Костадин Ангелов е роден на 7 юни 1977 г. в Нова Загора. Завършва Медицински университет – град София с магистърски степени по медицина и по обществено здраве. През 2015 г. завършва магистратура по финанси в Университет за национално и световно стопанство. През 2014 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен доктор по научната специалност хирургия. През 2015 г. след конкурс е избран за доцент, а през 2020 г. – за професор
Кариерата на Костадин Ангелов започва в Спешното отделение – Шокова зала към Спешна помощ – град София като лекар-ординатор. През 2006 г. постъпва като хирург в УМБАЛ „Александровска“ – град София. От 2013 г. до избирането му за министър на здравеопазването през 2020 г. е директор на болницата.
Като преподавател има изнесени множество лекции по хирургия на студенти по медицина, дентална медицина, стажант-лекари, специализанти и докторанти по хирургия. Има редица публикации в български и международни списания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. През 2012 г. е признат за „Най-добър преподавател" на студентите медици от випуск 2012 г., а през 2015 г. е удостоен с наградата „Проф. д-р Парашкев Стоянов“ за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Проф. Ангелов, какви законови или други промени са необходими, за да спре агресията срещу лекарите?
Само със закони ситуацията няма да се подобри. Липсват ценности. Децата ни растат и се възпитават в недоверие към лекарите и системата. Всички сме виновни.Трябва да го осъзнаем и след това да се борим с агресията над медиците. Процесът ще е дълъг. Първо е нужно да образоваме нашите деца в уважение и доверие към лекаря. Именно затова залагаме на допълнително учебно време от 60 часа годишно за придобиване на компетентности, свързани със здравословния начин на живот, както и възпитаване на уважение и респект към всеки медик. След това бързо правосъдие. Това залагаме в предложената от нас правна реформа. Всеки, който си е помислил, че може да посегне на медик и го направи, трябва бързо да получи справедлива присъда. В крайна сметка борбата за доверието на пациентите ще е дълъг процес, но това е задължително условие за успешното лечение. Тук е и моментът да кажем, че трябва и качеството на предлаганите медицински услуги да бъде високо, за да спечели доверието на всеки болен.
Ще има ли България модерна спешна помощ или ще загубим парите от ЕС както Вие, а и настоящият служебен здравен министър предупредихте?
Стана ясно, че през последната една година проектът на практика е стопиран. Красиво е да говорим за закупуването на хеликоптери, но преди това трябва да се попълни кадровия дефицит и да се реновират спешните центрове и отделения. По наше време бяха осигурени близо 400 нови линейки, вкл. и високопроходими за труднодостъпните райони. Стартирахме всички процедури за строителство, авторски и строителен надзор. Направихме първа копка и започна строителството. След нас някъде процесът е спрял. Въпрос на приоритети. Преди обаче да се надгражда нещо, първо трябва основата да е стабилна. А основите в спешната помощ са хората. Има проблем с тях. Те не получиха обещаните им увеличения на заплатите. Не получават и ваучери за храна. Това е подигравка. И това е логично, след като системата през последната година и половина се управляваше от хора, които не я познаваха и не им пукаше за нея.
Обещахте европейски заплати за медиците - 4200 евро за лекарите, 2800 евро за сестрите и 1400 евро за санитарите. Как ще стане това при сегашното лошо финансово състояние на болниците?
С допълнително финансиране, каквото осигурихме и то по време на най-тежките вълни на КОВИД пандемията. Тогава заплатите на лекарите се повишиха с 600 лева, на сестрите - с 360 лева, а на санитарите - със 120 лева. Отделно всички работещи на първа линия получаваха по 1000 лева на месец върху основните си възнаграждения. И тези пари не бяха за сметка на бюджетите на болниците, а от държавата, което дори позволи на лечебните заведения да намалят просрочените си дългове, за разлика от последната година, когато отново имаме покачване на задълженията на болниците. И не стига това, ами обещаното от „Промяната“ през април увеличение на минималните заплати така и не се случи на много места, защото не беше осигурено финансиране, а беше казано: "Болниците са длъжни да вдигнат заплатите". Това е нищо повече от управленска немощ. Доказателство за това е решението на съда да отмени договореностите в КТД, вкарани незаконно в Националния рамков договор.
