Случващото се между Европейския съюз и Полша всъщност е кулминацията на един процес, който върви от няколко години, каза в Студио Actualno политологът и европеист Владимир Шопов. Процесът е на нарастващ конфликт между сегашното правителство във Варшава и въобще европейските институции. Спомняте си, Полша беше критикувана по много различни свои политики, свързани с промени в медийната среда, разбира се най-вече в областта на съдебната система, където и всъщност беше осъдена, по отношение на правата на жените.
Става въпрос за един по-цялостен опит да се преформулира членството на Полша в ЕС и да се постави под съмнение възможността и прерогативите на европейските институции и въобще на европейското право по отношение на тези сегменти във вътрешнополитическата система, където правителството иска да има по-голяма свобода на действие.
Мисля, че както препоръча френският президент Еманюел Макрон, с Полша ще се преговаря, като ЕС няма да отстъпи. Очевидно има чисто процедурна част, която е приключила, от нея не може да се направи стъпка назад. За момента правителството във Варшава отказва да плаща глобата от 1 милион евро на ден за забавянето. Но това реално не е проблем дотолкова, доколкото дължимата сума може да бъде приспадната от тези средства, които ЕС дава на страната. Така че тук механизъм има. Но очевидно е, че ще се търси и някакво политическо решение.
Между другото, самото правителство още в края на лятото даде индикация, че ще разформирова тази дисциплинарна комисия и даже имаше вариант, който се обсъждаше. Според мен под някаква форма ще се намери решение.
Много е важна и вътрешнополитическата динамика, защото правителството загуби основния си коалиционен партньор преди няколко месеца и в момента на мен лично ми се струва, че те са раздвоени по кой път да поемат в търсенето на своето преизбиране през 2023 г. Дотолкова, доколкото сегашния конфликт според мен може да катализира един процес, който видяхме в Чехия, сега виждаме и в Унгария, а именно – общото коалиране на всички опозиционни, или на повечето партии срещу „Право и справедливост“. Според мен те ще се опитат да избегнат този сценарий, защото видяхме, че той в Чехия вече даде резултат. В Унгария ще видим какво ще се случи, но и там за първи път властта на Орбан е поставена под съмнение и под риск. Така че моята прогноза е, че правителството постепенно, в рамките на няколко месеца ще търси компромисен вариант, защото не може по толкова очевиден и бърз начин да стигне до точката, отвъд която вече наистина стои въпросът за напускането на ЕС. А това е очевидно тема, по която те въобще не могат да разчитат на подкрепа от широкото обществено мнение. Мисля, че се върви към разформироване на дисциплинарната комисия, или нейното запазване с по-ограничени правомощия, или просто нейната работа ще бъде замразена. Така че ще има политически диалог със сигурност, но в същото време ЕС и ЕК трябва да покажат, че вътре в съюза все пак има ефективни процедури и ефективно правораздаване. От тази гледна точка решението на съда също е факт и то не може да бъде пренебрегнато. Според мен става въпрос за диалог, така да се каже, на две писти и намиране на някаква нова равновесна точка между Полша и ЕК.
Зеленият пакт е, бих казал в по-широк социално-политически контекст, кулминация на една трансформация, която върви най-вече в западноевропейските общества от поне 10-15 години. Защото западните общества в немалка степен, между другото и централноевропейските, дори и нашите общества, през последното десетилетие наистина възприеха това, че има един широк, за мнозина необратим процес на климатични промени, спрямо който трябва да се предприемат някакви действия. Спомняте си дълго време това се дискутираше, дали научните доказателства са достатъчни. Тази дискусия до голяма степен приключи в повечето общества преди години и оттам нататък в политическите системи започнаха много по-уверено да навлизат зелени партии от ново поколение, които са много по-различни от първите зелени партии, появили се през 70-те и 80-те, които между другото в последните 6-7 години управляват в няколко европейски държави, а сега предстои да влязат в правителството на ключова държава, като Германия. Т.е., това е пътят, по който въобще темата за климатичната промяна и за Зеления пакт стигна въобще до европейския дневен ред. Да, наистина Фон дер Лайен поставя Зеления пакт в центъра на дневния ред на комисията, но това се случи до голяма степен под натиска именно на големите европейски партии, в които, забележете, има де факто реално съществуващ консенсус, дори в консервативните, разбира се с някои нюанси. Така че всъщност така Зеленият пакт стигна до центъра на европейския дневен ред, но има и нещо друго, което касае и икономиката, но наистина касае и мястото на Европа въобще в 21 век. Защото на мен лично ми се струва, че през последните години част от политическия разговор за Зелената сделка беше свързан и с това, че е крайно време Европа наистина да поведе и да се опита да има реална лидерска и водеща позиция по важен, голям, стратегически глобален проблем. Такъв, какъвто е справянето с промените в климата.
Аз лично мисля, че няма да бъде одобрен от първия път от Европейската комисия нашият план за възстановяване, защото този план няколко пъти беше критикуван и предишни варианти са критикувани, има коментари, че някои от мерките са прекалено общи, че не са достатъчно детайлно разработени. Между другото правителството призна, че нямаме готовност в някои сектори за детайлно разработени проекти. А наистина те трябва да бъдат резултат и от нов политически разговор. Дори от тази гледна точка най-накрая е необходимо да се сформира правителство, което да проведе много по-широк, политически по своя характер дебат за това как точно правим този преход.
Да ви призная и в това отношение се води доста неграмотно дискусията. Всеки един план, който се одобрява от Брюксел, може да бъде предоговарян. Не в неговите макропараметри. В договарянето на тези средства винаги има достатъчна гъвкавост, стига страната ясно и аргументирано да защити защо точно предлага определена промяна, какви цели иска да постигне и дали те са реалистични. Това винаги е било валидно и за оперативните програми, това ще е валидно и за всички тези средства. Но това, което наистина трябва да направим, и буквално имаме няколко месеца, е да проведем политическа дискусия по обхвата на тези амбиции, как точно искаме те да бъдат постигнати. Отделните проекти да бъдат синхронизирани, да бъдат подредени в някаква последователност и вече тогава да се мине към финално одобряване. Няколко месеца закъснение не са фатални, по-важно е да знаем какво правим. Защото иначе дори и на секундата да бъде одобрен планът, нещо, което не е реалистично, много е добре да изразходваме със стратегическа визия тези средства.
