпление. Обратното не важи и прокуратурата е безконтролна, подчерта лидерът на ДСБ. Колегата му Петър Славов призова АБВ да си оттегли предложението и за съдийската квота – там да има 13 членове, от които петима да се избират от Народното събрание, шестима – от съдиите плюс председателите на ВКС и ВАС.
Чавдар Георгиев от БСП разкритикува Кънев, казвайки, че при съдебната квота решаващо значение ще има гласът на председателя на ВКС. Каква е разликата с прокурорската квота – празни приказки, заяви Георгиев.
Става дума за това ценност ли е независимостта на съда в България – за това става дума, каза правосъдният министър Христо Иванов, който се включи в дебата. Независимостта на прокурорите, следователите и адвокатите трябва да обслужи независимостта на съда, подчерта той. И защити разпределението в съдийската квота професионалисти:политически фигури да е 6:5 с думите, че председателите на ВАС и ВКС не се избират от съдиите. Международен стандарт е съдиите да са повече, каза Иванов.
Очевидно едничката цел е прокуратурата и следствието да са политически зависими, възмути се лидерът на БСП Михаил Миков. В Германия когато министърът на правосъдието предлага съдиите, това дали предполага зависимост, след като говорите за международни стандарти, нападна Миков правосъдния министър.
За цвят се появи отново и Лютви Местан – сега ДПС се оказа универсалното решение, а не универсалното зло ли, попита той, след като се стигна до момент от кого зависят конституционните промени. Бъдете единни, обичайте се в рамките на „парадоксалната четворна коалиция“ - не искам повече да имате нужда от гласовете на ДПС. За съжаление обаче ще се налага ДПС да дава своята подкрепа за национално значими теми, иронизира Местан конкретно Реформаторския блок. Местан не пропусна и Димитър Байрактаров, който искаше да бъде „екзестенциален“. Сигурно имахте предвид „екзактен“, заяви Местан.