Кога пациентите ще доплащат по-малко за лекарства в аптеките и няма да трябва да вадят пари от джоба си за модерни операции?
Това, което ГЕРБ предлага е НЗОК да реимбурсира по-голям процент от цената на лекарствата, така че хората да доплащат по-малко за назначените им терапии и да не ги прекъсват заради невъзможност да си купят медикаменти. Друго решение е даване на възможност за генерично заместване в аптеките, но то към момента не получава професионален консенсус. И още нещо важно – задължение на държавата е да няма липса на лекарства. А през последната година и половина наблюдаваме липса на лекарства и то за деца – Пулмикорт, Вентолин и др. Защо и какво направиха министрите? Питах ги и двамата в Парламента, но липсата на лекарства продължава.
Какво Ви отговориха?
От многото обяснения бих направил следния синтез: „По делата им ще ги познаете . . .“.С две думи – нищо не направиха.
Е-здравеопазването панацея ли е?
- Няма едно хапче, което да излекува всички проблеми на системата. Трябва комплексен подход, а не работа на парче. Ако говорим за електронните рецепти, които ние въведохме, те са стъпка в събирането на сериозна база данни, но за нуждите и удобството на пациентите е важно да останат и хартиените. Дигитално здравеопазване обаче не означава само е-рецепти и е-направления, а цялостна свързаност на всички институции и звена в системата, възможност за истински регистри, знание какво къде се случва и следователно - реален контрол.
Например, предлагаме въвеждането на централизирана система за съхранение, достъп и анализ на образните изследвания. Това ще позволи достъп до образните изследвания на всеки болен от всяка точка в България и в Европа.
Също така планираме и внедряването на аналитични процеси, в т.ч. и изкуствен интелект, разработени върху хранилището за медицински данни към НЗИС с възможности за проследяване и предвиждане на различни сценарии в рамките на държавата, като това включва употреба на антибиотици, индекси на заболеваемост, ранно прихващане на епидемии и сезонни вируси, концентрация на болни спрямо капацитет в болничните заведения и др. Идеята е всички процеси в системата да станат видими, за да могат да бъдат управлявани в полза на хората.
Често казвате, че е по-добре да се погрижим децата да бъдат здрави, вместо да се налага да ги лекуваме, но кога страната ни ще разполага с модерна детска болница, която да предоставя комплексна грижа?
Стратегията и планът ни е за изграждане на 4 детски болници - в София, Пловдив, Варна и Бургас. Строежът на Националната детска болница беше спрян на инат и заради пари. Нужни бяха усилия за промяната на ПУП (Подробния устройствен план, бел.ред.) и след това да се издаде разрешението за строеж. Липсваше политическа воля и управленски капацитет. В основата на спирането на този проект лежат користни подбуди за много милиони, прикрити зад идеята за ново проектиране. Да Ви го кажа направо, едни хора искаха да направят ново проектиране и да вземат няколко милиона за това. Иначе няма нищо незаконно около детската болница в столицата и всички проверяващи органи доказаха това. Ако управляваше ГЕРБ-СДС болницата щеше вече да се строи и в края на 2023 щеше да е готова. Добрите новини обаче идват от Бургас и Пловдив. Проектът за детска болница в Бургас е готов и предстои да се обяви обществената поръчка съвсем скоро. Същото е положението в Пловдив. Държавата ще подкрепи и двата проекта, защото те са приоритет в детското здравеопазване. Във Варна също е взето решение за детска болница и вече се обсъжда къде да бъде разположена тя.
Всеки разговор за детска болница опира до сградите, тухлите и тежката административна процедура. А децата имат належаща нужда да се погрижим за тях днес. Затова в нашата програма за децата предвиждаме безплатен скрининг за вродени сърдечни малформации и аномалии на централната нервна система, за затлъстяване, захарен диабет, гръбначни изкривявания, създаване на Национален център за широкообхватен пренатален и неонатален скрининг и център за протонна терапия. И не на последно място - децата до 14-годишна възраст да имат право на безплатни лекарства.
Говорите за профилактика, но почти липсват национални скринингови програми, а хората от малките населени места виждат рядко дори джипито си. Имате ли решения за тези проблеми?
За хората от малките населени места сме предвидили създаването на мобилни екипи и мобилни поликлиники, за да осигурим навременна и качествена медицинска помощ за всички български граждани, независимо къде живеят. Как да докараме лекари в неатрактивните региони - те ще получават тройни заплати - от държавата, от общината и самото лечебно заведение. И успяхме на някои места. основите на този план поставих по време на КОВИД кризата, докато бях начело на здравното министерство.
Казвате – липсват национални скринингови програми – значи трябва да ги създадем. Важна част от профилактиката е ранната диагностика на тежки заболявания. Затова стартираме създаването на безплатни национални програми и прегледи за рак на дебелото черво, на стомаха, на белия дроб, рак на гърдата и на простатата.
Много болници, все по-сериозен кадрови дефицит и първи по смъртност в ЕС - как ще излезе това уравнение?
Броят на болниците не кореспондира с демографския показател „Смъртност“. Причините за смъртността са в извънболничната медицинска помощ и грижи. Здрава нация се изгражда с години. Първо трябва да имаме отговорни родители. Тук е въпрос на самосъзнание. После – образовани и здрави деца. Затова обявяваме война на затлъстяването, захарния диабет, гръбначните изкривявания и наркотиците при децата. Затлъстяването вече е световна пандемия. А от него зависят много социално-значими заболявания. Например, хората с наднормено тегло имат 30% по-висок риск за раково заболяване, почти сигурен диабет тип 2, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност.
Нашето здраве е в нашите ръце и от нас зависи дали ще изберем здравето или болестта.
Кадрите са наистина проблем. Всички знаем, че образованието е тежко, а добър професионалист се става в години практика и трупане на опит. Трябва да създаваме политики на стимулиране – да се привличат повече младежи към лекарската и на медицинските сестри професия, да се диференцира образованието така, че да е адекватно на необходимите действия при лечението. Например, спешно трябва да се образоват т.нар. парамедици, щом говорим за реформа в Бързата помощ. Трябва и да се работи за престижа на професията – тук заплащането е само една от серия стъпки, за повишаване интереса към професията и уважението към лекарите и медицинските работници.
Къде се къса най-често връзката между пациент и лекар?
Първо, хората често не стигат до специалиста, ако това не се налага спешно. Т.е. по-рано трябва да се изгражда тази връзка, за да не се стига до лечение в последен стадий на болестта. Второ, трябва да се подобри диагностицирането – тук съм категоричен и готов да стигна до крайност. Добър пример е немската здравна система, която задължава профилактичните прегледи. При нас те най-често не се провеждат, а голяма част от направените се приемат като формалност. Тук трябва да има строг контрол. Защото така се борим не просто за здраве. Така пестим от разходите в системата и възможност да се финансират повече дейности в профилактиката и възстановяването. Именно в тази последна фаза – възстановяването след лечение е точката, в която пациентът е оставен сам на себе си, на своите възможности и отговорност. Тук здравната ни система е в дълг пред пациентите.
Какво е да си лекар, който се занимава с политика?
Същото е като да си учител и да се занимаваш с политика – оставаш в професията, защото това е призвание. И се натоварваш не само в личните съдби на проблеми на хората, но и с тези на обществото. Има и положителна страна тази комбинация от две професии – дава възможност да реализираш мечтите си като лекар и като човек.
Имате син, искате ли да върви по вашите стъпки на лекар или пък на политик?
Той е много малък още. Най-важното за мен е той да бъде щастлив. Ще се постараем да го научим да взема решения и да прави избори в живота си. А дали ще стане лекар, политик или нещо друго, ще бъде единствено и само негово осъзнато решение.
